Решение № 50 от 28.07.2022, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. П., 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Явор Пл. Томов при участието на секретаря М.Й.А. като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно наказателно дело № 20223520200090 по описа за 2022 година

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на СТ. М. Г. от гр.П., против НП № *** г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което са и наложени административни наказания, както следва: 1.на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 м.; 2.на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 м.; 3.на осн.чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за това, че „на 18.04.2022 г., в 01.21 ч., в гр.П., на ул.“***“№126, движеща се в посока РПС, управлява л.а.“**“ с рег.№ **, собственост на Илияна Недкова Гергова, като по време на движение водачът губи контрол над управляваното ППС и блъска паркирания плътно вдясно л.а. „***“ с рег.№ ***, собственост на П.А.Д.. Настъпва ПТП с материални щети по автомобилите. Водачът не изпълнява задълженията си да уведоми компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП и напуска произшествието“ – нарушения по чл.123,ал.1,т.2,б.“а“; по чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ и по чл.20,ал.1 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се твърди, че както съставения АУАН, така и НП са издадени при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. В с.з. жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.Цв.Х. от ТАК, която поддържа жалбата като не отрича настъпилото ПТП по вина на жалбоподателя, но заявява, че напускането на ПТП не е било умишлено и малко по-късно Г. се е върнала, което от своя страна обуславя изключване на отговорността й съгласно чл.28 от ЗАНН. Не се претендират разноски.

Ответникът по жалбата – РУ П., редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.

Районна прокуратура-Т., ТО П., представител в с.з. уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено 1 следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.

Жалбоподателят СТ. М. Г. била правоспособен по смисъла на чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, и „АМ“ придобити през 2013 г., като в периода до извършване на настоящите нарушения не била санкциониран за други нарушения на правилата за движение по пътищата /справка л.10/.

На 18.04.2022 г. Г. управлявала собствения на трето лице л.а.“**“ с рег.№ ****, като в 01.21 ч., при движение по ул.“***“, се разсеяла за момент и изгубила контрол над управляваното МПС. Вследствие на това, автомобилът й се блъснал в правомерно паркирания вдясно л.а.“***“ с рег.№ ***, счупвайки задната му броня. Ударът бил възприет от живущия в дом №126 П.Т.Д., който подал сигнал в РУ П., след което излязъл от дома си, видял причинените увреждания по л.а., както и намерил предната регистрационна табела от л.а. с № **. Самият автомобил не бил на място, тъй като поради уплаха и притеснение, Г. веднага напуснала местопроизшествието, но малко по-късно заедно с приятеля си се върнала, като била проверена с техническо средство за употреба на алкохол и пробата била отрицателна. При тези обстоятелства, полицай П.П. в и съставил АУАН серия GA № 524394 /приложен/ за три отделни нарушения – съответно по чл.123,ал.1,т.2,б.“а“; по чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ и по чл.20,ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с констатациите по акта и го подписал без възражения, като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН депозирал допълнително писмено възражение /приложено/, в което не оспорила причината за настъпване на ПТП, на заявила, че напускането на местопроизшествието не е било умишлено, а под влияние на силен стрес и представлява нормална човешка реакция. При тези обстоятелства и след като била извършена допълнителна проверка по направените възражения /виж приложена докладна записка/, било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № ** г. на Началника на РУ П., връчено лично на 16.02.2022 г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител П.П., св.Хр.Г. , както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, като същата не се оспорва от защитата на жалбоподателя, като обаче се твърди, че неправилно АНО не е отчел причините, поради което Г. е напуснала местопроизшествието, което е довело до нарушение на материалния закон.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения: за нарушението по чл.20,ал.1 от ЗДвП .

