Решение № 209 от 12.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 12.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110205248 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.

В. Б. срещу НП № 78/2019 от 12.08.2019 г., издадено от ..., заместник-директор на ТД Югозападна към Агенция „Митници“, с което на жалбоподателя за нарушение, осъществяващо състава на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, е наложено административно наказание глоба в размер на 12364,44 лева (на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС), като е постановено и отнемане в полза на държавата. Делото се разглежда повторно от районния съд след отмяна от страна на касационната инстанция на първоначално постановеното от друг състав на въззивния съд решение. От страна на жалбоподателя се иска частична отмяна на постановлението – досежно част от процесното гориво (респективно свързаните с визираната част глоба и отнемане в полза на държавата), като се излагат множество конкретни доводи за частична липса на извършено административно нарушение от страна на въззивника, респективно за нарушаване на материалния закон, както и за нарушаване на процесуалните правила. Процесуалният представител на съответната поддържаща обвинението страна (имайки предвид настъпилата междувременно промяна в уредбата по чл. 61 от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.) излага конкретни доводи за процесуална и материална законосъобразност на НП, като претендира потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение (при настоящото произнасяне съдът държи сметка за направените искания и изтъкнатите доводи от страните на всеки отделен етап от съдебното производство, т. е. включително не пред настоящия съдебен състав).

Още тук е необходимо изрично да се уточни с оглед изготвения по делото протокол от последното проведено открито съдебно заседание, че съобразно чл. 311, ал. 1, т. 6 вр. чл. 317 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в протокола от заседанието следва да фигурира само кратко (а не пълно) съдържание на съдебните прения, съобразно което изискване в случая е изготвен и визираният протокол.

От гласните и писмените доказателствени материали (настоящият съдебен състав вече е посочил в мотивите към определението си за насрочване от 20.07.2022 г. поради какви причини може да ползва гласни доказателствени материали от заседание, проведено от друг състав на съда), с изключение отчасти на обяснителната записка, изхождаща от въззивника (виж по-долу!) - освен оправомощаването на наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на директора на Агенция „Митници“ (т. е. касае се за надлежен наказващ орган съобразно чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, която разпоредба е релевантна в случая, като е приложена /като заверено копие/ изрична заповед за съответното оправомощаване /упълномощаване/ от 07.01.2019 г., подписана от директора на Агенция „Митници“) – се установява описаната в НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в релевантната нормативна уредба), с изричното уточнение, че съответната гаражна клетка № 15 е била ползвана към процесната дата именно от жалбоподателя (а не просто същият само да е имал ключ от помещението и достъп до него в случай на нужда по силата на уговорка с ползвателя му), респективно – че именно г-н Б. е съхранявал към така визираната процесна дата намереното там нефтено масло.

Обяснителната записка на В. Б. и възражението срещу АУАН в частта им, която е в смисъл, че на Б. просто е бил оставен ключ от гаражната клетка с № 15, за да реагира при авария, че той няма отношение към тази клетка и въобще не въззивникът е съхранявал горивото, открито в последната спомената гаражна клетка, не следва да бъдат кредитирани.

Заинтересоваността на автора на коментираната версия от изхода на производството е несъмнена и безспорна, като по-важното е, че така лансираната версия не намира опора дори в показанията на разпитания по инициатива именно от страна на въззивника свидетел ИХ., от внимателния прочит на които показания е видно, че се касае за негови (на свидетеля) посещения в гаражната клетка на лицето С. до момент, в който въпросният С. е посетил мястото, за да смени катинара именно с оглед на това В. (т. е. жалбоподателят) да не може да взема оттам гориво, каквото гориво било съхранявано в помещението като обезпечение в полза на В. Б., а – от друга страна – напълно еднозначно в съответната релевантна доказателствена съвкупност, включително що се отнася до информацията, изходяща от самия въззивник, се сочи, че именно г-н Б. е отключил въпросната клетка на митническите служители. В показанията на последните и изобщо в изходящата от тяхна страна доказателствената информация не се сочи никакво изявление на жалбоподателя в смисъл, че не той, а друго лице, ползва гаражната клетка с № 15, респективно – че не той, а друго лице, съхранява намереното там гориво, като в обясненията на въззивника от датата на самата проверка се сочи, че той (именно той, а не друго лице) ползва гаражната клетка „без договор последните 2 седмици“ (което обяснение досежно визираната гаражна клетка се препредава и в изходящата от митническите служители доказателствена информация).

Наличието на предоставено като обезпечение в полза на въззивника гориво/нефтопродукти в обем от 3000 литра (съобразно съответното споразумение) не означава, че същият не е 2 съхранявал на съответното място в различните гаражни клетки и превозни средства и други нефтопродукти. Така съдът стига до извода, че следва да даде вяра на тези доказателствени материали, които са в смисъл, че В. Б. е ползвал клетката с № 15 (респективно той е съхранявал намерените там нефтопродукти). Нужно е изрично да се посочи и конкретно това, че показанията на разпитаните като свидетели митнически служители и изложеното от тях в съответния протокол за извършена проверка не съдържа каквито и да било признаци на необективност или недобросъвестност.

