Протокол № 164 от 16.03.2022, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 164 гр. Разград, 15.03.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. Р.

Сложи за разглеждане докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20213330102605 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ИЩЦАТА, редовно призована, не се явява, за същата адв. Д. Д. упълномощен с подаването на молбата.

ОТВЕТНИЦАТА, редовно призована, се явява лично и с адв. М. М. упълномощен с подадения отговор.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СЪДЪТ прикани страните към спогодба или доброволно уреждане на спора.

АДВ. Д.: В момента не е възможно да сключим спогодба.

АДВ. М.: Не е възможно да сключим спогодба на този етап.

АДВ. Д.: Желая да заявя становище по отговора: първо, че четейки отговора разбирам, че ответната страна признава, че тези съобщения са изпратени от нея, но това което се оспорва, че всъщност адресат не е ищцата.

Затова считам и отправям искане до съда, когато се приеме окончателния доклад в чл. 146, ал. 1, т. 4 кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, да се приеме, че не се нуждае от доказване факта, че всички посочени съобщения в исковата молба действително са отправени от нея. Това да бъде безспорно, а спорно да остане това, което е заявено в отговора, че не са насочени към С.. Ако това нещо не попадне в доклада тогава ще направя съответното доказателствено искане за установяване на обстоятелството, че изпращач на съобщения е И.. На следващо място искам да заявя, че оспорваме становището, че когато ответницата е изпращала съобщенията, тя не е знаела на кого ги изпраща, че адресат е С.. Това не я вярно. Ответницата всякога е знаела на кого изпраща съобщенията, искала е С. да ги възприеме и прочете и за това имаме съответните доказателства и ще направя доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и е видно, че ответницата всякога е знаела. Имам възражения по доказателствените искания на 1 ответната страна в частност към искането последното на основание чл. 176 за даване на лично обяснение на страната. Първо това е обективно невъзможно, не защото няма желание страната, а защото ищцата понастоящем живее в Словения и няма как да се яви в съдебно заседание. На следващо място считам, че искането е неоснователно и ненужно, въпросите, които ответницата е изложила и на които иска да бъде даден отговор са неотносими към предмета на спора и целят неговото разводняване. Централен момент в процеса е ответницата отправила ли е обидни квалификации към ищцата, какви, възприела ли ги е ищцата и как се е почувствала след това и няма отношение дали ответницата е имала връзка с М.Д. какви доходи има той, взимал ли е парични суми в заем от трети лица. И моля да не бъде уважавано.

Що се отнася до останалите доказателствени искания не се възпротивявам да се приемат по делото. Поддържам нашите доказателствени искания за разпит на двама свидетели. Моля да допуснете до разпит свидетелите Г.В.К. и П.П.П., който водим днес.

АДВ. М.: Съобщенията са изпратени от телефона на ответницата, но не са адресирани към ищцата. Според нас съобщенията са изпратени на телефонен номер, ползван от лицето М.Д. на което лице доверителката ми е изплащала дължимите месечни такси за услуги към телефонни оператори и сме представили и писмени доказателства. Водим свидетелите М.Н.Т. и Е.К.

М.а. Поддържаме искането за изслушване на ищцата да даде обяснения от нас се претендира обезщетение за търпени неимуществени вреди, изложени са факти и обстоятелства в исковата молба. Самата тя започва, аз живея на семейни начала с М.Д. Считам, че тези обстоятелства следва да бъдат установени по делото. Бяхме посочили двама свидетели за обстоятелствата: имали ли са връзка И. и М.Д. през кой период и какви са били отношенията между тях, до един свидетел как се е чувствала ответница след получаване на съобщенията от ищцата. Водим М.Н.Т. и за двете групи обстоятелства, а Е.К.

М.а за втората група обстоятелства как се е чувствала ответницата като е получила текстови съобщенията от ищцата. Ние не чухме позиция на ищцовата страна относно фактическите ни твърдения, че ищцата е отправяли към доверителката ми сочените текстови съобщения.

