Решение № 9513 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9513 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110156299 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу М. О. М. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2036.19 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

************, апартамент, аб. № ******** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 303.10 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 29.04.2025 г., сумата 28.13 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.67 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2022 г. до 29.04.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 27609/2025 г. по описа на СРС.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък 1 по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като слез изтичане на срока за отговор е постъпило становище от страна на ответника. Оспорва дължимостта на претендираните суми. Не били спазени нормативите изисквания за качеството на услугата. Били извършени нарушения при отчитане на топлинна енергия и при изготвяне на изравнителните сметки. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа взетото становище.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 30.07.2002 г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес ************ , съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори, че ответницата притежава ½ ид. ч. от процесния имот. Горното се установява и от представеното решение № 125 от 19.05.1975 г. постановено по гр. д. № 1326/1975 г. по описа на СРС, съгласно което в дял на К.П.М.. е поставен апартамент, находящ се в ************, на втори етаж.

От представеното удостоверение с изх. № АГ-9200-117 от 24.10.2014 г. издадено от Столична община се установява, че *********** е била преименувана на ************. Съгласно саморъчно завещание от 14.08.2011 г. К.П. е завещала на И.П.Й. цялото си движимо и недвижимо имущество. По 2 делото е представено решение от 15.07.2016 г., постановено по гр. д. № 13194/2012 г. по описа на СГС, I-6 състав, съгласно което е възстановено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на М. О. М. от наследството на К.П. починала на 16.10.2011 г., като е намалено с ½ ид. ч. универсално завещателно разпореждане на К.П., извършено със саморъчно завещание от 14.08.2021 г. в полза на И.П.Й.. По делото е представена и искова молба, по която е образувано гр. д. № 33133/2019 по описа на СРС с предмет извършване на делба при квоти ½ ид. ч. за М. М. и ½ ид. ч. за Илиана Йончева от апартамент, находящ се в гр. София, ************ ********* С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.

Видно от решение № 125 от 19.05.1975 г. постановено по гр. д. № 1326/1975 г. по описа на СРС, К.П.М.. е придобила собствеността върху апартамент, находящ се в ************, на втори етаж, като съгласно удостоверение с изх.

№ АГ-9200-117 от 24.10.2014 г. издадено от Столична община се установява, че *********** е била преименувана на ************. Съгласно саморъчно завещание от 14.08.2011 г. К.П. е завещала на И.П.Й. цялото си движимо и недвижимо имущество, като с решение от 15.07.2016 г., постановено по гр. д.

№ 13194/2012 г. по описа на СГС, I-6 състав, съгласно което е възстановено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН вр. чл. 29, ал. 3 ЗН запазената част на М. О. М. от наследството на К.П. починала на 16.10.2011 г., като е намалено с ½ ид. ч. универсално завещателно разпореждане на К.П., извършено със саморъчно завещание от 14.08.2021 г. в полза на И.П.Й.. С оглед на така постановеното решение ответницата е придобила ½ ид. ч. от процесния имот. Още повече, че към настоящият момент има и висящо производство за делба по гр. д. № 33133/2019 по описа на СРС с предмет извършване на делба при квоти ½ ид. ч. за М. М. и ½ ид. ч. за Илиана Йончева от апартамент, находящ се в гр.

София, ************ *********

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот. Ответникът следва да отговаря за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части, а именно 1/2 ид. ч. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период е имало 8 броя радиатори с монтирани ИРРО, като в банята имало щранг-лира без техническа възможност за монтаж на уред. При годишния отчет извършен на 11.05.2023 г. е установено изтекъл експлоатационен срок на 8-те ИРРО, но през процесния период същите не били сменени, като при отчета извършен на 07.05.2024 г., три от ИРРО са били свалени, като за двата отчетни периода имало служебно изчислена ТЕ за щранг-лирата и за период23/24 г. за трите радиатора със свалени уреди на база инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 359 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало монтиран един водомер за топла вода, като при годишен отчет извършен на 11.05.2023 г. била дадена констатация за изтекла метрология на водомера, но същият не бил преминал на последваща метрологична проверка до края на процесния период, поради което от 01.10.2023 г. до 30.04.2024 г. имало служебно начислена ТЕ за БГВ на база два броя потребители на топла вода при служебно определен разход от 140 л. на 3 денонощие за един потребител. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми възлиза на 4052.18евро. Съгласно заключението вещото лице е направило преизчислени при един брой потребител по отношение на ТЕ за БГВ, доколкото не били представени документи за двама потребители, с оглед на което действителния размер на задължението възлиза на сумата от 3880.30 евро. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка 24 месеца, като при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.

202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество.