Протокол № 179 от 13.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 179 гр. П., 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500905 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец К. В. С., редовно призована, се явява лично и с процесуалният си представител адв. Ч. Ч., редовно упълномощен от първата инстанция. Представя договор за правна защита и съдействие .

Жалбоподателят-ответник И. Й. М., редовно призован не се явява. За него се явява процесуалният му представител адв.Г. Т..

Адв. Ч.: - Да се даде ход на делото.

Адв. Т.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, поради което и на основание чл.142 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №913/17.07.2025г., постановено по гр.д.№****/2024г. по описа на РС- П. е осъден И. Й. М., ЕГН **********, с адрес с.Л., област П., ул.

„С.“ №4, да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на К. В.

С., ЕГН **********, с адрес: с.Л., област П., ул.“С.“ №2 да упражнява правото си на собственост върху УПИ VII-211, кв.18 по плана на с.Л., общ.С., област П., като премахне частта от стопанската постройка отбелязана на 1 комбинирана скица с „пМС“ и жълт цвят към СТЕ на вещото лице Х.К., находящо се на л.138 от делото, която навлиза в имота на ищцата с 21 см, която приподписана от съда се явява неразделна част от решението, на основание чл.109 ЗС.

Отхвърлен е предявения от К. В. С., ЕГН **********, с адрес: с.Л., област П., ул.“С.“ № 2, против И. Й. М., ЕГН **********, с адрес с.Л., област П., ул.

„С.“ №4, иск с правно основание чл.109 ЗС, ответникът да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на К. В. С., ЕГН **********, да упражнява правото си на собственост върху УПИ VII- 211, кв. 18 по плана на с. Л., общ. С., област П., като премахне кирпичена оградата, масивна тоалетна, сайвантът с частично премахната задна стена с дължина 10м. и стара кирпичена фурна, като неоснователен и недоказан.

Осъден е И. Й. М., с адрес: с.Л., област П., ул.„С.“ №4, да заплати на К. В.

С., ЕГН **********, с адрес с.Л., област П., ул.“С.“ №2, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 316,40лв., представляваща сторените в хода на производството разноски.

Осъдена е К. В. С., ЕГН **********, с адрес: с.Л., област П., ул.“С.“ №2, да заплати на И. Й. М., с адрес: с.Л., област П., ул.„С.“ № 4, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1884,80лв., представляваща сторените в хода на производството разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от К. В. С., чрез пълномощника й адв.Ч. Ч., в частта в която са отхвърлени предявените от К. В.

С., против И. Й. М., искове с правно основание чл.109 ЗС, по отношение: искането и за премахване на кирпичена оградата, масивна тоалетна, сайвантът с частично премахната задна стена с дължина 10м. и стара кирпичена фурна, както и по отношение искането за премахване на останалата част от стопанската постройка отбелязана на комбинирана скица е „пМС“ и жълт цвят към СТЕ на вещото лице Х.К., находящо се на л. 138 от делото, както и в частта в която не са били присъдени изцяло направените от нея разноски и в частта, с която С. е била осъдена да заплати на ответника сумата от 1884,80лв.

Искането е да се отмени решението в тези му обжалвани части, като неправилно и необосновано и вместо него се постанови друго, с което да се уважат изцяло предявените от С. искове и се присъдят сторените от нея разноски пред двете инстанции.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед задължението на съда по чл.12, чл.235, ал.2, чл.236, ал.2 ГПК да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка, да съобрази доводите и възраженията на страните по вътрешно убеждение и да изложи мотиви затова.

Сочи се, че обжалваното решение е неправилно, защото е постановено 2 при незаконосъобразни правни изводи относно установените факти, както и при такива, несъответстващи на доказателствата по делото.

Твърди се, че по делото няма спор, а и от писмените доказателства се установява, че ищцата е собственик на имот с ПН 211, за който е отреденУПИ VII- 211, кв.18 по плана на с.Л., общ.С., област П..

От друга страна се визира, че няма спор, че ответникът е собственик на съседния имот с ПН 210, за който е отреден- УПИ VIII 210, кв.18, както и че между двата процесни имота, в определени части има изградена плътна ограда, от кирпич. Освен това непосредствено до оградата е изградил кирпичена фурна, покрита с керемиди и навес, южната страна, на който е изградена от тухли, с едноскатен покрив, покрит с ламарина, както и масивна тоалетна.

Твърди се, че от приетите по делото, две технически експертизи се установява категорично, че последният план от 1987г., по отношение на процесните имоти не е приложен, за което и обстоятелство вещото лице К. е била категорична в зала. В тази връзка по отношение на същите се установява, че първият регулационен план за имотите е от 1920г., по който имота на ищцата е бил с ПН 117, за който е бил отреден парцел- XI - 117 от кв.15, а на ответника- ПН 197, за който е бил отреден парцел- X -197, от кв.15.

Сочи се, че по обезсиления регулационен и кадастрален план от 1947г., имотите са се запазили за страните- ПН 117 и ПН 197, като промяната е по отношение на регулацията и отредените парцели- съответно за ищеца XII - 117 от кв.15, а на ответника - отреден парцел - IX -197, от кв.15. По следващият регулационен и кадастрален план от 1962г., имотите и парцелите са се запазили за страните - ПН 117 за който е отреден парцел XII - 117 от кв.15, а за ответника - ПН 197, за който е отреден парцел - IX -197, от кв.15.

