Решение № 47 от 13.03.2026, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кубрат, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100830 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл.

222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.

Д. Д. против СУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение при пенсиониране и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, квалифицирани по чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД , с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в общ размер на 10122.73 лева, от които 2663.77 лв. – главница, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 06.08.2023 г.; 5662.36 лева – главница, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати; 427.48 лева – главница, представляваща разликата между изплатеното и полагащото й се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни, 1 ведно със законната лихва върху посочените суми за главница считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 1369.12 лв., представляваща сбора на обезщетенията за забава върху главниците по трите иска. Претендират се разноски.

В исковата си молба ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, където е заемала длъжност учител по биология в учебното заведение. През годините с работодателя са сключвани допълнителни споразумения към трудовия договор, като последното е Допълнително споразумение № 15/26.09.2022 г. като изпълняваща длъжността „главен учител ООУП в прогимназиален етап“. Със Заповед № 739/04.08.2023 г. взаимоотношенията между страните са прекратени, поради придобиването от ищцата право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва се, че на 10.08.2023г. е сключен Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование Д 01- 269/06.12.2022г., с който се изменя чл. 27 и считано от 01.01.2023 г. се увеличават минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти с не по-малко от 15%. Последвала и Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017г. за нормиране и заплащане на труда, в сила от 01.09.2023 г., в която изрично е записано, че §2, отнасящ се до увеличението на работните заплати, влиза в сила от 01.01.2023 г.

Твърди, че през времето на действие на трудовия договор е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, поради което счита, че спрямо нея следва да се приложи сключения на 10.08.2023 г. Анекс № Д 01-192 към КТД, с който е променен чл. 27 от КТД и считано от 01.01.2023 г., индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието са увеличени.

Счита, че и тя е следвало да получи увеличение на трудовото си възнаграждение с 15%, поради което със заявление-покана от 03.10.2023 г. претендирала от ответника заплащането на посоченото увеличение, дължимо за периода от 01.01.2023 г. до прекратяването на трудовото й правоотношение на 06.08.2023 г., която не била уважена и изплащане на увеличението й е било отказано. Съобразно изложеното ищцата намира, че в нейна полза се следва заплащането на процесното увеличение, заедно с обезщетение за забава. Моли 2 се за уважаване на така заявените претенции и присъждането на съдебноделоводни разноски по делото.

В съдебно заседание на 10.03.2026 г. след изслушване и приемане на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза ищцата чрез пълномощника си заявява, че редуцира размера на исковите претенции и поддържа същите както следва: иска по чл. 128, т. 2 КТ в размер на 1 995.40 лв., претенцията по чл. 222, ал. 3 от КТ – в размер на 5 677.32 лв., по иска по чл.- 224, ал. 1 от КТ – в размер на 385 лв. Лихвата върху трите суми за периода от 05.10.2023 г. до 19.11.2024 г. поддържа в общ размер на 1 253.40 лв., по първият иск чл. 128, т. 2 от КТ – 310.40 лв., върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ – 883.11 лв. и върху обезщетението по чл. 224 от КТ в размер на 59.89 лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото СУ „Христо Ботев“, който чрез пълномощник адв. М. Х. заявява становище, че исковете са основателни, но оспорва същите по размер. Не оспорва ищцата да е била в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено със Заповед № 739/04.08.2023 г., считано от 06.08.2023 г. Не оспорва и факта, че до 04.08.2023 г. ищцата е била пълноправен член на СБУ.

Оспорва се начина, по който в исковата молба е изчислено полагащото се увеличение. Излагат се подробно доводи относно начина на изчисляване на претендираните възнаграждения по видове: 1/възнагражденията, описани в чл.

33 от КТД е предвидено да нямат постоянен характер и се изплащат единствено по време на учебната година от 15.09. до 31.05. за I-III клас, до 15.06. за IV-VI клас, до 30.06. за VII-XI клас и до 15.05. за XII клас, тъй като касаят реално отработени дни в учебно време; 2/изчисляването на платения годишен отпуск се извършва чрез програмен продукт със зададени елементи с постоянен характер на трудовото възнаграждение на педагогическите специалисти; 3/лекторските часове извън преподавателската норма не са еднакви за всеки месец; 4/в приложените фишове фигурират и възнаграждения за лекторски часове поради заместване; 5/ възнаграждението за втори час на класния ръководител се изплаща само през учебно време, на база отработените дни през месеца; той също е вид лекторски час, но в КТД е определен с различна ставка за заплащане; 6/възнаграждението за работа с деца със СОП се изплаща на педагогическите специалисти на основание 3 заповед на директора, по време на учебната година и за пропорционално отработеното през учебните дни; 7/неправилно е изчислена и претендирана разликата в трудовото възнаграждение за м. януари 2023 г., когато ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. С оглед изложеното, оспорва предявените искове по размер, като твърди, че претенциите са значително завишени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, съобразени със становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно в отношенията между страните, че ищцата е работила на длъжност „главен учител ООУП в гимназиален етап“ при ответното учебно заведение като в рамките на трудовото й правоотношение са сключвани допълнителни споразумения за изменение на трудовото възнаграждение, последното от които е Допълнително споразумение № 15/26.09.2022 г.

