Решение № 7681 от 12.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7681

Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20257050702983 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр. чл.171, т.1, буква з), гг) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на С. Н. Т., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“, [адрес], депозирана чрез адв. Д. П. от АК-Варна, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1281226/07.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, с която на жалбоподателя, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателят не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на собствения му товарен автомобил „Пежо Ранч“ с рег.№ [рег. номер], поради което не е знаел и не е могъл да знае, че управлява моторно превозно средство с прекратена регистрация. Посочва, че липсва субективният елемент от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съответно липсва материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ от ЗДвП. Поддържа още, че непосредствено след проверката е сключена застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила е възстановена, а при тези данни продължаването на действието на мярката е несъразмерно и придобива санкционен характер. Формулирал е искане за отмяна на заповедта и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.К.К. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Г. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, тъй като към момента на проверката управляваното от жалбоподателя МПС е било със служебно прекратена регистрация. Посочва, че след изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, в сила от 07.09.2025 г., е отпаднало задължението на органите на МВР да уведомяват собствениците за прекратената регистрация, като прекратяването се извършва автоматизирано след получаване на данни от Гаранционния фонд. Пледира за отхвърляне на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1281226/07.12.2025 г., издадена от младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, на С. Н. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. четвърто от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. В заповедта е прието, че на 07.12.2025 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“, до кръговото кръстовище с бул. „Васил Левски“, в посока ЖП гара Варна, С. Н. Т. е управлявал собствения си товарен автомобил „Пежо Ранч“ с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 04.11.2025 г., поради което е осъществен съставът на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. За същото деяние е съставен АУАН серия GA № 4559365/07.12.2025 г., в който е възпроизведена фактическата обстановка, послужила като основание за издаване на оспорената заповед.

По делото е представена административната преписка в цялост. По искане на жалбоподателя, е изискана информация от Гаранционен фонд. От постъпилото писмо от Гаранционен фонд се установява, че до собственика на МПС с рег.№ [рег. номер] е изпратено уведомление № 025103/05.10.2025 г. на дата 10.10.2025 г. по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането. В писмото Гаранционният фонд изрично посочва, че изпращаните уведомления до собствениците на МПС по чл. 574, ал. 10 КЗ са кореспондентски пратки, които са в съответствие с разпоредбите на Закона за пощенските услуги, и че Гаранционният фонд няма задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка. Посочено е още, че процедурата по уведомяване на собствениците на незастраховани МПС и на органите на МВР не е обвързана с получаване на уведомителното писмо, както и че фондът не разполага с документ, удостоверяващ получаването на уведомлението от адресата.

По делото е приложена и Мотивирана резолюция № 25-0819-[рег. номер]/08.12.2025 г., с която административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН серия GA № 4559365/07.12.2025 г., е прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, поради образувано ЗМ № 5433/2025 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от адресата на оспорения индивидуален административен акт, срещу акт, който подлежи на съдебно оспорване, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

При извършената проверка по чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 146 АПК съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена Заповед № 365з-7399/04.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Варна, с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и чл. 43, ал. 4 ЗМВР е оправомощил служители от ОДМВР-Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 2б и т. 5, буква „а“ от ЗДвП, сред които и тези по т.2.6 – служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна – за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Варна. Оспорената заповед е издадена именно от такова длъжностно лице – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, в рамките на териториалната компетентност на ОДМВР – Варна.

Заповедта е издадена в писмена форма. В нея са посочени правните основания за издаването й – чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ от ЗДвП, както и фактическите обстоятелства, които според органа обосновават налагането на мярката. Описано е управлението на конкретно МПС, на конкретни дата и място, при служебно прекратена регистрация. С оглед на това съдът приема, че формално са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за форма и съдържание на индивидуалния административен акт.

Оспорената заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач“, който при управление на МПС е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП. Съгласно чл. 175, ал. 3 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно, за да е налице материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ ЗДвП, не е достатъчно само обективното установяване, че управляваното МПС е със служебно прекратена регистрация. Необходимо е да е налице извършено от водача административно нарушение по ЗДвП, за което законът предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС. Административното нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН е деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание. Поради това при прилагане на мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ ЗДвП административният орган следва да установи не само обективните признаци на нарушението, но и обстоятелства, от които да се направи извод, че водачът е знаел или е могъл да знае, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП (в редакцията след изменението, обн. ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратената регистрация се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С изменението на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е отпаднал текстът, предвиждащ уведомяване на собственика от органите на МВР за служебното прекратяване на регистрацията. Това изменение обаче не води до извод, че уведомяването на собственика е правно ирелевантно при преценка за съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 3 ЗДвП и за наличието на основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, предл. „гг“ ЗДвП.

На първо място, в действащата нормативна уредба продължава да съществува изискване за уведомяване на собственика при служебно прекратяване на регистрацията. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. служебно прекратяване на регистрацията се извършва по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от същата наредба, при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Тази разпоредба не е отменена. Тя не противоречи на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, а урежда процесуалното действие по съобщаване на вече настъпилото служебно прекратяване на регистрацията.

На второ място, прекратяването на регистрацията на МПС представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, доколкото с него се засягат права и законни интереси на собственика, като се отнема възможността превозното средство да участва в движението по пътищата. Регистрацията на ППС по § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП е административно разрешение за участие на превозното средство в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Прекратяването на регистрацията е акт, с който това разрешение се отнема или преустановява. Затова на общо основание чл. 61, ал. 1 АПК този акт следва да бъде съобщен на адресата си, освен ако специален закон не предвижда друго. Чл. 143, ал. 10 ЗДвП не съдържа изрична дерогация на общия ред за съобщаване по АПК.

На трето място, дори да се приеме, че уведомяването не е елемент от фактическия състав на самото прекратяване на регистрацията, то има пряко значение за субективната съставомерност на нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Това разрешение е дадено с Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на ОСС на НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС. В него е прието, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на тълкувателното постановление е посочено, че незнанието за извършеното служебно прекратяване на регистрацията представлява незнание на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Когато това незнание е резултат от неизпълнено административно задължение за уведомяване, липсва както умисъл, така и небрежност.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/080fd8b3-a918-4498-a558-15cec497a6b5