Решение № 468 от 05.10.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. К., 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Х.К.К. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100230 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са с правно основание чл.127, ал.2 и чл.127а от СК.

Ищцата твърди, че с ответника създали отношения преди повече от 5 години.

Живели на квартира в няколко населени места – гр.***, гр.К., гр.*** и пак се върнали в гр.К.. Местели се поради работата на ответника, който е строителен работник и работил на различни обекти. На ***** г. в гр.*** се родил синът им С. Р. Г., с ЕГН-**********, род. на ***** г. Когато се върнали отново в гр.К., тя гледала детето, а съпругът й пътувал по обекти. Един ден, през лятото на 2018 г., баща й, който бил при детето в квартирата им, се обадил, че Р. Г. се е прибрал и си събирал багажа, за да си тръгне. Веднага се върнала от работа, заварила Г. в дома им. Той не пожелал да й обясни каквото й да било, събрал си вещите и напуснал нея и детето. През първите месеци на фактическата им раздала, ответникът идвал да вижда техния син С.. Повече от две години не се появявал да види детето, не заплащал издръжка, дори не звънял по телефона, за да разбере как е детето. Направила няколко опита да се свърже с него, но телефонният номер, който й бил известен, бил постоянно изключен. Сочи, че от раждането на детето до сега, единствено тя се грижи и възпитава детето. От момента на фактическата им раздяла през лятото на 2018 г. ответникът не проявявал интерес към сина им, а повече от две години не го е виждал, нито е пожелал да го чуе по телефона. Сочи, че тя живее в апартамента на своя дядо в гр.К., кв."*****" бл.**, вх. А, ет.*, ап.**. Имала прекрасни условия за отглеждане на детето. На 29.05.2021 г. се родил вторият й син - С.Х.П.. В настоящия момент, продължавала да живее в жилището на своя дядо С.Ж., заедно с двете си деца и бащата на втория си син – Х.С.П., с когото заедно отглеждали двете момчета и той се грижил за двете деца с много обич. Синът й С. Г. живеел в спокойна и ведра семейна среда. Тя осъществявала всички преки грижи по отглеждането и възпитанието на сина им С., постоянно била с двете деца, тъй като била в майчинство. Синът им С.

Г. посещавал Детска градина №* в гр.К., считано от 16.09.2019 г. До този момент, повече от две години, ответникът не е заплащал издръжка за сина им, не го е виждал или чувал, не се интересува от него. Като родител, ответникът също следвало да участва в издръжката на сина им С.. Счита, че в интерес на 1 детето, за физическото и духовното му развитие, е да контактува и с двамата си родители. Липсата реално на нормална комуникация между ищцата и ответника и неговото нежелание да даде съгласие детето да излиза в чужбина, водило и до ограничаване на едно от основните му права - да пътува свободно извън пределите на страната. Тези обстоятелства пораждали за нея правен интерес да поиска от съда да даде , заместващо, разрешение на основание чл.127а от СК, съгласието на бащата за пътуване на детето С. Р. Г. извън пределите на Република България, както и разрешение, заместващо, на основание чл.127а от СК съгласието на бащата за издаването на документ за самоличност - паспорт, по реда на ЗБЛД на детето. Предвид изложеното, за нея се пораждал правен интерес от завеждането на настоящите искове. Моли съда, на основание чл.127, ал.2 от СК, да постанови решение, с което да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение на детето С. Р. Г., с ЕГН-**********, род. на ***** г., със законните последици;

