Решение № 234 от 22.12.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Ж. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500579 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Т. Ж. И. от гр. Шумен чрез адв. М. А. от АК-София, против решение № 121/24.05.25г., постановено по гр. д. № 58/24г. на ОС-Шумен, с което:

- е прието за установено на основание чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, че със създадената от нея статия „По някои въпроси за ранното обучение в художествената гимнастика“, публикувана в годишника на Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, т. ХХІІ D, ISSN 1314-6769, Шумен, 2018, с. 803-807 и в ноемврийския брой на електронното издание на Шуменския университет „SocioBrains“, отразяващ научните доклади на преподавателите и докторантите в Педагогическия факултет на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен, България, представени на Научна конференция с международно участие „Съвременният дискурс в науката“ и Докторантска конференция /26 -28 октомври 2018 г./, същата е нарушила по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 1 от ЗАПСП авторското право на Г. Т. Н. от гр. София, върху създаденото от нея произведение „Художествена гимнастика за най-малките“, издателство „Медицина и Физкултура“, София, 1987г.;

- ответницата Т. Ж. И. е осъдена да заплати на Г. Т. Н., на основание чл. 95 от ЗАПСП, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 30 000 лева, като част от обща претенция в размер на 50 000 лева, представляваща 1 обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от нарушаване авторското право на ищцата върху създаденото от нея произведение „Художествена гимнастика за наймалките“, издателство „Медицина и Физкултура“, София, 1987г., осъществено в периода м. ноември 2018 г. – 19.05.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2018г. до окончателното й плащане;

- ответницата Т. Ж. И. е осъдена, на основание чл. 95б, ал.1, т. 2 от ЗАПСП, да преустанови нарушаването авторското право на Г. Т. Н., върху произведението „Художествена гимнастика за най-малките“, издателство „Медицина и Физкултура“, София, 1987г.

- постановено е ответницата Т. Ж. И. на основание чл. 95б, т. 6 от ЗАПСП, да разпространи за своя сметка диспозитива на решението във вестник „Сега“ и вестник „Труд“, както и в телевизионния канал „БНТ2“, излъчван по „Българска национална телевизия“, в часовия пояс между 8.00 и 12.00 часа;

-ответницата е осъдена да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК деловодни разноски в размер на 2 932 лв. (след изменение на решението в частта за разноските с определение № 1243/08.08.25г. по делото) , както и да заплати на адвокат Е. И.

Д. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищцата в размер на 3 850 лева.

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а евентуално неправилно и необосновано поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради противоречие с материалния закон. В тази връзка е посочено, че решението е постановено по непредявен иск (plus petitum), тъй като съдът не е изяснил кои точно неимуществени и имуществени права на ищцата по чл. 15 и чл. 18 от ЗАПСП, като автор на посоченото произведение, са били нарушени чрез посочените в исковата молба действия – преписване и използване на книгата на ищцата и публикуване чрез предоставяне до неограничен кръг лица на материал, създаден от ищцата, без нейно съгласие и разрешение.

Поддържа се, че ответницата никога не е оспорвала авторството на ищцата върху посочената й книга, тъй като последната е била цитирана в библиографията към създадената от ответницата статия – не е налице присвояване на чужд текст и представянето му като свой, без посочване на ползвания източник и действителния автор на произведението. Поради това не е налице плагиатство и не е налице нарушение на чл. 15, т. 2 и т. 4 от ЗАПСП.

Липсва нарушение и на правата на ищцата по чл. 15, т. 5 и т. 6 от материалния закон, тъй като същата не е била препятствана да внася промени в своята книга. Решението е основано на твърдения за факти, които не са били релевирани от ищцата – че е налице използване на части от книгата на ищцата без разрешение, т.е. надхвърлят обема, оправдан за целта на статията и излизащ извън свободното ползване по см. на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП.

Твърдението на ищцата е било, че е било откраднато авторството й, а не, че трудът й е бил използван без отстъпени права. Поради това и решението се явява недопустимо на това основание. Друго основание за недопустимост е самостоятелното произнасяне на съда по установителния иск по чл. 95б, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, който е бил съединен с осъдителния иск 2 по чл. 95 от ЗАПСП, тъй като в последния имплицитно се съдържа и установителния елемент. Недопустимост на решението е обоснована и относно осъждането на ответницата да преустанови нарушението, тъй като съдът не е съобразил, че нарушение не е било установено по делото. В тази връзка е изложено, че статията на ответницата е била създадена през пролетта на 2018г. и публикувана в посочения Годишник на Шуменски университет през 2018г., както и в посоченото електронно издание „SocioBrains“. Няма доказателства публикуването да е продължило през целия процесен период от 2018г. до 2023г., а и житейски е нелогично „преписването“ да продължава 5 години. Поради това не е ясно кое нарушение е осъдена ответницата да преустанови и как да го направи, след като липсва действие, което да бъде преустановено. Поради това този иск е бил лишен от предмет.

