Решение № 265993 от 05.10.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ ………. гр. София, 5.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКO ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в публично съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесета и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

При секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 11663 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.С.С., с която са предявени против С.Х.С. обективно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК за установяване липса на съвместен принос при покупка на следните недвижими имоти, придобити по време на брака на ищеца и ответницата: апартамент с идентификатор

*** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул.

„*****“ № *****, със застроена площ от 103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, придобит на основание Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 32491/22.07.2010 г. на СВ; гараж, с идентификатор *** по КККР на гр. София, със застроена площ от 21,94 кв.м., с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****, гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и паркомясто

№ 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от квартал 81а, по плана на гр. София, м. „бул. България II част“, придобити с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III, рег. № 4273, дело № 419 от 2011 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от 07.11.2011 г. и

- иск, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака му с ответницата имущество в съотношение: 90 % за ищеца и 10 % за ответницата.

Ищецът твърди, че с ответницата е сключил граждански брак на 15.05.2005 г., който понастоящем е прекратен. Твърди, че процесните имоти са закупени по време на брака му с ответницата изцяло с негови средства като ответницата не е имала принос в придобиването; твърди, че процесният апартамент е закупен за сумата от 128 000 евро, от които е заплатил 28 000 евро с лични средства, а останалите 100 000 евро – с банков кредит, който е погасил изцяло само той; процесните гараж и паркомясто са закупени за сумата от 15 000 евро, която сума е заплатена изцяло от ищеца. Твърди, че е полагал по-големи грижи за домакинството, грижи за родените от брака деца (такси за училище и детска градина, извънкласни занимания, развлечения, празници, екскурзии), водене и връщане до и от училище/детска градина, разноски за семейството, негови близки – майка му и сестра му също всяка седмица са помагали в домакинството – пазаруване, пране, гладене, готвене и пр.; ответницата се прибирала късно, имала извънбрачни връзки, закъснявала постоянно. При условията на евентуалност твърди, че приносът му в придобиването на имотите е 90 %, а на ответницата - 10 %. Твърди, че съпружеската имуществена общност се изчерпва с процесните недвижими имоти. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата оспорва исковете. Не оспорва процесните имоти да са придобити по време на брака й с ищеца, който понастоящем да е прекратен, но оспорва, че предоставените от съпрузите заемни средства са погасени изцяло от ищеца; оспорва да е нямала принос в придобиването на процесните вещи, както и оспорва, че не е полагала грижи за децата и семейството. Навежда доводи, че получените от банката заемни средства не са лични средства на съпруга й, че задължението за връщането му е солидарно за двамата съпрузи като е без значение кой от съпрузите е погасявал задължението по заема, погасяването на заема не създава вещни права и не променя придобитата собственост в патримониума на съпрузите. Твърди, че е оказвала материално съдействие за придобиването на процесните гараж и паркомясто. Твърди, че през целия период на съвместно съжителство с ответника, с изключение на времето, през което е ползвала платен отпуск по майчинство за отглеждане на двете си малки деца, е работила, получавала е трудово възнаграждение и е внасяла средства в семейния бюджет; твърди, че е полагала е и продължава да полага грижи за двете си непълнолетни деца, полагала е труд в домакинството на семейството, влагала е средства в поддръжката на домакинството, заплащала е разходите за храна, режийните разходи на домакинството и всички разноски, свързани с бита и семейството. Навежда доводи, че при определяне на приноса се отчитат грижата за физическото и духовно здраве на децата, работата в общо домакинство, спокойна и семейна обстановка, морална подкрепа; повечето влагани парични средства не водели до по-голям принос. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от писмените доказателства (удостоверение за граждански брак – л. 132), че ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 15.05.2005 г.

Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства (нотариални актове и схеми на обектите – л. 9-14, л. 28-30 по приложеното гр.д. № 1963/19 на СРС), че процесните недвижими имоти (апартамент, гараж и паркомясто) са придобити през 2010 и 2011 г.

От нотариален акт с дата 22.07.2010 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 147, том II, рег. № 3174, дело № 290 от 2010 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 32491/22.07.2010 г. на СВ се установява, че на името на ищеца и ответницата е придобит апартамент № 14, находящ се в гр. София, СО, р-н Триадица, в жилищна сграда на ул. „*****“ № 6 и ул. „*****, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 103,93 кв.м., ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, който апартамент представлява обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****“ № *****, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. От нотариалния акт се установява, че апартаментът е продаден на ищеца и ответницата срещу заплащане на покупко-продажна цена в размер на 128 000 евро като 100 000 евро от покупко-продажната цена е уговорено да бъде заплатена от купувачите със заемни средства, предоставени от Сосиете Женерал

Експресбанк АД на основание договор за жилищен кредит

№ 3365 от 20.07.2010 г., а разликата до покупко-продажната цена – 28000 евро е посочено, че е платена в брой преди подписването на нотариалния акт.