АДВ. Д.: Относно авторството, не оспорваме, че са изпратени от доверителката ми. Но това, което оспорваме по направеното от ответницата възражение за съпречиняване и направеното възражение за прихващане с насрещно вземане. По първото възражение за съпричиняване, оспорваме че има такова. Най-малкото, което е съобщенията, който доверителката ми е изпратила към И. са направени след обидите, които И. е отправила към ищцата и са предмет на спора. Няма как да има съпричиняване, едното действие хронологично следва другото. И от самото съдържание на съобщенията във връзка с второто възражение за прихващане със сумата от 5000 лв. претърпени неимуществени вреди, считам че е абсолютно недоказано. Видно е, че отговора на ищцата е отговор на човек засегнат и обиден, но сам насреща не отправя обидни квалификации, а ищцата пита защо е наричана „*“. Считам, че и двете възражения са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО: Обстоятелства, от които произтичат претендираните права: че ответникът е изпращал съобщения на ищеца на посочените дати съдържащи процесните изрази, които са възприети като 2 обидни от ищеца, причинна връзка между действията и претендираните вреди.

Обстоятелства от които ответникът извежда възраженията си - че с поведението си ищецът е провокирал действията му, отправил е обиди и заплахи чрез съобщения до него; че има насрещно вземане за отправените обиди в посочените кратки текстови съобщения от 13.04.2020г. и 10.04.2020г., които причинили болки и страдания в претендирания размер.

Правната квалификация на иска е чл.45 от ЗЗД вр. с чл.52 ЗЗД Правната квалификация на възраженията - чл.51 ал.2 ЗЗД; чл.103 ЗЗД Всички обстоятелства се нуждаят от доказване с изключение авторството и съдържанието на процесните съобщения.

Ищецът следва да докаже извършено противоправно деяние от ответника – че процесните текстови съобщения са изпратени от ответника на посочените дати, че същите съдържат твърдения, които са възприети като обидни- засягат честта и достойнството на ищеца

Ответникът следва да докаже възраженията си – че е налице съпричиняване, като ищецът с поведението си го е провокирал; че е налице насрещно негово вземане към ищеца в претендирания размер.

СЪДЪТ намира, че във връзка и с доклада страните са направили съответно своите доказателствени искания, като намира същите за допустими, осносими, съответно основателни. Единствено по отношение искането на ответната страна за обяснения на ищцата по реда на чл. 176 ГПК съдът намира, че това не е необходимо, не само поради обстоятелството, че ищцата се намира трайно в чужбина, а предвид и на посочените от ответната страна към отговора писмени доказателства, както и приложеното гр. д. № 732/20 г. по описа на РС Разград, както обстоятелствата, за които сочи, че ще бъде разпитан първия поискан от тях свидетел, намира, че тези обстоятелства посочени като въпроси по чл. 176 ще бъдат установени, поради което, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства, а именно: Решение на РС Разград, разпечатка на телефонни съобщения7бр. както и към отговора на ответната страна: фискални бонове, разпечатки на Фейсбук комуникация по Месинджър-29листа.

ПРИЛАГА гр. д. № 732/2020 година по описа на РС Разград ДОПУСКА до разпит като свидетели М.Н.Т., Е.К. М.а – П., Г.В.К. и П.П.П..

АДВ. Д.: Преди да пристъпим към разпита на свидетелите, моля да отправя доказателствено искане, за което споделих, когато пояснявах исковата молба и взех отношение към изложеното от ответника аз оспорих твърдението на ответната страна, че И. не е знаела кой е адресат на съобщенията, ние твърдим, че тя е знаела. Искам да отбележа, че е налице логическо противоречие в изложен факти в отговора. Твърди се, че от 06.10.19 г. ответницата, чатейки си с М.Д.е разбрала, че той живее на семейни начала със С.. Тогава се повдига въпроса ,след като е разбрала октомври 2019 г., защо твърди, че не знае, че януари 2020 г. и април 2021 г. не знае на кого изпраща съобщения. Второ И. винаги е знаела кой е адресат на съобщенията в тази връзка представям и моля да приемете кореспонденция от 09.04.20 г., която следва нанесените обиди и ответницата изпраща четири последователни съобщения, първото е „ти си мой, точка по въпроса”, второто 3

