Решение № 138 от 28.11.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Сливница, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 113580690, представлявано от законния си представител – управителя Й. Х. Й.ов, подадена чрез адв. Й. А., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 850530578 за нарушение от 19.04.2022 г., издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В жалбата се излагат твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразен и необоснован, тъй като процесното ППС е снабдено с GPS устройство за отчитане и заплащане на тол такси, което е било работещо и задължението за поддържане на което е върху Националния доставчик на услуги, лицензиран от АПИ. Твърди се, че наред с това са налице съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Сочи се, че в оспорвания електронен фиш липсва описание на извършеното нарушение, като от наличното такова не става ясно каква такса не е заплатена, както и в какъв размер. Поддържа се, че в процесния случай, превозвачът е избрал да заплаща пътна такса, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез бордово GPS устройство, което е работело и единствено ИТС има информация за непредаване или грешно предаване на данни, което пък е мотивирало изменения в Закона за пътищата, в сила на 01.01.2024 г., когато са приети новите разпоредби на чл.10б, ал. 7 и 8, които са били действащо право към момента на връчване на ЕФ – 06.06.2025 г. Поради тази причина АНО е следвало да спази реда и да уведоми собственика за възможността да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни и да прекрати АНП. Поддържа се, че с тези измененията на ЗП, настъпили още преди издаването и връчването на ЕФ, деянието извършено от жалбоподателя е дисквалифицирано като административно нарушение и при даване възможност на 1 собственика за заплащане таксата в

14-дневен срок, образуваното административнонаказателно производство е щяло да бъде прекратено. В този смисъл процесуалният представител счита, че на основание чл. 3, ал. 2 ЗАНН съдът следва да приложи новия по-благоприятен административнонаказателен закон, като приеме, че е отпаднало основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в ЕФ деяние, на това основание.

Изтъква се още, че в конкретния случай липсва субективният елемент в съставомерността на административното нарушение, тъй като липсват данни и доказателства в насока, че за ППС с рег. № *** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите пътни такси от страна на жалбоподателя.

На следващо място жалбоподателят сочи, че в електронния фиш липсва дата, на която е извършено нарушението. Посочена била датата, на която е установено нарушението, но тъй като дружеството е наказано за това, че „изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДвП”, а не за управление без валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, е следвало да се посочи, като дата на нарушението датата, на която за собственикът на ППС е възникнало задължение да заплати дължимата такса, а не датата, на която е управлявано ППС.

Релевира се възражение и за неспазване на разпоредбите на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото като дата на нарушението е посочена 19.04.2022 г., а ЕФ е съставен 3 години след извършване на нарушението.

Поддържа се още, че в ЕФ липсва и описание на мястото на извършване на нарушението, доколкото следвало да се посочи къде е следвало да бъде заплатена дължимата такса, а не да се сочи мястото, на което е установено движението на ППС, доколкото това препятствало възможността да се да се прецени дали е налице териториална компетентност на АНО да налага такива наказания, респ. на РС – Сливница да разгледа жалбата. Изтъква се, че от ЕФ не става ясно и в какъв размер е незаплатената част от тол таксата.

В жалбата се поддържа още, че от систематичното тълкуване на разпоредбите а чл.

102, ал. 2, чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП се обуславя извод за неяснота в какво действителност се изразява неправомерно поведение на наказаното лице, предпоставка да му бъде наложено административно наказание. В този смисъл не се установявало безспорно дали дружеството е наказано заради това, че е нарушило забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснало движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, или заради това, че не е заплатило дължимата пътна такса. Дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е било установено, то същото не било подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Несъответствието на фактите, които са били установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, жалбоподателят счита, че е основание за отмяна на ЕФ, доколкото се касае за допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвинението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.

Релевират се доводи и за нарушение на процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като за процесното нарушение е издаден ЕФ в нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира такава възможност единствено за нарушенията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал.

3б ЗДвП, какъвто е процесният случай.

На последно място жалбоподателят счита, че дори и да се приеме че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, 2 с която на жалбоподателя е било наложено административно наказание, тъй като в този случай нарушението, извършено от жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. В тази връзка, се сочи, че наложената имуществена санкция в размер на 2500,00 лв. е несъразмерно висока при положение, че ППС е разполагало с работещо устройство и е следвало превозвачът да бъде предупреден, а не да му се налага административно наказание, което дори в неговия законов размер (2500,00 лв.) се явява прекалено завишено и несъответстващо на нарушението.

С оглед на горното моли ЕФ да бъде отменен, като съдът присъди на жалбоподателя и сторените от него разноски в производството.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба, с която адв. А. е взел становище по същество, като счита, че от представената от АНО преписка става ясно, че ЕФ е издаден на 28.04.2025 г., т.е. 3 години след извършване на нарушението. Позовава се и на практиката на СЕС, обективирана в Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23, като представя и списък на разноските по делото, договор за правна защита и съдействие, ведно с удостоверение за регистрация пи ЗДДС.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, в проведеното открито съдебно заседание, се представлява от юрк. Б. който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като законосъобразен и правилен. В подадения по делото отговор се обосновава, че ЕФ е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 28.05.2025 г., а жалбата е подадена по куриер на 12.06.2025 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 19.04.2022 г. „НИВЕЛ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК 113580690, било ползвател на ППС товарен автомобил ИВЕКО АД 410 Т, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D.

На същата дата в 11:43 часа, пътното превозно средство – товарен автомобил ИВЕКО АД 410 Т, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 41000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, се движило в района на община Б., по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването за конкретния сегмент.

Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на 3 дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка, а също и Разрешение за строеж № РС-56/14.06.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Информацията за извършеното нарушение постъпила в електронната система на АПИ на 29.04.2022 г. в 17.09 часа, като било дадено началото на историята на обработката на нарушението. На 28.04.2025 г., в 14.32 часа, след извършването на първоначалните проверки, започнало и подписването на документа, като окончателно бил подписан в 14.32 часа, като на юридическото лице – ползвател за констатираното нарушение DDCC72F2ED494794E053011F160A7F2C бил съставен процесният електронен фиш № 850530578, с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Електронният фиш бил изпратен за връчване на 20.05.2025 г. и бил връчен на жалбоподателя на 28.05.2025 г., видно от приложената по делото разписка, като датата на връчването била удостоверена и в историята на обработката на нарушението.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 850530578, за сегмент № 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,51 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението DDCC72F2ED494794E053011F160A7F2C, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, в същото е посочено, че от приложената таблица с получените и платени тол декларации за датата на нарушението е видно, че не са получено декларации за повече един сегмент, вкл. и за сегмента на рамката, на която е отчетено нарушението. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.