Относно поддържаната теза за неправилност на обжалваното решение, се сочи нарушение на нормите на чл. 146, чл. 154, чл. 172, чл. 235 и чл. 236, ал. 1 от ГПК, тъй като: докладът по делото е бил непълен, досежно разпределението на доказателствената тежест (липсват указания за ангажиране на доказателства, че изданията, в които е публикувана статията, са престанали да бъдат достъпни до неограничен кръг лица); решението е немотивирано (изложените съображения от съда и цитираните нормативни актове не кореспондират с конкретните факти по делото); не са обсъдени доказателствата по делото (не е съобразено съдебното удостоверение относно електронното издание на страницата на „SocioBrains“ и кой е поддържал съдържанието й, както и кой е издателят на Годишника на университета – трети лица, които фактически са извършвали действия по възпроизвеждането на статията и които отговарят за това); не е обсъдено възражението за липса на материалноправна легитимация на ответницата с оглед на горните обстоятелства; ищцата няма авторски права върху използваните в книгата й пиктограми (картинки), за да се приеме, че е налице нарушение чрез използването им; по делото не са събрани доказателства за претърпени от ищцата имуществени вреди и техния размер – какви икономически ползи тя е пропуснала заради статията на ответницата и дали те са в пряка връзка с твърдяното от ищцата нарушение; липсват доказателства за претърпени от ищцата неимуществени вреди, като в тази връзка са били ценени показанията като свидетел на нейната дъщеря, без съобразяване на нормата на чл. 172 от ГПК и непотвърждаването им от показанията на другия свидетел; липсват доказателства за периода на нарушението; необосновано е приетото от съда, че ответницата е използвала статията във връзка с професионалното си развитие и израстване; не е съобразено, че електронното издание на „SocioBrains“ не съществува; нарушена е нормата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като статията е била създадена през пролетта на 2018г. и към датата на подаване на иска погасителната давност е била изтекла; вещото лице по делото не се е ангажирало да отговори колко висока е степента на сходство между двата текста, като сходството се свързвало основно с картинките (пиктограмите), които ищцата не е твърдяла да е създала сама; след като в мотивите си съдът е приел, че не са установени по делото всички нарушения, твърдени от ищцата на авторското й право, не е посочено защо се уважават претенциите в пълните им размери. Основано на нормата на чл.

266, ал. 2 от ГПК, е отправено искане да се издаде съдебно удостоверение на въззивницата, 3 което да й послужи пред ШУ „Епископ Константин Преславски“, от което да е видно съществува ли електронното списание „SocioBrains“. Претендира се обезсилване, евентуално отмяна на решението и присъждане на разноските по делото и адвокатски хонорар.

След изтичане на предвидения срок (изтекъл на 11.08.25г.) насрещната страна Г. Т. Н., чрез адв. Ек. Д., е депозирала отговор. Същият настоящата инстанция приема за становище по предмета на спора пред въззивната инстанция. В същото се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна. Споделя се извода на съда, че цитирането на името на ищцата в библиографията на статията на ответницата и използването само на един цитат от книгата й, при наличието на възпроизвеждане чрез перифраза на цели пасажи, идентични по смисъл и граматика със съдържанието на произведението на ищцата и напълно копиращо отделни нейни части, представлява плагиатство и не е налице хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗАПСП. Позовава се на заключението на вещото лице по съдебно-литературоведската експертиза, според което установените прилики между двете произведения се разглеждат в цялост – текст и фигури. Експертът е посочил, че използваните изразни средства са близки, перифразирани и идентични; използваните графики са идентични и са разположени в същата последователност и контекст, а процесната статия следва структурата на книгата на ищцата. А когато това не е налице – разместването на текста в статията е било направено с уговорка за необходимостта от предварително съобразяване с другата част. Изводът е, че в случая се касае до едно и също произведение, което на места е „актуализирано“ и средният потребител – без специфични знания в областта на художествената гимнастика, какъвто е вещото лице по делото, може да оприличи части на едното произведение от другото. В обобщение се поддържа, че е налице хипотезата на чл. 95 от ЗАПСП, тъй като книгата на ищцата е обект на авторското право като литературно произведение и ищцата е негов автор, считано от издаването на книгата; ответницата е нарушила правото на автора да иска да бъде признат за такъв и името му да се обозначава при всяко използване на неговото произведение; да реши дали произведението да бъде разгласено и по какъв начин; свободно да променя произведението и да не допуска такава промяна от трети лица, от което са последвали вреди, които следва да бъдат обезщетени. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е допустима.

За да се произнесе настоящият състав на съда намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В подадената на 19.05.23г. искова молба ищцата Н. е твърдяла, че е автор на книгата „Художествена гимнастика за най-малките“, издателство „Медицина и Физкултура“, София, 1987г. Обобщени от настоящия съд, твърденията й са, че посочената книга е оригинално произведение, създадено в резултат от синтезирането на терминология, теория и практически насоки, чрез използването на терминувани базисни упражнения за разучаване, затвърждаване и усъвършенстване на основата в художествената гимнастика за малките гимнастички, включително и чрез използването на илюстрации от оригинални фигури, 4 специално създадени по поръчка на ищцата. Творбата е била създадена въз основа на опита на ищцата, включително и като автор и съавтор на единствените до момента единни програми за обучение по художествена гимнастика в образователната система и създадените секции по художествена гимнастика в съответните детски центрове (бивши пионерски домове в България). Посочените в книгата й групи упражнения са били изброени в определен ред и служат като структура на последователността за усвояване на упражненията в гимнастиката, защото целта на творбата й е била да е практическо ръководство за специалисти, треньори, родители и деца. Ищцата е посочила, че е бивш треньор на националния отбор на Бразилия по художествена гимнастика и е пионер в изграждането на цялостната система на обучение и развитие на художествената гимнастика в тази страна, а освен това е работила за популяризирането и развитието на високо спортно майсторство и в редица други държави по света – Гърция, Кипър, Корея, Египет, Пуерто Рико, Ирландия, Норвегия, Виетнам, Чили, където е използвала и стилизираните фигури, отпечатани като илюстрации в нейната книга. Допълва, че почти всеки дипломиращ се специалист като треньор по художествена гимнастика, цитира нейното произведение.