При това положение правните изводи на наказващия орган съгласно обжалваното НП, в това число досежно налагането и индивидуализацията на наказанието и досежно отнемането в полза на държавата, към които съдът също препраща (за каквото препращане също липсва забрана в релевантната нормативна уредба), следва да бъдат споделени, единствено с изключение на позоваването на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, доколкото е очевидно, че не се ангажира отговорност на ЕТ или на юридическо лице (по въпроса за посочването на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН от страна на наказващия орган виж и по-долу!).

Действително не може да бъде споделено виждането на съответния процесуален представител на поддържащата обвинението страна (ответника – условно казано - по жалбата) в смисъл, че щом В. Б. е имал достъп до горивото, то той го е държал, доколкото, следвайки същата логика, би се стигнало например до извода, че при споделяне на работно помещение (кабинет) от повече от един служители всеки от тях държи служебните книжа на другия; така по метода на довеждането до абсурд се стига до извода, че така лансираната от визирания процесуален представител логика е погрешна. Държане по смисъла на чл. 126, ал.

1 от ЗАДС от страна на г-н Б. в случая, обаче, действително е било налице по отношение на цялото процесно количество, тъй като именно въззивникът е притежавал фактическата власт (ползвал е) съответните превозни средства и помещения, респективно именно той е съхранявал нефтопродуктите (без значение дали ги е съхранявал като свои или не и дали са били действително негови).

Не могат да бъдат споделени релевираните от страна на жалбоподателя възражения срещу издаденото НП освен предвид изложеното до момента от фактическа и правна страна още и поради следните причини:

В АУАН изрично е посочена хипотезата на държане по смисъла на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС на конкретно описани акцизни стоки без съответната (конкретно посочена в АУАН) документация. Иначе, дори, обаче, да следваше да се приеме, че при съставяне на акта са допуснати процесуални нарушения (нередовности), то при всяко положение липсват такива, които да не попадат в приложното поле на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Следва да се има предвид още, че българската правна система не е прецедентна и това каква съдебна практика е налице по други дела, щом тя не е тълкувателна или на друго основание задължителна за настоящия съдебен състав по настоящото дело, само по себе си е ирелевантно.

Несъбирането на нужния обем доказателствени материали в предсъдебната (същинската) фаза на административно-наказателното производство и неизвършването на необходимото разследване (отделен е въпросът дали подобни хипотези в случая действително са налице) изначално не може да доведе отмяна на НП (не такива нарушения на процесуалните правила 3 визира уредбата по чл. 63 от ЗАНН като основание за отмяна на актовете по чл. 58д от ЗАНН), имайки предвид приложимостта съобразно чл. 84 от ЗАНН на правилата на НПК и по-конкретно - доколкото се обжалва правен акт, с който е извършено произнасяне по същество - правилата относно въззивното производство съгласно глава 22 от НПК, вземайки аргумент от несъмнената възможност въззивната инстанция (каквато е настоящата, макар и първа съдебна) да събира нови доказателства – чл. 315 и чл. 332 от НПК. В крайна сметка от значение е това дали необходимите за решаване на делото обстоятелства са изяснени в хода на въззивното производство (т. е. производството пред първата съдебна инстанция), което изясняване в случая е налице.

Абсолютно никаква забрана не е установена в релевантната нормативна уредба за това съдът да може да изложи при решаване на делото, когато намери, че следва да потвърди НП, правни аргументи или доказателствен анализ, каквито наказващият орган не е изложил, нито дори да достигне до изводи по фактите, каквито в НП не са налице, стига да не се касае за съставомерни обстоятелства, които не са били посочени в постановлението и срещу твърдението за чието наличие въззивникът да не се е защитавал до момента (т. е. стига да не се касае до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението – аргумент от чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като настоящият съдебен състав споделя тълкувателната практика на ОСНК на бившия ВС по въпросите относно изменението на обвинението в съдебно заседание, при чието възприемане също се извежда аргумент в полза на така застъпеното тук становище).

Посочването на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН от страна на наказващия орган в НП очевидно се дължи на грешка от техническо естество, като при всяко положение липсва каквото и да било съмнение, че не се търси отговорност от ЕТ или от юридическо лице, като е видно още, че се налага глоба, а не имуществена санкция. Упоменаването на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН впрочем не попада изобщо в обхвата на нормативната обосновка съобразно съответните изисквания по чл. 57 от ЗАНН, но дори да следваше да се приеме в тази връзка, че е налице нарушение на процесуалните правила, то това нарушение по никакъв начин не е довело до ограничаване на процесуалното право на защита на въззивника, именно доколкото не може да има съмнение, че отговорността му се търси не в качеството (евентуално негово) на ЕТ и че не се търси отговорност от юридическо лице, като настоящият съдебен състав не съзира по какъв изобщо начин упоменаването на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН в атакуваното НП би могло да ограничи упражняването на процесуалното право на защита на санкционираното лице, т. е., имайки предвид уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, при всяко положение не е налице в съответната насока съществено нарушение на процесуалните правила. Иначе, разпоредбите на чл. 126, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, упоменати в процесното НП, са напълно относими към произнасянето на наказващия орган (в това число по въпросите относно отнемането в полза на държавата и компетентността на издаващия НП орган).