Да определи режим на лични контакти между детето и бащата Р. Г. Г., както следва : - Всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 16:00 часа в неделя, с преспиване, като бащата да взема и връща детето от и до дома на майката, Един месец непрекъснато през летния сезон, когато майката не е в платен годишен отпуск; Да определи местоживеенето на детето С. Р. Г., с ЕГН-**********, род. на ***** г., да бъде на адреса на неговата майка, със законните последици; Да осъди бащата да заплаща на малолетното дете С. Р. Г., с ЕГН-**********, чрез С. Д. С., в качеството й на майка и законен представител, месечна издръжка в размер на *** лв., считано една година назад, от датата на завеждане на иска, както и за в бъдеще, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на правоизменящи или правопогасяващи издръжката обстоятелства; На основание чл.127а от СК, да постанови решение, с което: Да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. Г. Г., детето С. Р. Г., с ЕГН-**********, род. на ***** г., да пътува и пребивава извън пределите на Република България във всички държави в Европейския съюз и в Република Турция, придружавано от своята майка С. Д. С., с ЕГН-**********, за неограничен брой пътувания, до навършване на пълнолетие на детето; Да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Р. Г. Г., за издаването на необходимите за пътуване в чужбина, на детето С. Р. Г., с ЕГН-**********, род. на ***** г., лични документи - документ за самоличност - паспорт.

Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника. Заявява, че ищцата С. Д. С. и ответника Р. Г. Г. се явявали родители на детето С. Р. Г., с ЕГН-**********, роден на ***** г. Според твърденията на ищцата, с ответника не живеели заедно от лятото на 2018 година, като тя е поела грижата за детето С. Р. Г., което живеело заедно с нея. Предвид разпоредбите на чл.127 ал.2 и чл.127а от СК и с оглед на обстоятелството, че не й било известно да е постановено предходно съдебно решение между страните на посочените от ищцата правни основания, нито между страните да е налице висящ процес по спорните правоотношения, счита предявените искове за допустими и родово и местно подсъдни на сезирания съд. Позовава се на разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, че размерът на издръжката се определял от два фактора: 1) според 2 нуждите на лицето, което има право на издръжка, и 2) възможностите на лицето, което я дължи. Както самата ищца твърдяла в исковата молба, живеела в апартамента на своя дядо в гр. К., кв. "*****" бл.**, вх. А, ет.*, ап.**, където имало прекрасни условия за отглеждане на детето. В този апартамент тя продължавала да живее и понастоящем заедно с двете си деца и бащата на втория й син - Х.С.П., с който заедно отглеждали двете момчета, като последният се грижил за двете деца с много обич. Синът й С. Г. живеел в спокойна и ведра семейна среда. Тя осъществявала всички преки грижи по отглеждането и възпитанието на сина си С., постоянно била с двете деца, тъй като е в майчинство. Следователно нуждите на детето били изцяло задоволени. От друга страна, нямало данни за финансовите възможности на ответника (приходи от трудова и/или тъР.ска и/или друга дейност, приходи от разполагане с ликвидно движимо и/или недвижимо имущество и т.н.). От Справка №882867/15.07.2022г., издадена по електронен път от Агенция по вписванията, било видно, че по партидата на ищеца нямало налични вписвания за придобиване на недвижими имоти за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2022г. включително. Както самата ищца твърдяла, тя и ответникът не са имали личен контакт в продължение на повече от две години и следователно тя не била запозната с текущото му финансово състояние и не можело да предполага, че той може да осигури по-голяма от минималната издръжка, което също следвало да бъде съобразено при определяне на размера на издръжката съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените от С. Д. С. против Р. Г. Г. искове.

От събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът приема за установено следното:

От приетото заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0440/26.02.2016 г., се установява, че С. Д. С., с ЕГН-********** и Р. Г. Г., с ЕГН-********** са родители на детето С. Р. Г., с ЕГН-**********.

Видно от заверени копия на удостоверение с изх.№1242/02.08.2022 г. за семейно положение, съпруг/а и деца и удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №0991/01.06.2021 г., ищцата С. Д. С., с ЕГН********** и Х.С.П., с ЕГН-********** са родители на детето С.Х.П., с ЕГН-**********.

От заверени копия на 2 бр. удостоверения изх. №1552/27.07.2022 г. и с изх.