„сумати и гледачки обиколих, всичко е от С.“, „така че хубаво си направи сметката, кого избираш мен или нея”, „всичко е продиктувано от С.”. Тези съобщения са изпратени на 09.04.20 г. изпратени са на същия телефонен номер и ще установим, че ответницата е знаела, че М.Д.живее на семейни начала със С., и че обиди са насочени към нея и е знаела, когато е нанасяла обидите на кого ги нанася - на С. и че тя живее на семейно начала с М.Д. защото изначалната причина за пораждането на конфликта е нежеланието на ответницата да приеме факта, че М. не желае да напусне ищцата, с която живее на семейни начала и да се събере с ответницата. Ответницата винаги е знаела, че С. е във фактическо съжителство с М.. По време на отправяне на обидите ответницата е знаела, че С. живее на семейно начала с М.. Следващо доказателство, което обоснова тази теза са платежни нареждания от С. към ответницата И. те са от октомври 2019 г. и ноември 2019 г. и са предмет на други отношение между тримата М.Д. С. и И., но са индиция и доказателство, че И. е знаела за С., защото в противен случай, как ще бъде обяснено, че един човек нарежда парични средства на друг човек. И това са две платежни нареждания. Последното доказателство отново във връзка с тези твърдения е постановление на РРП и в него макар и косвено е индиция прокурорът е приел, че от есента на 2019 година М.Д.и С. са подложени на непрестанен психически тормоз от страна на И.Н., отново идва да покаже, че ответницата е била наясно.

АДВ. М.: Посочили сме в отговора, че сме узнали на 06.10.2019 г. Но твърдението ни е различно, твърдим, че телефонните номера и кореспонденцията е с М..

СЪДЪТ намира, че представените доказателства макар и относими не са необходими за изясняване предмета на спора, тъй като обстоятелството, че от октомври 2019 ответницата е разбрала, че ищцата е живяла на семейни начала, или живее с М.Д.не се оспорва поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ УВАЖАВА ИСКАНЕТО за приемане на посочените доказателства.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелите.

СНЕ самоличността на свидетелката П.П..

П.П. П. – 67 г., български гражданин, адрес по лична карта: гр. *****, живее в с. *****, с висше образование, пенсионер, неосъждан, без родство.

НА свидетелката разяснена наказателната отговорност на чл. 290 от НК.

Същата обеща да говори истината.

СВИДЕТЕЛКАТА П. П.: Аз съм майка на М. Б.Д., който живее на семейни начала със С.. От 2014 г. живеят заедно, след като са разведе със съпругата си сина ми се събра със С., докато работеше в Словения, бяха колеги. С И. не съм се запознавала, но чрез сина ми разбрах от 2018 г, че са били колеги и се познават, но съм я срещала като позната на сина ми. Между М. и И. възникнаха проблемите, когато М. разбра, че тя е дала пари на М. да си купи вила в гара Бъзовец, помогнала му е И. за тези пари. Той искаше пари от нас, но в него момент не се съгласихме да закупи този имот и му отказахме. И впоследствие той каза, че си е закупил имота и впоследствие разбрахме, че И. му е дала сумата, но когато разбрахме беше късно да му помогнем, защото няколко пъти съпругът ми пита И. дали е давала пари на М. за закупуване на вилата, тя отричаше. 2018 година е станалото това и съпругът ми тогава я пита дали е давала пари. Съпругът ми също познава И..

4

Може и по отдавна да се познават. Аз съм от гр. Русе и се омъжих за съпруга си. Отношенията на М. и И. се развалиха, когато той разбра, че И. е изтеглила 24700 лв., а на него му е дала 14000 лв. за имота и се разбрали той да погася кредита, който тя е взела и като разбира, че има 24700 да плаща и се развалят отношенията им. И когато той е плащал, имал е възможност да плаща две, три давания към банката и си е свързал с някой от банката и питал дали сметката намалява и казали, че може да изпраща много пари, но в падежа се приема едната сума, а другите ги е теглила И. и от там се развалят отношенията между И. и М.. С. и И. не се познават. Последния път като И. идва в къщи на 24.12.2019 г., съпруга ми беше много болен. Тя от март 2019 г. до декември постоянен тормоз срещу нас, искам парите, когато се развалиха отношенията между нея и М. почна да ни тормози по телефон и по вайбър, че си иска парите и съм й казвала, че М. е достатъчно голям и той внася парите, и тя каза „ако става въпрос, аз не искам парите, искам М.”. Казах, че той не е предмет и да й го дам. И. предполагам, че знаеше, че М. живее с друга жена, след като М. си е идвал със С. в с. Гороцвет. И. е заплашвала и С. по телефона, че, ако я види с М. ще я унищожи, че ще я смачка и т.н.. На 24-ти декември мъжът ми се разболя вследствие от тормоза, който И. наложи върху нас, мъжът ми получи сърдечна криза и влезе в „Света Марина” гр. Варна.