Решение № 163 от 02.04.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Перник, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20261720200028 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от С. И. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. И. М., срещу Наказателно постановление наказателно постановление №25-3796-000815/21.11.2025г., издадено от началник Второ РУ при ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание глоба в размер 250 /двеста и петдесет/ лв. /127.82 евро/, за това, че на 21.02.2025 г., 15.28 часа, в град Перник, като собственик на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. №*****, регистринано по надлежния ред на територията на Р. България и неспряно от движнеие, не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

В жалбата се излагат възражения, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че административнонаказателното производство е образувано със съставяне на АУАН след изтичане на тримесечният давностен срок по чл.34 от ЗАНН, имащо за безусловна последица отмяна на издаденото наказателно постановление. Не се претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е участвал и пълномощникът му – адв. И. М..

Административнонаказващият орган – началник Второ РУ при ОДМВР – Перник, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за 1 неоснователност на възраженията в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание упълномощеният процесуален представител – ю.к. З.В., излага конкретни доводи за това, че обжалваният административнонаказателен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 21.02.2025г. служители ОД МВР – Перник осъществявали контрол на пътното движение на територията на 02 РУ – Перник. Около 15.28 часа, на ул.

Юрий Гагарин спрели за извършване на проверка водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. №*****. Установили самоличността му – П.В.К. - С.а, ЕГН **********. При преглед на изисканите от нея документи и след справка в ЦБД – КАТ служителите на МВР констатирали, че управляваният лек автомобил е собственост на друго физическо лице – С. И. С.. За автомобила не била представена валидна застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Извършена справка в регистъра на Гаранционния фонд потвърдила липсата на сключен и действащ към момента на проверката договор за задължителната застраховка за управляваното МПС.

Въз основа на установеното фактическо положение била образувана преписка, възложена на свидетеля Р. М. Т. – полицейски инспектор във Второ РУ

–

ОДМВР

–

Перник, с оглед предприемане на административнонаказателни мерки срещу установения собственик на управлявания на горепосочената дата автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. На същия била изпратена призовка да се яви във Второ РУ – Перник.

На

25.08.2025г. в негово присъствие било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АД, №471767, като актосъставителят – свид. Т. приел, че виновно е нарушил разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

При съставяне на АУАН в съдържанието му С. С. вписал, че има възражения, които ще представи на по-късен етап.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не подал допълнителни писмени възражения.

На 21.11.2025г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл. 461, т.1 от Кодекса за застраховането ангажирал административнонаказателна отговорност на С. С. за констатираното нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля Р. М. Т., както и 2 писмените доказателства: АУАН серия АД, №471767/25.08.2025г., , писмо, рег. №1736/19.01.2026г. от ОДМВР – Перник с приложена разпечатка от „Гаранционен фонд“ за 21.02.2025г., както и заповед №313з-491/21.03.2022г., издадена от директор ОД МВР – Перник.

От правна страна съдът намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана материална компетентност. От съдържанието на приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 313з-491/21.03.2022г., се установява, че на основание законовата възможност, регламентирана в нормата на чл.647, ал.2 от КЗ, директорът на ОДМВР Перник, овластен от закона да налага административни наказания за визираните в нормата нарушения, сред които и процесното, е оправомощил други длъжностни лица, вкл. началниците на РУ при

ОДМВР – Перник, да издават наказателни постановления за нарушенията по чл. 638, ал.1 – 3 и 5 и чл. 639 от КЗ. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от закона, съгласно чл. 647, ал.1, предл.2 от КЗ.

Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Изложените допълнително факти за това, че на 21.02.2025г. друго лице е установено като водач на автомобила, за който не е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са част от обстоятелствата, при които нарушението е констатирано и не засягат изискванията относно описанието на същото. Тези обстоятелства в случая е било необходимо да се посочат, доколкото законът установява различни състави на административни нарушения във връзка с неизпълнение на изискването за сключавен на такъв договор, субекти на които са както водачът на МПС, така и собственикът, които ще бъдат обсъдени.

Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към елементите от състава на чл.638, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

Предвид изложеното, оплакванията в жалбата в горната насока са неоснователни.

За основателно есъдът приема възражението, че образуването на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН от 25.08.2025г. срещу жалбоподателя е било недопустимо, тъй като към тази датата е бил изтекъл краткият давностен срок по чл.34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН – три месеца от откриване на нарушителя. Разпоредбата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на 3 ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване , Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ две години.

Съставянето на АУАН извън рамките на сроковете по-горе има за последица незаконосъобразност на започналото срещу правонарушителя производство. Сроковете са установени в условията на алтернативност, поради което за преклудиране възможността за образуване на административнонаказателно производство е достатъчно да е изтекъл който и да е от тях. Този обективен факт има за последица невъзможност за образуване на административнонаказателно производство срещу нарушителя като погасява възможността законосъобразно да бъде реализирана отговорността му за установеното административно нарушение. Установената алтернативност на сроковете означава още, че наличието на предпоставки за съставянето на акт в 3-тримесечния срок, изключва приложението на подългия предвиден срок /в случая две години, тъй като нарушението е по Кодекса за застраховането/.

В конкретния случай нарушителят е станал известен още на 21.02.2025г.

- датата, на която управляваният от друго лице лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. №*****, собственост на жалбоподателя С. С. е станал обект на проверка от служителите на МВР. Според изложените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление фактически обстоятелства на тази дата, при спиране за проверка на П.К. - С.а, е установено, че за моторното превозно средство, което същата управлявала, няма сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Този факт е доказан по делото чрез събраните гласни и писмени доказателства и не се оспорва от страна на жалбоподателя.

Несъмнено, при същата проверка е установен собственика на МПС, което свидетелят Р. М. потвърждава в показанията си, доколкото свидетелства, че именно по този повод преписката му е възложена за работа.

Посочва, че след като други служители на МВР са извършили на 21.02. 2025г. проверка на водача на автомобила /П.К. – С.а/ и са констатирали, че друго лице е негов собственик /С. С./, същият е призован да се яви в полицейското управление и е съставил срещу него процесния акт.

Следва да се посочи, че във връзка с неизпълнението на задължението за сключване на договор за задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите Кодексът за застраховането установява различни състави на административни нарушения. Първото е по 483, ал.1, т.1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал.1 от КЗ от момента на изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За реализирането състава на нарушението е достатъчно да се установи несключване на застраховката от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията 4 на Република България и не е спряно от движение. При тази хипотеза неизпълнението на задължението на собственика по чл. 638, ал.1, т.1 /за ФЛ/ или т.2 /за ЮЛ или ЕТ/, вр. чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ може да се установи по документи, без да е необходимо да е установено и доказано управление на същото. Отговорността на собственика по ал. 1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и за реализирането и е без значение дали МПС е било управлявано или не.

В разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е установен друг състав на нарушение, различен от обективна страна, доколкото предвижда наказване на лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Тук нарушението ще бъде довършено, когато се установи управление на моторно превозно средство от водач несобственик, за което няма сключен и действащ такъв договор.