№1553/27.07.2022г., се установява, че средно месечния доход на ищцата за периода от м.07.2020 г. до м.06.2021 г. е ***лв., а за периода от м.07.2019г. до м. 06.2020 г. е *** лв.

Съгласно удостоверение №*3-00128202/12-01-2022 г. на ТП на НОИ С. е видно, че в периода 01.01.2021 г.- 21.12.2021 г. С. Д. С. е получила парични обезщетения и/или парична помощ в периода 01.01.2021 г.- 21.12.2021 г. в общ размер на *** лв., а в декларация от 17.01.2022 г. ищцата сочи, че е в отпуск по майчинство получава средно месечен доход в размер на *** лв.

Видно от заверено копие на писмо с изх.№1056-23-8301/1 от 02.08.2022 г. на ТП на НОИ С. и Справка №882867/15.07.2022г. на АП се установява, че в периода от 01.01.2020 г. до 31.05.2022 г. в Регистъра на трудовите договори 3 няма данни за регистрирани трудови договори с Р. Г. Г., с ЕГН-**********, няма и налични вписвания за придобиване на недвижими имоти за периода от 01.01.2009г. до 15.07.2022г. на името на Р. Г. Г..

Видно от служебна бележка изх.№055/13.01.2022 г., детето С. Р. Г. е постъпило в Детска градина №* “С.“ в гр.К. на 16.09.2019 г. и редовно посещава занятията.

От показанията на свидетелите Х.С.П. и Мария Стоянова Колева се установява, че ищцата, новият й съжител и двете деца живеят в гр.К., в апартамент на нейния дядо. Жилището се състояло от четири стаи, в което децата имали своя собствена стая. Ищцата и съжителя й си поделяли всички разходи. От две години Р. Г. не плащал издръжка за детето С., не го търсел и не отговарял на позвъняванията на ищцата от нито по телефон, нито по месинджър. Детето С. възприемало Х.С.П. като негов баща и го наричал „татко“. Майката на ищцата и майката Христо Пенчев помагали в грижите за децата. През 2021 г. семейство не успяло да иде на почивка в чужбина, тъй като ищцата нямала съгласието на ответника детето С. да напуска пределите на страната.

Съгласно социален доклад на ДСП-К., след раздялата на родителите основните грижи за детето С. са поети от майката С. С., която е подкрепяна от разширения кръг на семейството. Майката осигурява за детето добра среда за неговото физическо, психическо, емоционално и социално развитие и е в състояние и в бъдеще да продължи да полага грижи за сина си. Детето редовно посещава детска градина №* “С.“ в гр.К.. След раздялата на родителите, бащата Р. Г. трайно не участва в грижите за детето С., не го търси, не оказва финансова подкрепа на майката и не сътрудничи за снабдяване с паспорт за детето.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.127, ал.2 от СК, когато родителите не живеят заедно и ако същите не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася по горепосочените въпроси. В случая ищецът и ответницата са родители на детето С. Р. Г., с ЕГН-********** , не са в брак и не живеят заедно. Основно задължение на родителите, произтичащо от разпоредбата на чл.125, ал.1 от СК е да се грижат за правилното отглеждане и възпитание на детето. Установи се, че след раздялата на родителите през 2018 г., малолетният С. живее при ищцата, която единствена полага преките, ежедневни и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание, с подкрепа на разширения кръг на семейството . Майката е осигурила необходимите социално-битови условия и задоволява базовите потребности на детето. Между майката и малолетния С. е изградена стабилна емоционална привързаност предвид грижите и обичта, която детето получава от нея и роднините й. Съдът като взе предвид установените по делото обстоятелства и претенцията на ищцата счита, че в интерес на малолетния С. Р. Г. е родителските права да бъдат предоставени за упражняване на майката С. С., която е доказала, че притежава необходимите качества и отговорност за правилното му развитие. Предвид това местоживеенето на детето С. Р. Г. , с 4