Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 21.10.2026, Районен съд - Златоград

Съд
Районен съд - Златоград
Дело
Гражданско дело 147/2026
Вид
Решение № 161
Подписан
21.10.2026
Състав
Динко Карамфилов Хаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 318 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 324 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 331 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 и 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 и 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 77 · Закон за собствеността
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Златоград, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100147 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от М. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „И.“ № **, чрез адв. Е. М. В. от АК – С., служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ** срещу ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № ***, Булстат 000615043, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищцата сочи в исковата си молба, че е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, местност П. в с. С., общ. Н., обл. С., вид територия – земеделска, категория 9, НТП – ливада, площ 1849 кв.м, стар номер 001299, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-806/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

Ищцата получила посочения по-горе имот от нейните родители, като от 1985 г. го владее явно и необезпокоявано от никого. Ежегодно от 1985 г., а преди това и нейните родители, са обработвали процесния имот като свой, засаждайки го, както и към настоящия момент, с различни селскостопански култури, тютюн, картофи, пшеница. От около 10 г. имотът е превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се прибира сено. Имотът е с ясно очертани граници.

Адв. Е. В. посочва, че при направена справка ищцата установява, че процесния имот е записан като стопанисван от Община Н. и попадащ в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Ищецът сочи, че имот с идентификатор *** в местността ,,П.“ никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и стопанисвала. Ищцата не е губила или прекъсвала владението си върху 1 процесния имот.

Адв. Е. В. посочва, че при позоваване от страна на ищцата на изтекла в нейна полза придобивна давност, същата следва да установи осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. В този смисъл адв. В. посочва Решение №21/04.02.2011г. по гр.д. №1327/2009г., г.к., II-ро г.о. на ВКС.

Пълномощникът на ищцата сочи, че тя е придобила имота на оригинерно правно основание, доколкото тя е установявала непрекъснато владение в продължение на повече от 10г. в периода от 1985г.

Ищцата, чрез адв. Е. В. моли съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС, признае за установено по отношение на ответника Община Н., че тя – М. С.

С., ЕГН ********** е собственик, на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, местност П. в с. С., общ. Н., обл.

С., вид територия – земеделска, категория 9, НТП – ливада, площ 1849 кв.м, стар номер 001299, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18806/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***;

***, считано от 1985 г.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор. Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК признава предявения иск от ищците. Сочи, че общината не е осъществявала владение върху процесния имот, не го е управлявала и стопанисвала, а в даден минал момент имоти, които не са възстановени на собствениците са предавани на общината и тя била длъжна да състави актове за общинска собственост. Юрк. Д. прави възражение, че Община Н. не е дала повод за завеждане на иска, тъй като същата не е упражнявала фактическа власт, поради това моли да не бъдат присъждани разноски.

В съдебно заседание на 21.09.2026 г. ищцата не се явява и не се представлява. С молба пълномощникът на ищеца - адв. Е. В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал. 1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато 2 предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имота е записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията земи по чл.

19 от ЗСПЗЗ. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес.

Ищецът, чрез своя процесуален представител, не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Скицата на АГКК, приложена на лист 5 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на О. - Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр.

Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че М. С. С., ЕГН ********** е собственик, на основание давностно владение от 1985г., на поземлен имот с идентификатор ***, местност ,,П.“ в с. С., общ. Н., обл. С., вид територия – земеделска, категория 9, НТП – ливада, площ 1849 кв.м, стар номер 001299, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-806/13.11.2019 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***, считано от

1985 г.

Скицата на АГКК, приложена на лист 5 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д. Х.______________ 4