Определение № 1900 от 18.04.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 3750/2023
- Вид
- Определение № 1900
- Подписан
- 18.04.2024
- В сила
- 18.04.2024
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева
Цитирани разпоредби
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.1 и т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 2 · Закон за съдебната власт
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1900 гр. София, 18.04.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20238002103750 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Б. А., чрез своята майка и законен представител К. Х. А. и Б. А. А. против решение № 1695/31.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 11611/2021 г. от СГС, ІІ“е“ състав.
Страните си оспорват взаимно жалбите с писмени отговори.
С обжалваното решение съдът е приел, че предявения отрицателен установителен иск е частично основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.
Съдът е приел, че искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 6 250, 00 лв., представляваща издръжка за периода м. 08.2016г. – м.09.2018г., за който е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 286/2018г. по описа на ЧСИ Любенова, е основателен и следва да бъде уважен, тъй като в процесния период ищецът е изпълнявал задължението за издръжка в натура като е предоставял грижи за ненавършилото пълнолетие дете, което по същността си представлява нов факт по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК.
За неоснователно е прието оплакването за допуснати нарушения при кредитирането на показанията на свидетел, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК преклузията за доказателствени искания 1 настъпва след съобщаването на страните на доклада по делото. Посочено е, че в действителност в срока по чл. 133 ГПК се преклудират правоизключващите възражения на ответника, но доколкото ответницата е поискала в първото съдебно заседание допускане на доказателства с оглед на дадените указания и разпределената в доклада по делото доказателствена тежест, то съдът законосъобразно е допуснал свидетелските показания, тъй като към този момент възможността същите да бъдат поискани все още не е била преклудирана, като докладът не е бил обявен за окончателен към момента на поискването на доказателствените средства.
По аргумент на противното от изложеното в решение то относно изпълнението на задължението за изплащане на издръжка в натура за периода, в който двамата родители са живели заедно с децата, съдът е приел, че след като в периода м.07.2019 – м. 06.2020г. ответникът не е живял изцяло при родителя, на когото не са поверени родителските права, то следва, че същият родител дължи изпълнение на вмененото му по силата на чл. 146, ал. 1 СК задължение за престиране на издръжка в определения в съдебното решение размер. Въз основа на изложеното СГС е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи сумата от 4 200, 00 лв., представляваща издръжка за периода м.07.2019г. – м.
06.2020г. е неоснователен.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на обжалването към жалбата на Д. А. се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът е, дали финансови грижи от страна на родител, осъден да заплаща издръжка с влязло в сила съдебно решение, освобождават този родител от отговорност за изпълнението на това решение. Сочи се противоречие с решение на наказателна колегия на ВКС.
Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ , с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска 2 и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по гражданскоправен спор . Решение на наказателна колегия на ВКС не е относимо към разпоредбата на чл.280 ГПК, поради което само на това основание касационното обжалване не следва да се допуска по въпроса, поставен от касатора.
Други правни въпроси не се сочат в приложното поле на коя да е от хипотезите на чл.280 ГПК, а съдът не разполага с процесуална възможност да формулира правни въпроси, по които се е произнесъл съдът и които биха били основания за допускането до касационно обжалване.
В изложението на касационните основания към касационната жалба на Б. А. А. се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Сочените процесуалноправни въпроси касаят възможността ответник да поиска събирането на доказателства след доклада по делото и обявяването му за окончателен, при положение, че не е подал отговор на исковата молба. Въпросът е неотносим към процедирането на съда в настоящия случай, тъй като във връзка с разпоредбата на чл.146, ал.3 ГПК и изпълнение на дадените указания на съда, преди обявяването на доклада за окончателен, са поискани гласни доказателства. Цитираната съдебна практика от страна на касатора касае възможността да се правят възражения и в тази връзка да се сочат доказателства, какъвто настоящият случай не е .
По втория поставен въпрос относно преценката на противоречивите интереси между представител и представляван, съдът не е формирал правни изводи, поради което въпросът не е относим към производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, състав на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
3
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1695/31.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 11611/2021 г. от СГС, ІІ“е“ състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4