Решение № 109 от 24.09.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 109

23.09.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Варна

II състав

На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20203000500333 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалба на П. Ц. Ф. , чрез назначения му особен представител мл.адв.

С. от АК - Варна против решение № 260063/09.07.2020г., постановено по в.гр.д. № 623/2020г. на ОС - Варна, с което е оставена без уважение жалбата му срещу извършено от ЧСИ, рег. № 717, по изп.д. № 20187170400351 разпределение от 31.01.2020г. на сумата от 1 640.67 лева.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се също така, че съдът не се е произнесъл по всички наведени възражения срещу атакуваното разпределение, в частност относно начислените от ЧСИ лихви за забава за периода след постъпване на разпределената сума до изготвяне на разпределението. Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на окръжния съд и постанови друго, с което да бъде извършено разпределение на процесната сума по сочения от жалбоподателя начин.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от взискателя – Община Варна.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по в.гр.д. № 623/2020г. на ОС – Варна е образувано по жалба на настоящия жалбоподател, с която същият е обжалвал извършеното на 31.01.2020г. от ЧСИ Т., рег. № 717, по изп.д. № 20187170400351 разпределение на сумата от 1 640.67 лева.

Оспорванията досежно законособразността на същото са, че неправилно в размера на вземането са включени и лихви за просрочие, начислени за периода след издаване на акта за 1 установяване на вземането, евентуално за периода след постъпване на сумата до изготвяне на разпределението. В тази връзка се твърди, че на основание чл.169 ал.1 т.9 ДОПК лихвите за забава също са публични вземания, поради което и принудителното им събиране може да става само въз основа на влязъл в сила акт за установяване на дължимостта им, какъвто в настоящия случай няма. Наред с това, счита, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е начислил към размера на дълга и законна лихва върху главницата за периода след постъпване на сумата по изп.д.

Принудителното изпълнение е образувано по молба на взискателя Община Варна против жалбоподателя П.Ф. за заплащане на суми, дължими по влязъл в сила Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 ДОПК № МД-АУ-10255-А/10.01.2017г., които суми включват 946.68 лева, неплатен местен данък върху МПС, 279.28 лева лихва за просрочие върху главницата за периода до 10.01.2017г. /датата на издаване на акта/, както и законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2017г. до окончателното й изплащане.

С изпращането на ПДИ съдебният изпълнител е наложил запор върху вземане на длъжника по банкова сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД, в резултат на което по делото е постъпила сумата от 1 640.67 лева и която е предмет на обжалваното разпределение.

Оплакванията на жалбоподателя за неправилно включване в размера на дълга и следващата се лихва за забава за периода след 11.01.2017г. са неоснователни. Безспорно е, че по изричната разпоредба на чл.162 т.9 ДОПК лихвите за вземания, съставляващи публични общински вземания, каквото е и вземането за местен данък, също са публични вземания и принудителното им събирането е допустимо само въз основа на влязъл в сила акт за тяхното установяване. Това изискване в настоящия случай е налице, тъй като изрично в изпълнителното основание е посочено, че „лихвите се определят и заплащат към датата на заплащане на задължението“, т.е. тяхната дължимост е определена. Определяем е и размера на това задължение – законната лихва за периода от датата на издаване на акта до окончателното погасяване на главницата.

Неоснователно е и направеното в евентуалност оплакване за недължимост на лихва за забава за периода от постъпване на разпределената сума по сметката на ЧСИ до датата на разпределението й /11.07.2018г. – 31.01.2020г./. Размерът на дълга се определя към датата на разпределението, доколкото в случая няма извършено доброволно плащане от страна на длъжника /по арг. от чл.75 ЗЗД вр. чл.455 ГПК превеждането на суми от задълженото по запора лице няма погасителен ефект спрямо задължението, предмет на принудителното изпълнение/. В случай, че длъжникът твърди претърпени вреди в резултат на бездействие на ЧСИ, то същият разполага с други средства за защита.

При така дадения отговор на наведените от жалбоподателя оплаквания и при отчитане данните по изпълнителното дело и приетото от окръжния съд заключение на ССчЕ, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

Към датата на разпределението няма други кредитори, вкл. и такива по чл.458-чл.459 ГПК. Размерът на начислените от ЧСИ разноски /115.80 лв. за извършени от ЧСИ действия и 100 лв. за адвокатско възнаграждение на особения представител/ не са оспорени. Същите са установени от материалите по изп.дело и се ползват с привилегията по чл.136 т.1 ЗЗД.

Правилно е изчислена и следващата се такса по т.26 от ТТЗЧСИ /143.27 лв. с вкл.ДДС, при пълен размер на същата спрямо размера на дълга към 31.01.2020г. - 169.84 лв. с ДДС/, респ. пропорционалния размер на подлежащите на заплащане суми в полза на взискателя /1 2

281.60 лева/. Непосочването на каква част от последните покрива главницата и каква лихва е без значение, предвид приложимата норма на чл.169 ал.8 ДОПК.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на окръжния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

623/2020г. на ОС - Варна. решение № 260063/09.07.2020г., постановено по в.гр.д. №

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3