Твърди се, че както е посочено по- горе регулацията от 1920г. е първа и приложена в тези граници, поради което парцелните граници са станали имотни и са послужили, като кадастрална основа за регулационния и кадастрален план от 1947г., който пък е послужил за изработването на регулационния и кадастрален план от 1962г., по който както е установено от вещите лица- имотите и парцелите са се запазили за страните - ПН 117 за който е отреден парцел XII -117 от кв.15, а за ответника - ПН 197, за който е отреден парцел - IX -197, от кв.15.

Визира се, че планът от 1987г. е бил приет при действието на ЗТСУ /отм./, като приетият и влязъл в сила на 31.03.2001г. ЗУТ въвежда различен режим за промяна на вътрешните регулационни граници между поземлените имотит.нар. „доброволна регулация“, за разлика от „принудителната“ регулация по ЗТСУ /отм./. Този въведен със ЗУТ нов принцип при изменение на границите на урегулираните имоти е наложил да бъдат уредени отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.), но все още неприложени дворищнорегулационни планове и да се избегне за в бъдеще евентуална възможност за несъответствие между имотните и регулационни 3 граници на урегулираните поземлени имоти. Именно това е целта на разпоредбите на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ: С тях отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно- до изтичане на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона. С изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ, правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за когото е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от които са били отчуждени, съответно създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от двата имота се прекратява.

Сочи се, че предвидената в § 8, ал.2 от ПР на ЗУТ административна процедура не е условие за прекратяване на отчуждителното действие на неприложените дворищнорегулационни планове, а възможна и незадължителна последица от това прекратяване, имаща за цел да приведе вътрешните регулационни линии в съответствие с границите на собственост на имотите, спрямо които е отпаднало отчуждителното действие на неприложената дворищна регулация.

Непровеждането на тази административна процедура е пречка, съгласно § 8, ал.5 от ПР на ЗУТ, само за застрояването на бившия парцел, но не и за настъпване на предвиденото в § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ прекратяване на отчуждителното действие на регулацията.

Тези последици от изтичане на посочените срокове и неприлагане на дворищнорегулационните планове по ЗТСУ /отм./ са разяснени и изрично указани на съдилищата с Тълкувателно решение №3 от 28.03.2011г. по тълк.д.

№3/2010г. на ОСГК на ВКС.

Предвид на това се приема, че границите между имотите на страните, следва да се съобразени с приложения план от 1962г., който е относим дори и с оглед твърденията на ответника, че процесните обекти са изпълнени през 1965г. Въпреки, че според извършеното геодезическо заснемане и трансформирането на всички кадастрални планове, процесните обекти навлизат в имота на ищеца.

Визира се, че в изготвената комбинирана скица по плана от 1962г., със зелен цвят е показана границата от кадастралният план от 1962г., а със син границата от регулационен план от 1962г. От тази скица и самото заключение се установява, че границата от геодезическата снимка- заснетите огради и процесни постройки /оцветени в кафяво/, навлиза в имота на ищцата в дъното с 89 см, стопанската сграда с 52 см единия край и в другия с 1,20м, а процесната фурна- в единия си край с 1,18м и другия с 1,09м.

Твърди се, че безспорно, както е приел и в мотивите си районния съдстабилизирането на отчуждителното действие на плана настъпва при 4 наличието на няколко алтернативни хипотези- заплащане на паричното обезщетение за придаваемите части; заемането им по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване вземането за обезщетение на бившия собственик по давност или след изтичане на 10- годишен срок на владение на придаваемите места. Завземането на придаваемата част и владението й в продължение на десет години е основание регулацията да се счита приложена, щом като съгласно чл.33, ал.1 ЗТСУ (отм.) в тези случаи парцелните граници се заснемат като имотни.

Сочи се, че в случая обаче от събраните по делото доказателства не се установява придадените 14кв.м. да са били заети по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ (отм.), камо ли настоящата граница да е била материализирана при приемането на плана от 1987г., при което ответникът да започне да манифестира права по отношение на придадената част от имота. Още повече, че видно от отговора на самия ответник, кирпичената ограда е в това състояние от 1965г.

Твърди се, че районният съд не е взел предвид уточненията на вещото лице геодезист- К. в зала, в които същата е категорична, че кирпичената ограда е построена изцяло в имота на ищцата, с цялата си ширина по всички планове, включително и този от 1987г. В тази връзка се намират и за ирелевантни съображенията на районният съд за прилагането на регулационния план от 1987г., в частта на искането за премахване на тази кирпичена ограда.

Визира се по отношение на мрежата, че вещото лице пояснява, че същата няма ширина, но и тя по кадастралния план от 1987г., навлиза в имота на ищцата, а по предходните още повече.

В тази връзка се счита, че не може да се направи правен извод, че процесната регулационна граница е приложена. Тъй като за да се приеме, че е приложена тя трябва да бъде заета от една страна по законоустановения ред чрез доброволно отстъпване по реда на чл.111 ЗТСУ (отм.) и от друга в цялата си част, а не само в определени части, както е приел районния съд.