От писмените доказателства

(договор за жилищен кредит - л. 171, справки от АВ) се установява, че Сосиете Женерал Експресбанк АД, като кредитор, ищеца, като кредитополучател, и ответницата, като съдлъжник, са сключили договор за банков кредит, на основание на който, банката е поела задължение да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на 100000 евро за придобиване на процесния апартамент. Не е спорно между страните, а и се установява от приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 452-460), че договорената сума е предоставена на кредитополучателя и е използвана за целта, за която е предоставена, a именно - плащане на покупко-продажната цена за процесния апартамент.

От писмените доказателства

(комисионна разписка, приложена по гр.д. № 1963/19 на СРС) се установява, чe на 23.07.2010 г. ищецът е платил комисионно възнаграждение за покупката на апартамента в размер на 1500 евро на фирма „И-Веста 3“ ООД.

От писмените доказателства

(нотариален акт, приемо-предавателен протокол от

17.08.2010 г., договор за банков кредит, извлечение от сметка, по която е погасяван кредита) и приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 452-460) се установява, че покупко-продажната цена за апартамента в размер на 128 000 евро е платена, както следва: сумата от 12 800 евро е преведена на 26.05.2010 г. на продавача от сметка на ищеца в Кооперативна ТБ, сумата от 15 200 евро е платена в брой на 22.07.2010 г. при нотариалното изповядване на сделката (вж. приемо-предавателния протокол, в който изрично е записано, че прокупко-продажната цена, включително сумата от 15 200 евро е изплатена на продавача от купувача Д.С.С.), а остатъкът в размер на 100 000 евро е платен на продавача чрез заемни средства, предоставени от Сосиете Женерал

Експресбанк като всички постъпления по кредитната сметка за погасяване на кредита са направени в периода 27.07.2010 г. – 21.01.2014 г. от разплащателната сметка на ищеца, по която са постъпвали и възнаграждения за работна заплата като някои постъпления от работни заплати на ищеца директно са постъпвали по кредитната сметка за погасяване на кредита, без да са минавали през разплащателната му сметка. Освен това, от сметка на ищеца са платени и следните суми за придобиването на апартамента: 250,35 лв. – държавна такса за Агенция по вписванията, платена на 22.07.2010 г., 195,58 лв.

- държавна такса за Агенция по вписванията, платена на 22.07.2010 г., 5227,47 лв. - такса местен данък, платена на 22.07.2010 г. в полза на СО Средец/Триадица за Агенция по вписванията.

От писмените доказателства (решение № 110201 от 04.06.2020 г. по гр.д. № 12355/2019 г. на СРС) се установява, че процесният апартамент е бил семейно жилище.

С нотариален акт от

07.11.2011 г. за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III, рег. № 4273, дело № 419 от 2011 г. по описа на нотариус А.Л., с район на действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от 07.11.2011 г. на името на ищеца са придобити следните недвижими имоти, находящи се в сутерена на сграда в гр. София, СО, р-н Триадица, ул. „*****“ № 106 в гр.

София: гараж № 6, със застроена площ от 21,94 кв.м., представляващ обект с идентификатор *** по КККР на гр. София, с адрес: гр. София, р-н Триадица, ул. „*****, гараж 6, находящ се в сграда №

1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата и паркомясто № 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата. От нотариалния акт се установява, че общата покупко-продажната цена на гаража и паркомястото е в размер на 15 500 евро, която е уговорено да бъде платена след сключване на нотариалния акт и преди вписването му в Службата по вписванията.

От писмените доказателства по делото (преводно нареждане по приложеното гр.д. № 1963/19 на СРС) и приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 452-460) покупко-продажната цена за гаража и паркомястото в размер на 15 500 евро е платена на 07.11.2011 г. на продавача от банкова сметка ***. Освен това, от сметка на ищеца е платена и сумата от 38,86 лв. – държавна такса за вписване в Имотния регистър на покупко-продажбите.

От писмените доказателства - справка НАП за осигуряването на ищеца (л. 53-59) се установява, че за 2005 г. ищецът е получавал облагаем доход за дванадесет месеца, като начисленият месечен облагаем доход за първите десет месеца е по 448 лв. месечно, а за последните два месеца – по 452 лв. месечно, т.е. общият облагаем доход за 2005 г. е 5 384 лв., средният месечен облагаем доход на годишна база - 448,66 лв.; за 2006 г. ищецът е получавал облагаем доход за дванадесет месеца, като за девет месец (от месец април до месец декември) начисленият месечен облагаем доход е 536 лв. месечно, а за останалите три месеца - 452 лв. (за месец януари), 904,01 лв. (за месец февруари), 500 лв. (за месец март), т.е. общият облагаем доход е 6 680 лв., средният месечен облагаем доход на годишна база - 556,66 лв.; за 2007 г. на ищеца не е начисляван месечен облагаем доход.