Решение № 1116 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1116 гр. Пловдив, 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300500992 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Р. И. Г., чрез адв. К. П., против решение № 497 от 06.02.2023 г., постановено по гр. дело № 20601 от 2021 г. на РС - Пловдив, ХVІІІ гр. състав. Решението се обжалва единствено в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. И. Г. против И. И. Р. иск за заплащане на сумата от 3170 лева - главница, като дадена при начална липса на основание.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност - поради противоречие с материалния и процесуалния закон, като се излагат съображения в тази насока. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част, като се уважи предявеният иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД и на страната се присъдят разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в атакуваната му част да се потвърди. Претендира се и присъждане на разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 1

V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт. С оглед наведените във въззивната жалба доводи, следва да се отбележи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Р. И. Г., ЕГН **********, от ***********, против И. И. Р., ЕГН **********, от гр.

************, с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница по договор за заем от 11.02.2021 г. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница, дадена при начална липса на основание.

В исковата молба се твърди, че от 2009 г. ищцата и ответника са съдружници в „********** През месец февруари 2021 г. ответникът поискал от ищцата заем в размер на 3170 лева, с обещанието да ги върне до края на месеца – 28.02.2021 г. Предвид изграденото доверие между тях, ищцата се съгласила и на 11.02.2021 г. превела на ответника по личната му банкова сметка сумата от 3170 лева - заем за лични нужди. Според уговорката на страните, ответникът следвало да върне заетата сума изцяло, до 28.02.2021 г., по банков път, по начина, по който му е предадена. Падежът настъпил, но до настоящия момент дължимата сума по сключения между тях договор за заем не била заплатена. Искането е да се осъди ответникът да заплати сумата от 3170 лева – главница по договор за заем от 11.02.2021 г. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3170 лева – главница, дадена при изначална липса на основание. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника 2

И. И. Р., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е имал каквито и да са заемни отношения с ищцата. Заявява, че я познава като бивш управител на „*********** (с предишно наименование „**********), понастоящем освободена като управител и съдружник. Сочи, че с нея са били съдружници в капитала на посоченото дружество, заедно с други физически лица. Сумата от 3170 лева, преведена по личната му банкова сметка от ищцата, е свързана с вътрешните отношения с ищцата в качеството й на съдружник и управител, по повод дейността на „*********. С ищцата не е влизал в правоотношения извън тези, свързани с дейността на горепосоченото дружество, в т.ч. и в правоотношения по договор за заем – не е търсил заем от нея, не е имал нужда от такъв за периода, през който е правен превода по личната му банкова сметка. В подкрепа на твърденията си сочи, че и в самото банково бордеро, приложено от ищцата, като основание за превод от 11.02.2021 г., са посочени кодове (месеци и години) и отделни суми, касаещи вътрешните отношения между ищцата като управител и ответника като съдружник в „********. По отношение на евентуално предявения иск излага, че не се касае за суми, преведени по банковата му сметка без основание. Периодът е свързан с отношенията между него и ищцата, свързани с дейността на „***********и не са нито заемни, нито без основание. Ищцата е уреждала вътрешни отношения със съдружниците, свързани с дейността на дружеството, като им е привеждала суми от личната си банкова сметка.

Твърди, че е завела гр. дело за „отпуснати от нея суми на заем“ освен срещу него, и срещу останалите съдружници, като от приложените банкови бордера, въз основа на които основава исковите си претенции към отделните съдружници, основанията за отпуснатите суми са едни и същи, като години, кодове и суми, което обосновавало еднозначен извод, че превежданите суми не са заеми и без основания, а уреждали вътрешни отношения в дружеството.

Искането е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от първоинстанционния съд е прието за установено следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът е получил от ищцата банков превод в размер на 3170 лева на 11.02.2021 г.

От приетото като писмено доказателство по делото авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод се установява, че е посочено основание за превод „1-2020- 1170, 2-2020 – 1000 1-2021 – 1000“.

С нотариална покана от управителя В. М. на „********* до Р. И.

Г. като съдружник, същата е уведомена за свикване на общо събрание, което ще се проведе на 29.10.2021 г., с посочен дневен ред, включващ и задължаване на бившия управител на дружеството Р. Г. да даде отчет пред ОС за причината за установените липси в касата на дружеството, при предаване на касовата наличност на новия управител В. М., както и реализиране 3 отговорността на бившия управител Р. Г. по чл. 145 ТЗ. Същата е връчена на 12.10.2021 г., като е приложен отговор от Р. Г. до ОС на съдружниците в капитала и до управителя на „**********“ ООД.

Към 16.02.2022 г. управител на „******* е В. Н. М., а съдружници са В. Н. М. – с размер на дялово участие – 750 лева, Н. Б. М. - с размер на дялово участие – 750 лева, Ч. И. П. - с размер на дялово участие – 750 лева, П.

Г. Д. – с размер на дялово участие – 750 лева и Р. И. Г.

Според авизо за издадено преводно нареждане за кредитен превод, на 11.09.2020 г. по банковата сметка на Н. Б.М. е получена от банковата сметка на Р. И. Г. сума с посочено основание „2020 г. 1-1170; 21000“, а на 03.02.2011 г. по банковата сметка на същото лице е получена от банковата сметка на Р. Г. сума, с основание „2021 г. 1- 1000; КАСА - 2200“.

На 11.09.2020 г. по банковата сметка на Д. Г. е получена от банковата сметка на Р. И. Г. сума с посочено основание за превод „2020 г. 11170; 2-1000“, а на 03.02.2021 г. - сума, с посочено основание за превод „2021 г. 1-1000“.

По делото като писмени доказателства са приети протоколи от Общото събрание на „*********, от които се установява:

На 30.11.2020 г. е проведено извънредно ОС на съдружниците за разглеждане на постъпилото предложение от управителя Р. Г. да бъде разпределена неразпределената печалба на „********* в размер на 9900 лева под формата на дивидент, като е взето решение това да стане съобразно дяловото участие на всеки съдружник, както следва: за И. И. Р. – 1485 лева; за Ч. И. П. – 1485 лева; за С. И. П. – 1485 лева; за В. Н. М. – 1485 лева, за Н. Б.М.

– 1485 лева, за П. Г.Д. – 1485 лева и за Р. И. Г. – 990 лева.

На 15.12.2020 г. е проведено извънредно ОС на съдружниците за разглеждане на постъпилото предложение от управителя Р. Г. да бъде разпределена неразпределената печалба на „********* в размер на 7142.11 лева под формата на дивидент, като е взето решение да бъде разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки съдружник, както следва: за И.

И. Р. – 1071.32 лева; за Ч. И. П. – 1071.32 лева; за С. И. П. – 1071.32 лева; за В.

Н. М. – 1071.32 лева, за Н. Б. М. – 1071.32 лева, за П.Г. Д. – 1071.32 лева и за Р. И. Г. – 714.19 лева.

На 30.12.2020 г. е проведено извънредно ОС на съдружниците за разглеждане на постъпилото предложение от управителя Р. И. Г. да бъде разпределена неразпределената печалба на „********* в размер на 9900 лева под формата на дивидент, като е взето решение да бъде разпределена същата, съобразно дяловото участие на всеки съдружник, както следва: за И. И. Р. – 1485 лева; за Ч. И. П. – 1485 лева; за С. И. П. – 1485 лева; за В. Н. М.– 1485 лева, за Н. Б. М. – 1485 лева, за П. Г. Д. – 1485 лева и за Р. И. Г. – 990 лева.

С влязло в законна сила решение по гр.д. № 2030/2021 г. по описа на РС – Карлово са отхвърлени като неоснователни исковете на Р. И. Г. против Н. Б. М. за осъждането му да заплати сумата от общо 4200 лева по два 4 договора за заем, както следва: по договор за заем, сключен устно на 11.09.2020 г. – сума в размер на 1000 лева и по договор за заем, сключен устно на 02.02.2021 г. – сума в размер на 3200 лева, както и е отхвърлен като неоснователен предявения в условията на евентуалност иск за осъждането му да заплати на ищцата сумата в размер от 3200 лева, като дадена при начална липса на основание. От съдебното решение се установява, че исковете са отхвърлени поради погасяване на задължението в хода на процеса съобразно постигнато извънсъдебно споразумение между страните.

Като писмено доказателство по делото е приета кореспонденция, осъществена между страните по делото, чрез СМС-и, на 11.09.2020 г., на 10.02.2021 г. и на 11.02.2021 г., във връзка с оспорването на която е допусната съдебно – техническа експертиза.

От заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че на телефона на ответника с номер ********, в контактите, запаметени в телефона, се открива потребител с име „**********“ и мобилен номер „***********“, като са открити получени кратки съобщения / SMS//, както следва: на 11.09.2020 г., 13:59 часа: „Здравей, все още не си ми изпратил банкова сметка. Днес съм превела на всички съдружници по 1000.00 лева.

Твоите са вече 2171.00 лева непреведени. Хубав ден!“; на 10.02.2021 г. 13:47 часа: „Здравей, Моля да ми потвърдиш може ли по тази сметка **********, да преведа неполучения ти дивидент 3170.00 лв.“; на 11.02.2021 г., 12:47 часа:

„Здравей, днес съм превела по сметка *********** – 3170.00 лв. Хубав ден!“.

Вещото лице установява също, че съобщенията се откриват в приложението за управление на кратки съобщения /SMS/ в контекста на използваното приложение.

По реда на чл. 176, ал. 1 ГПК е изслушана ищцата Р. Г., която на зададените от ответника въпроси е отговорила, че е образувала дела за отпуснати заеми срещу съдружниците, освен срещу В. М.; че суми им е превеждала в същия размер и същите кодове, както приложените по делото, както и, че е ползвала телефон с № ******.