Поради достигане на необходимия осигурителен стаж и изискуема възраст за пенсиониране, със Заповед № 739/04.08.2023 г. на директора на СУ „Христо Ботев“ гр. Кубрат трудовото й правоотношение било прекратено считано от 06.08.2023 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от КТ.

Страните не спорят и относно обстоятелството, че в периода от 13.09.1994 г. до 06.08.2023 г. ищцата е била член на Синдиката на българските учители към КНСБ, като съгласно чл. 4 от Колективния трудов договор за СПУО с № Д 01-269/06.12.2022 г. договореностите по него са със задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, които са членове на синдикалните организации, съгласно чл. 57 КТ.

Не е спорно между страните, че след приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ бр. 66/01.08.2023 г.), с Анекс № Д 01192 от 10.08.2023 г. към КТД е променен чл. 27 от колективния договор, като считано от 01.01.2023 г. индивидуалните основни трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието са били увеличени.

С Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ бр.75/01.09.2023 г.), в сила от 01.09.2023 г., е прието увеличените размери на основните трудови възнаграждения на педагогическите специалисти да се прилагат със задна 4 дата, т. е. считано от 01.01.2023 г.

Не се оспорва и факта, че на 31.10.2023 г. ищцата подала заявление вх.

№ 356 (л.24 от делото) до директора на ответното учебно заведение да й бъдат изплатени допълнителни възнаграждения и обезщетения, съобразени с измененията в Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда и Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД за периода 01.01.2023 г. до прекратяване на трудовия договор – 04.08.2023 г. Не се оспорва, че молбата на ищцата не е била уважена и не е било изплатено заявено от нея увеличение на присъдените обезщетения.

По делото е изготвена съдебна счетоводна експертиза, която в резултат на проверените документи, извършени справки, и на база отразеното в констативно-съобразителната част, е изчислила полагащите се на ищцата суми в случай, че съдът приеме, че измененията в Наредбата касаят нейното трудово правоотношение, както следва:

1/Размерът на основното месечно възнаграждение на ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношението съгласно ведомостите за заплати е 2 540,20 лв.

2/Няма отразено увеличение на трудовото възнаграждение на ищцата в счетоводството по анекса към колективния трудов договор.

3/Разликата между полученото възнаграждение е в размер на 1 995,40 лв. и дължимо нетно трудово

4/Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение неизползваният отпуск е в размер на - 15 дни. Начислено е и е изплатено обезщетение по чл.224 КТ.

5/Изплатените обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение по чл.222 и чл.224 от КТ възлизат на общо - 29 635,15 лв., от които по чл.222 КТ – 28 133,93 лв. по чл. 224 КТ – 1 501,22 лв.

6/Дължимият размер на обезщетението при прилагане на увеличеното възнаграждение по анекса е в размер на 33 751,88 лв., в това число по чл.222 КТ – 31 968,53 лв. и по чл. 224 КТ – 1 783,35 лв.

7/Преизчисление при прилагане на увеличеното възнаграждение по анекса, като при изчислението се вземе предвид възнаграждението за месец юни включвайки допълнителните възнаграждения, дължимият размер на 5 обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение би бил 35697,47 лв. в това число по чл.222 КТ – 33 811,25 лв. и по чл. 224 КТ – 1886,22 лв.

8/Разликата между изплатеното и дължимото обезщетение при двата варианта на изчисление по т.6 и т. 7 е както следва:

8.а) изчисления по т.6

Разликата между изплатеното и дължимото обезщетение е – 4 116,73 лв., в т.ч. по чл. 222 КТ – 3 834,60 лв. и по чл. 224 КТ – 282,13 лв.

8. б) изчисления по т.7

Разликата между изплатеното и дължимото обезщетение е – 6 062,32 лв., в т.ч. по чл. 222 КТ – 5 677,32 лв. и по чл. 224 КТ – 385,00 лв.

9/ Размерът на законната лихва за забава за периода 05.10.2023 г. – 19.11.2024 г. е 995,14 лв., в т. ч.

-за разлика в труд. възнаграждение в размер на 1 995,40 лв. – лихва в размер на 310,40 лв.

-обезщетение по чл. 222 КТ в размер на 3 834,60 лв. – лихва в размер на 601,13 лв.

-обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 282,13 лв. – лихва в размер на 43,89 лв.

10/Изчисление, според системата за плащане то в училищата в Република България, вземайки предвид 15% увеличение на основната заплата: основна заплата – 2 004,45 лв.; клас 40% – 801,20 лв.; ПКС – 100,00 лв. или труд. възнаграждение в размер на 2 906,23 лв., дневна ставка – 132,10 лв.

Съдът кредитира изготвеното от експерта заключение изцяло като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: