Решение № 510 от 12.12.2018, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.ЛОВЕЧ, 12.12..2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1119 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, съобрази :

Облигационен иск за непозволено увреждане с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 1 000 лева.

Пред

РС-гр.Троян е подадена искова молба с вх.№2170/23.04.2018 год. от И.Н.С., чрез Б.И.С.,*** против М.Ц.А. ***, в която изтъква, че на

29.03.2018 год. по време на тридесетото заседание на Общински съвет-гр.Троян, когато се разглеждал отчета на Полицията, от общински съветник бил поставен въпросът за четирите убити коня в землището на с.Белиш. Отношение по въпроса било взето от зам.-председателя на ОбС-гр.Троян

М.А., който в изказването си изтъкнал, че в с.Белиш през последните десет години конете на ищеца са създавали непрестанни проблеми на населението, или както се изразил г-н А. ; „Белиш, поне от десет години са дигнали ръце от тия коне там, на И....". Ответникът изтъкнал още, че има подавани и жалби срещу него : ,,Жалби, постоянни разправии с него и с тоя човек не можахме да се справим от агентурните досиета на времето, когато ги публикува в един вестник...". Изказването на зам.-председателя на Общинския съвет продължило още : „Вечно проблеми със него и на края на някой наистина му е писнало, и ги е гръмнал. Да, неправилно е, не може да се гърми тей, ама в края на краищата, когато няма държава десет години да застане срещу него и да свърши работа на тия хора от Добродан и Белиш, някой е свършил работа на държавата, в крайна сметка. Не трябва да се допуска туй, не казвам, че не трябва тей, но е лошо. "

По същество с речта си пред Общинския съвет ответникът изразявал своята негативна оценка спрямо него. Реч, съдържаща подобно мнение за него, би внушила на присъстващите на заседанието, а и на гражданите на общината, убеждението, че той е една асоциална личност, грубо незачитаща законите и обществения ред и поради това единственият подходящ начин за „справяне" с него е методът на Талиона. Счита, че всеки имал правото да изразява лично мнение за всекиго, доколкото това мнение не засяга чужди права и интереси. Когато обаче това негативно мнение, основаващо се на горепосочените позорящи твърдения, било изразено пред аудитория от неопределен кръг лица, тогава се говорело за сериозно нарушение на права и интереси, заложени на нормативни актове от всякакво естество, включително и Конституцията и международни конвенции,катов този смисъл се позовава на чл.39 от Конституцията, който гласял :

- „(1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността." Според ищеца с речта си ответника А. е нарушил три предложения от ал.2 на цитирания по-горе чл.39 от Конституцията на РБ, с което му причинил нематериални вреди на изразяващи се в опетняване на доброто му име, накърняване на честта и уронване на авторитета му сред обществото, права които, както било отбелязано, били заложени в актове от най-високо ниво.

На първо място накърнявал доброто му име. Приемало се, че е накърнено доброто име на някого, когато за него са разпространени позорящи обстоятелства. Позорящи са тези обстоятелства, които не са добре приети от обществото. Не оставало място за съмнение, че не е добре прието от обществото някой през последните десет години да е обект на жалби и „постоянни разправии", цяло село да са ''дигнали ръце от него", има „вечно проблеми със него", и с когото да не може да се ..справи" цяла държава.

На второ място можело да се приеме, че ответникът призовавал към извършване на престъпление, като от изказването му се разбирало, че по принцип саморазправата е лошо нещо : „ Да, неправилно е, не може да се гърми тей... ", но „ама в края на краищата, когато няма държава десет години да застане..." срещу мен е най-добре някой „да свърши работата на държавата". Работата била там обаче, че единствено държавата с нейните органи притежавала монопола върху разрешеното насилие и никой не можел да иззема функциите й по всякакъв вид репресия. Оттук следвало, че зам.-председателят на ОбС-гр.Троян оправдавал извършеното престъпление по отношение на него. Когато обаче такова оправдаване на престъпление от общ характер се извършило от лице с високо обществено положение, каквото несъмнено е положението на един зам.-председател на общински съвет, бивш кмет на община и бивш началник на районно полицейско управление, тогава можело да се твърди, че е налице призоваване към извършване на престъпление. Тук отново било нарушени негови неимуществени права, като правото му на чест, тъй като едва ли не се насърчавал всеки, който искал да извърши престъпление срещу него, защото по мнението на някого : „няма държава десет години да застане срещу него и да свърши работа на тия хора от Добродан и Белиш... ".

На трето място, според ищеца, с изказването си ответникът разпалвал вражда между него и населението на Белиш. Това било така, защото явно негативното отношение към него от страна на ответника А. и на фона на напрежението с безстопанствените коне на дървосекачи от други населени места, би провокирало вражда у местното население и срещу него. Както било посочено по-горе, предвид авторитета и общественото положение на г-н А., едно негативно изказване, като цитираното вече, би провокирало враждебност от страна на съселяните му от Белиш. Такава враждебност би довела до нематериални вреди, изразяващи се в конфликти и уронване на доброто му име.

