Определение № 137 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. П., 16.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., X СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500049 по описа за 2026 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от И. Н. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. П., чрез адв.Д. Б. срещу определение Рег.№ 16194/17.12.2025, постановено по гр.д. № 20255330116778 на Районен съд - П., с което е върната искова молба вх. № 126755/ 08.12.2025 г., подадена от И. Н. Л., ЕГН: **********, адрес: гр.

П., *** срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет.2, офис 40-46 и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди, че уточненията на исковата молба са извършени коректно и в срок.

На ответника по иска на основание чл.129 ал.3 от ГПК препис от частната жалба не се изпраща.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

РС П. е приел, че дадените указания не са изпълнени в цялост и по-точно 1 ищецът не е посочил датите на плащане на процесните суми на ответниците.

Посоченото обстоятелство е от съществено значение и представлява изискуемо съдържание на искова молба, с която се предявява иск по реда на чл.55 ЗЗД за връщане на недължимо платено по недействителен договор. По такъв тип искове от съществено значение е ищецът да изложи твърдения за две групи обстоятелства – едната, кога (на коя точно дата) е извършил плащанията на ответника, а другата – какъв е размерът на плащанията. В случая, ищецът не сочи датите на плащанията, като дори и след дадените му указания, за това обстоятелство не се излагат твърдения, а само се твърди, че потребителят не знае точни дати. Незнанието от страна на ищеца на факти от значение за индивидуализиране на вземането му не може да бъде преодоляно в хода на производството по делото при събиране на доказателствата. Това е така, доколкото от значение за редовността на исковата молба е да се изложат твърдения за всички правнорелевантни факти от фактическия състав на правнозащитимото право, от една страна, а от друга страна, това е от значение с оглед защитата на ответната страна в процеса и принципа за равнопоставеност, прогласен в чл.9 ГПК. Ако се приеме обратното, би се стигнало до положение ответникът да не знае срещу какви факти да проведе своята защита или да пропусне да заяви възражения, които биха се преклудирали със срока за писмен отговор, както и да бъде поставен в процесуална „изненада“ едва след събиране на всички доказателства по делото да разбере всъщност кои суми от кои дати се претендира да бъдат върнати от него.

Тези виждания на РС П. не са правилни. Нормата на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК не изисква всички фактически твърдения да са напълно точно времево датирани по ден на извършване. Достатъчно е същите да са посочени като периоди, които дават яснота относно момента на тяхното извършване, така че да се изясни характера на предявената искова претенция. В казуса е изпълнено условието да се посочат фактите формиращи силата на пресъдено нещо по делото.

Обратното тълкуване възприето от първата инстанция би отрекло правото на иск на лица, които не могат да си спомнят точните дати на плащане по настоящия и подобни искове и би довело до отказ от правосъдие. Също така не е ясно, ако ищецът посочи като дата на плащане една дата, а се окаже 2 че действителната дата е друга, например с един ден по-късно или по рано, то какви ще са правните последици на подобен род времево несъвпадение на твърдените факти в исковата молба и действителното им извършване.

На още по-голямо основание следва да се посочи, че в казуса ответниците са търговци по занятие занимаващи се с отпускане и гарантиране на потребителски кредити и на същите няма да им се създаде никаква трудност и изненада да се защитят по въпроса свързан с плащанията на техните вземания. Това е така, защото същите като търговци са задължени по чл.53 от ТЗ да водят счетоводство на търговската си дейност и да имат хронологично записани всички свои търговски операции и същите лесно ще установят по счетоводните си записвания дали и кога им е плащано нещо по дълга на ищеца. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на РС П. за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение Рег.№ 16194/17.12.2025, постановено по гр.д. № 20255330116778 на Районен съд – П. и ВРЪЩА делото на РС П. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3