Основен и задължителен елемент от всеки съставен акт е „описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено” (по арг. от чл.чл.42,т.4 ЗАНН ). Видно от приложеният акт, актосъставителят е спазил това императивно законово изискване като правилно е отчел относимите към визираното нарушение обстоятелства, при което и принципно правилно е оценил като неправомерно поведението на водача С.Г., вследствие на което е настъпило процесното ПТП с материални щети. Посочената като нарушена разпоредба на чл.20,ал.1 от ЗДвП обаче въвежда само общо задължение към водачите „да контролират непрекъснато ППС, които управляват“. В този контекст следва да се приеме, че тази разпоредба не посочва, респ. не въвежда конкретни задължения, които следва да спазва водач на МПС, тъй като е обща, а конкретните такива, които следва да се спазват са посочени в другата разпоредба, а именно чл.20,ал.2 от ЗДвП -"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта 2 на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. Независимо от безспорния факт на настъпилото ПТП, за изясняване на конкретното административно нарушение както актосъставителя, така и АНО е следвало да посочат кое от изложените в нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП задължения не е било спазено от С.Г., което от своя страна е станало причина да самокатастрофира в паркираното вдясно МПС л.а.“***“ с рег.№ ***. Поради тази причина деянието не може да бъде подведено под нормата на чл.20, ал.1 от ЗДвП доколкото не е посочено какво конкретно като обстоятелство при управлението на МПС жалбоподателя Г. не е взела предвид: дали пътната обстановка, дали скоростта, респ. дали са налице данни за неправилно разминаване, за влошено състояние на пътя или превозното средство или нещо друго, с оглед именно яснота относно това какво се приема, че е осъществено от жалбоподателя. Липсата на точна воля от страна на административнонаказващия орган говори за липса на властническо волеизявление относно това какво е конкретното нарушение, за което е съставено наказателното постановление. Нещо повече - вписаното словесно нарушение "по време на движение водачът губи контрол над управляваното ППС“ не е част от вменената като нарушена разпоредба на чл.20,ал.1 от ЗДвП, поради което какво е имал предвид актосъставителя, а след това и административнонаказващият орган при описанието на нарушението не става ясно, което води до отмяна на НП. за нарушението по чл.123,ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП .

Визираната разпоредба въвежда задължение за водач на МПС - участник в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР,когато при произшествието са пострадали хора . Съгласно §6, т.30 ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Предвид дадената в закона дефиниция на ПТП, за да е налице ПТП, е задължително да са причинени наранявания, като използвания термин "наранявания" води до извод, че е необходимо не просто да се твърди причинена болка, а да има реално засягане на тъканите на човешкото тяло, съответно, при липса на такива, събитието не следва да се квалифицира като ПТП. В случая безспорно е установено, че от удара между двете МПС няма настъпили увреждания при хора, поради което за С.Г. изначално не са били налице предпоставки да изпълни задълженията си като участник в ПТП в хипотезата на чл.123, ал.1,т.2,б.“а“ от ЗДвП. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че при издаване на наказателното постановление наказващият орган не е взел предвид разпоредбата на чл.52,ал.4 ЗАНН и макар и да е извършено допълнително разследване на спорните обстоятелства, не е достигнал до посочения от съда извод. В случая не може да се приеме, че е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя, поради което издаденото НП следва да бъде отменено в тази част. за нарушението по чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДвП .

Тази разпоредба отново е свързана със задължение за водач на МПС - участник в ПТП да уведоми компетентната служба на МВР,когато при произшествието са пострадали хора , след което да остане на местопроизшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

Както вече се посочи по-горе, от настъпилото произшествие не са пострадали хора, а изясненото 3 поведение на жалбоподателя може да бъде разглеждано единствено като нормална човешка реакция, която е напълно обяснима. Касае е силно притеснение и първоначален шок, който е довел до неадекватно поведение след настъпилото ПТП, но е видно, че няколко минути по-късно Г. се е върнала на местопроизшествието, което показва, че не може да бъде й бъде вменено и това нарушение, поради което НП се явява незаконосъобразно в тази му част.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП № *** г. издадено от Началник група в РУ П. към ОДМВР Т., с което на СТ. М. Г. от гр.П., ж.к.“***, ЕГН-**********, действаща чрез пълномощник адв.Ц.Х. от ТАК, за нарушения по чл. 123,ал.1,т.2,б.“а“; по чл.123,ал.1,т.2,б.“б“ и по чл.20,ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 м.; глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 м. и глоба в размер на 20 лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4