Решение № 709 от 04.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 753/2024
- Вид
- Решение № 709
- Подписан
- 04.12.2024
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 686, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 2, т. 2 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 709 гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20241001000753 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4967 от 26.06.2024 г. на ищеца "Еско Инженеринг" АД срещу Решение № 45 от 17.05.2024 г. по т. д. № 77/2023 г. на Окръжен съд Враца, изменено с Определение № 269 от 23.08.2024 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният на основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ от жалбоподателя, против „Интерприборсервиз“ ООД /н./ иск за признаване на установено по отношение на ответника, че съществува неприето в производството по несъстоятелност вземане на ищеца в общ размер от 130 886,36 лв., представляващо неустойка по т. 16.3 от ОУ на договор № 208000030/02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2023 г., като ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 1 308,86 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно ВрОС е приел, че не се установява виновно поведение на ответника по подов неизпълнението на задълженията му по процесния договор, както и че не се установява в същия договор да се съдържа неустоечна клауза. Поддържа се, че щом предсрочното прекратяване на договора е било предприето от страна на възложителя без да е налице виновно поведение от ищеца "Еско Инженеринг" АД, то същият следва да бъде обезщетен за предсрочното прекратяване на договора, чрез заплащане на претендираната неустойка. Твърди допуснати процесуални нарушения от съда, тъй като не било обсъдено в обжалваното решение, твърдяното от ищеца извънсъдебно признание на исковата претенция от страна на ответника. Претендира направените в производството разноски.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен и да уважи предявените искове, като основателни и доказани.
Въззиваемият „Интерприборсервиз“ ООД /н./ - ищец по исковете, не взема становище по жалбата.
1
Синдикът на „Интерприборсервиз“ ООД /н./, участващ в производството на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Във въззивната жалба по същество се повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати от ищеца в първата инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното:
Производството пред Окръжен съд - Враца е образувано по предявен от "Еско Инженеринг" АД срещу „Интерприборсервиз“ ООД /н./, искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата 130 886.36 лв. - представляваща неустойка по т. 16.3 от ОУ на договор № 208000030 от 02.11.2020 г., както и законната лихва върху сумата от 16.02.2023 г. до окончателното й плащане.
Ищецът твърди, че по отношение на „Интерприборсервиз“ ООД /н./ било открито производство по несъстоятелност с решение № 11/16.02.2023 г. по т. дело № 113/2022 г. на ВрОС, като с молба с вх. № 1844/14.03.2023 г. по описа на ВрОС на основание чл. 685, ал. 1 ТЗ, ищецът „Еско Инженеринг“ АД предявил своите вземания срещу „Интерприборсервиз“ ООД /н./. Предявените вземания били приети от синдика на „Интерприборсервиз“ ООД /н./ и включени в списъка на приетите вземания по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ /т. 4/. Длъжникът „Интерприборсервиз“ ООД /н./ депозирал възражение срещу така приетите вземания в списъка с вх. № 2415/05.04.2023 г. по описа на ВрОС. След проведени открити съдебни заседания по възражението, съдът по несъстоятелността постановил определение № 201/05.07.2023 г. по т. д. № 113/2022 г. по описа на ВрОС, с което изключил част от приетите вземания на кредитора „Еско Инженеринг“ АД от списъка с приети вземания.
Определението на съда по несъстоятелността било обявено по партида на длъжника „Интерприборсервиз“ ООД /н./ в ТРРЮЛНЦ на 05.07.2023 г. Предвид на това, ищеца счита, че на основание чл.694, ал. 2, т. 2 ТЗ е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за приемане на установено в отношенията между страните, синдика и останалите кредитори в производството по несъстоятелност на „Интерприборсервиз“ ООД /н./, съществуването на вземането на „Еско Инженеринг“ АД срещу „Интерприборсервиз“ ООД /н./, отразено в списъка на приетите вземания като неустойка, дължима на основание т.
16.3 от ОУ на договор 208000030/02.11.2020 г. в размер на 130 886,36 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й плащане, като относно основателността му твърди следното:
На 12.11.2020 г. между „Интерприборсервиз“ ООД /н./, в качеството му на възложител, и „Еско Инженеринг“ АД, в качеството му на изпълнител, e сключен договор № 22008, по силата на който възложителят възлага и заплаща, а изпълнителят приема с командирован към възложителя персонал да изпълни Техническо обслужване /ТО/ и ремонт на средства за измерване, средства за автоматизация, лабораторни средства, системи за оповестяване, климатична и хладилна техника на „АЕЦ Козлодуй“, посочени в приложение № 1 към договор и съгласно условия, залегнали в техническо задание № 19.РиМ.Т3.43 на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД /чл. 1, т. 1.1. от договора/. Изпълнителят, сега ищец, се е задължил също така да извършва техническо обслужване, ремонт и профилактика на оборудването, 2 описано в приложение № 1 към договора, както и доставка на резервни части и консумативи.
В чл. 2, т. 2.1, т. 2.2 от договора страните са уговорили дължимото възнаграждение по договора, месечна абонаментна такса за изпълнение на услугата в размер на 34 703.34 лв. без ДДС, включваща изпълнение на дейностите по техническо обслужване и ремонт /включително готовност за изпълнение на ремонт по заявка/ на оборудване, по съгласуван между страните график; резервни части и консумативи, които са на стойност до 100 лв. обща цена /за едно съоръжение/ за един месец и услугите за сервизно обслужване на посоченото оборудване, включително разходите за труд за подмяната им.
В клаузата на т. 2.1. от Договор № 22008/12.11.2020 г. изрично е предвидено, че абонаментната такса се намалява в случай, че система, средство и/или техника отпада от Приложение № 1, като до размера на определената месечна стойност в списъка може да бъде добавено друго оборудване, по реда на т. 2.1. от Техническо задание № 19.РиМ.Т3.43.
Срокът на договора е определен от страните на 36 месеца, считано от влизане в сила на подписания между възложителя и „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД договор за изпълнение на ТЗ № 19.Рим.Т3.43.
С допълнително споразумение от 22.01.2021 г. към договора страните са постигнали съгласие за промяна в размера на месечната абонаментна такса за изпълнение на услугата в размер на 36 494,76 лв. без ДДС.
С писмо изх. № 442/17.11.2021 г. по описа на „Интерприборсервиз“ ООД /н./ дружеството е уведомило ищеца, че считано от 15.11.2021 г. няма да бъдат възлагани техническо обслужване и ремонт по отпаднали обеми и няма да се оформят отчетни документи по договор № 22008/12.11.2020 г.
С писмо изх. № 106/23.03.2022 г. по описа на „Интерприборсервиз“ ООД /н./, дружеството е отправило до „Еско Инженеринг“ АД на основание т. 7.2 от договора, тридесетдневно предизвестие за прекратяването му.
В продължилата кореспонденция между дружествата в писмо изх. № 520/20.12.2022 г. от „Еско Инженеринг“ АД до „Интерприборсервиз“ ООД /н./, се излага, че въпреки предложеният с писмо от 11.04.2022 г. проект на договор за спогодба, повече от 8 месеца не са получили становище по проекта от „Интерприборсервиз“ ООД /н./.
С писмо изх. № 344/06.01.2023 г. „Интерприборсервиз“ ООД /н./ уведомява „Еско Инженеринг“ АД, че тъй като няма споразумение между дружеството и „ АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за удовлетворяване на претенциите му, не може да се пристъпи към подписване на договор за спогодба и не може да се определи начална дата за такива преговори с „Еско Инженеринг“ АД.
Ищецът твърди, че в резултат от неизпълнението на задълженията по договора между него и ответника и поради неговото прекратяване преди изтичане на уговорения срок „ЕСКО ИНЖЕНЕРИНГ“ АД е претърпял имуществени вреди, включително и пропуснати ползи, подлежащи на обезщетяване в размер на 130 886,36 лв., съставляваща неустойка, дължима на основание т. 16.3 от Общи условия на Договор № 208000030/02.11.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът счита, че Общите условия на договор № 208000030/02.11.2020 г., сключен между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и „Интерприбросервиз“ ООД са приложими и в отношенията между „Еско Инженеринг“ АД и „Интерприборсервиз“ ООД /н./ по сключения между тях договор 22008/12.11.2020 г. Многократно в договор № 22008/12.11.2020 г. е налице препращане към договора, сключен между „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и „Интерприборсервиз“ ООД.
Ответното дружество „Интерприборсервиз“ ООД /н./ оспорва така предявения иск като неоснователен и недоказан, поради което моли съда да го отхвърли. Сочи, че възлаганите обеми работа са били намалени, но възможност за това давала разпоредбата на т. 2.1 от сключения между страните договор. Излага, че с предизвестието за прекратяване на 3 договора е предложил проект на споразумение, който проект не бил приет от ищеца. Твърди, че на ищеца не са заплащани никакви други суми, освен тези свързани с планираните дейности, но съгласно Раздел 7 от договора спорът за евентуално обезщетение на ищеца е следвало да бъде решен чрез преговори, каквито не са били проведени. Твърди, че ОУ на договора № 208000030/02.11.2020 г. не са част от сключения между процесните страни договор, а препращащи са единствено клаузите на т. 1.1, т. 2.1 и т. 2.4, които се отнасят до техническите условия за изпълнение на договора. Твърди, че „Интерприборсервиз“ ООД /н./ не се е задължавало нито безусловно да възлага дейностите в пълен обем, нито да ги възлага за целия период на договора.
Настоящият въззивен съдебен състав на Апелативен съд - София в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав в императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е произнесъл по същество по така предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, които от своя страна се явяват процесуално допустими като предявени в 14-дневния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ и от лице, разполагащо с надлежна активна процесуална легитимация, чието вземане е изключено от списъка с приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Относно правилността на обжалваното решение съдът извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства, приетата съдебно-счетоводна експертиза, както и при справка в търговския регистър по партидата на „Интерприборсервиз“ ООД /н./ се установява следното:
По отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност с решение № 11/16.02.2023 г. по т. дело № 113/2022 г. на ВрОС, като с молба с вх. № 1844/14.03.2023 г. по описа на ВрОС на основание чл. 685, ал. 1 ТЗ, „Еско Инженеринг“ АД е предявил своите вземания срещу „Интерприборсервиз“ ООД /н./.
Разпечатката съдържа 39 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08123850-b7ad-4452-9925-4faacad92e76