На следващо място по отношение на вината ответника г-н А., в качеството си на зам.-председател на общинския съвет и бивш кмет на общината, е бил длъжен да предполага, но не е предполагал, че подобно изказване би довело до нарушаване на неговите неимуществени права. В случая можело да се твърди, че в речта си ответникът визирал точно него, защото той го индивидуализирал на първо място по малко име, след това като коневъд, защото в село Белиш нямало друг човек, който се казва И. и отглежда коне; и на трето място - като човека, публикувал агентурни досиета във вестник. Това вече не оставяло никакво съмнение у слушателите на речта му за кого става въпрос и че този човек е именно той. Фактът, че се е провело заседание и какво се е коментирало на него, попадал в категорията на общоизвестните факти по чл.155 от ГПК и не следвало да бъде доказван. Видео запис на въпросната сесия на Общински съвет-гр.Троян от дата 29.03.2018 год. бил поместен на интернет страницата на Общинския съвет.

Обобщавайки заявява, че можело да се каже, че има претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, честта и авторитета му в обществото, които са следствие на виновното поведение на ответника, което се явявало съставът на чл.45 от ЗЗД. Тъй като се касаело за неимуществени вреди, тяхната стойност, следвало да се определи по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД.

Моли съда, на основание чл.124 от ГПК във връзка с чл.45 във връзка с чл 52 от ЗЗД, да бъде осъден М.Ц.А. на обезщетение от 1 000 лв. за нарушение на правата му и по чл.39 от Конституцията на РБ, изразяващи се в уронване на доброто му име, призоваване на гражданите към саморазправа спрямо него и провокиране на вражда срещу него, от което е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, чест и авторитет. Моли да бъде осъден ответника да заплати разноски в размер на 250 лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 200 лв. хонорар за правна помощ.

Посочва и банкова сметка, ***ната сума.

Поради отвод на всички съдии от РС-гр.Троян, видно от определение №412/07.06.2018 год. по Ч.гр.дело №227/2018 год. е изпратена искова молба №2117/23.04.2018 год., подадена от И.Н. ***, за продължаване на съдопроизводствените действия, на основание чл.23, ал.3 от ГПК.

Настоящият съдебен състав с разпореждане №1703/08.06.2018 год. е извършил процедурата по чл.131 от ГПК, като в законният едномесечен срок е постъпил отговор от ответника с вх.№7944/24.07.2018 год., в който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен.

.Според него с изказването си по време на тридесетото заседание на Общински съвет-гр.Троян е навел твърдения за факти от обективната действителност, които както тогава, така и сега твърди, че са верни и в тази връзка не може да носи отговорност за изказването си. Що се касае до верността на изнесените факти, то същите се доказват от многобройните жалби срещу ищеца във връзка с отглеждането на коне и други домашни животни в с.Белиш. Твърденията на ищеца, че е засегната честта му, доброто му име и авторитета в обществото намира, че изпитаните от него чувства са негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая не могат да бъдат възмездявани по реда на деликта, тъй като според ответника поведението му не може да се окачестви като противоправно по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отхвърли предявения против него иск като неоснователен и недоказан, като му присъди и разноските по делото.

Ищецът се е явил лично в последното съдебно заседание, в което заяви, че поддържа исковата молба и държи на това, което е посочено в нея. Моли съда да уважи исковата му претенция до пълния претендиран размер. Относно съдебно-деловодните разноски твърди, че ако по делото няма приложени доказателства за направени такива, не ги претендира.

Ответникът, редовно призован, се явява лично в две поредни заседания и с пълномощника си адв.Цолов, който от името на доверителя си поддържа изцяло становището, което са заявила с отговора на исковата молба. Счита, че твърденията, наведени от ищеца в исковата молба са категорично опровергани от събраните по делото множество писмени доказателства, от които е видно, че в продължение на много години И.С. отглеждайки по нерегламентиран от закона начин селскостопански животни, ги е пускал свободно на паша, вследствие на което е причинил икономически вреди на населението на с.Белиш. В този смисъл, според него, заявеното от ответника пред Общински съвет-гр.Троян се явява един доказан факт, а не клевета, поради което и липсва неправомерно поведение, което да налага на доверителя му да бъде наложена санкция за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уклеветяване на И.С..

Счита, че доверителя му е действал изцяло в правомощията си по чл.33, ал.1, т.2 от ЗМСМА, даващо право на общинския съветник да участва в обсъждането при решаването на всички въпроси по конкретността на Общински съвет. В конкретният случай предмет на обсъждане в Общинсккият съвет е било умъртвяване от неизвестен извършител на коне, собственост на ищеца и това, което е било заявено в изказването на ответника е само обстоятелството, че е налице едно етимологично поведение от страна на ищеца, който с действията си с неправеморене начин на отглеждане на селскостопански животни, сам е допринесъл за противоправния резултат, при което той се явява пострадал. Вреда в случая не е доказана, предвид факта, че всичко заявено от ответника пред Общински съвет-гр.Троян, се явява една доказана, обективна истина и споделянето на тази истина в рамките на правомощията му като общински съветник, не прави ответника нарушител на законови разпоредби и каквато и да е чувствителност и самооценка на ищеца, ако тя по някакъв начин е некърнена, тя е накърнена само в неговото собствено съзнание, но не и от някакви обективни действия или думи, изречени от ответника. По тези съображения моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу доверителя му иск, като ву присъди и направените от него разноски.

Съдът като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :