Решение № 5817 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5817 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ГЮЛСЕВЕР САЛИ при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100510023 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20123657 от 22.05.2021 г. СРС, 53 с-в, по гр.д.№ 37494/2020 г. е признал за установено на основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А. П. Д.а и В. А. Д. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД всеки от тях сумата от по 740,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г. със законната лихва от 29.05.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на по 79,02 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г., сумата от по 20,41 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.04.2017 г. до 30.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 11.06.2020 г. по ч.гр.д.№ 20850/2020 г. на СРС, като е отхвърлил иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата над 740,87 лв. до 1 079,38 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 31.03.2017 г., както и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата над 79,02 лв. до 162,04 лв.-мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г., както и искът по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 1

ЗЗД за сумата над 20,41 лв. до 21,98 лв., такса дялово разпределение за периода м.05.2016 г. до м.03.2017 г., както и искът по чл.422 вр. чл.86 ЗЗД за сумата в размер на 4,17 лв.-мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г.Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението са постъпили въззивни жалба от ответниците в частта, с която са уважени исковете срещу тях.Въззивниците твърдят, че в посочената част първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Излагат твърдения, че съдът неправилно е приел, че те са потребители на топлинна енергия, тъй като не са представени доказателства, че те са собственици на имота, а писмото на СО е от 1995 г., исковата молба за делба не представлява документ за собственост, същата е входирана в съда през 2013 г., а представеното съдебно решение е от 2012 г.Неправилно съдът е приел, че ответниците дължат на ищеца сумата за услугата за дялово разпределение, която се предоставя от ФДР и цената следва да се плати на него.Неправилно е присъдена и сума за мораторна лихва върху главницата, тъй като липсват доказателства за отправена покана за заплащане на сумата за топлинна енергия.Излагат оплаквания, че съдът не е изключил от доказателствения материал по делото договор от 19.08.2002 г. между „Техем Сървисис“ ЕООД и ЕС с адрес: гр.София, жк **** и протокол от 04.08.2002 г. от ОС на етажните собственици, съобщенията към фактури.Приетите по делото техническа и съдебно-счетоводна експертизи са изготвени въз основа на доказателства, които не са представени по делото.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендират разноски.Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи.Твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност.

Третото лице-помагач-„Техем сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна 2 следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 29.05.2020 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. А. Д. и А. П. Д.а при условията на разделна отговорност за сумата 2 158,76 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г.; 324,08 лв.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г.; 43,97 лв.-главница за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. и 8,35 лв.-лихва за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк ****, ап.82, аб.№ 175006.С разпореждане по ч.гр.д.№ 20850/2020 г. по описа на СРС, 53 с-в е издадена заповед за изпълнение и на ищеца е указано в 1-месечен срок от съобщението, получено на 16.07.2020 г., да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Ищецът твърди, че ответниците са ползвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че му дължат по ½ от сумата 2 158,76 лв. /по 1 267,58 лв./главница, представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за 3 периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г.; 324,08 лв /по 162,04 лв./.- мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г.; 43,97 лв. /по 21,98 лв./главница за дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2019 г. и 8,35 лв. /по 4,17 лв./-лихва за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с твърдения, че не са в облигационно правоотношение с ищеца.Направили са и възражение за погасителна давност за периода 01.05.2016 г.-29.05.2017 г.

Със заявление вх.№ 3023631/29.05.2020 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. А. Д. и А. П. Д.а за процесните суми при условията на разделна отговорност.На 11.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.Длъжниците са подали възражение по чл.414 ГПК.

Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 16.07.2020 г.Исковата молба е подадена на 14.08.2020 г.

/в срока по чл.415 ГПК/.

На 04.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк ****, вх.2 е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване с „Техем сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици срещу процесния апартамент фигурира името и подписа на В. А.

Д..

На 24.08.2002 г. е подписан договор № 3192 между ЕС в гр.София, жк ****, вх.2 и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия.

Видно от договор от 17.05.1995 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ В. А. Д. и А. П. Д.а са закупили ап.№ 82 в жк ****, вх.2.

Представено е копие от искова молба за делба с вх.№ 6397/03.04.2013 г., подадена от А. П. Д.а, в която същата признава, че с В. А. Д. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение на СРС, 113 с-в, гр.д.№ 18218/2011 г. и след развода са останали съсобственици на по ½ ид.част от процесния апартамент.В приложенията на исковата молба е посочен и договор за продажба на държавен недвижим имот от 17.05.1995 г.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице А.Ж. е 4 установено, че технологичните разходи на АС са за сметка на топлопреносното предприятие.ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала разпределението на топлинната енергия съгласно действащата през процесния имот нормативна уредба.През исковия период не е отчитана топлинна енергия за отопление.За периода м.05.2016 г.-м.04.2017 г. разходът за БГВ е определян на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп.За периода м.05.2017 г.м.04.2019 г. разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет на два броя узаконени водомери за топла вода.Сумата за потребена топлинна енергия за процесния период след съобразяване на изравнителните сметки възлиза на 2 177,68 лв., в която не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.През процесния период общият топломер, монтиран в АС редовно на всеки две календарни години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че радиаторите в имота са затапени.

От заключението на ССчЕ на вещото лице В.С. е установено, че липсват данни за постъпили плащания на процесните суми.Размерът на сумата за дялово разпределение за исковия период възлиза на 43,97 лв.За периода от м.04.2017 г. до м.04.2019 г. размерът на сумата за топлинна енергия възлиза на 1 481,74 лв.Мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия към 31.10.2019 г. възлиза на 221,67 лв., а към 18.05.2020 г.-на 341,29 лв.Размерът на мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение към 31.10.2019 г. възлиза на 6,65 лв., а към 18.05.2020 г.-на 9,07 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжниците са подали възражение срещу заповедта за изпълнение.Съдът е уважил възражението за погасителна давност за периода 01.05.2016 г.30.11.2016 г. вкл. и е приел за доказана дължима сума за главница за топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.03.2017 г. и е уважил иска за главница за 5 топлинна енергия за сумата в общ размер на 1 481,74 лв., а за главницата за дялово разпределение-за обща сума от 40,83 лв. Мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия е определена при съобразяване на срока за плащане, предвиден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ в сила от 2016 г.По отношение на иска за мораторна лихва върху дяловото разпределение съдът е приел, че длъжниците не са изпаднали в забава поради липса на отправена покана.

Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.