Решение № 20437 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20437 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20251110123008 по описа за 2025 година

Ищецът М. Д. твърди, че на 22.4.2024г. е сключила с ответника договор за потребителски кредит , при който й била предоставена в заем главница от 1000лева, за срок 12 месеца, при 52,68 % фиксирана годишна лихва, 0,1443% лихва на ден, ГПР 67,46 %, обща сума за погасяване 1307,76 лева, като съгласно чл.6 е задължена да предостави обезпечение на кредитора, а съгласно § 7, в случай, че същото не е предоставено, потребителят е задължен да плати на кредитора обезщетителна неустойка от 812,28 лева, платима на равни вноски на падежите на вноските по кредита. Твърди, че е платила към исковата молба 1703,68 лева. Счита, че договорът за кредит е нищожен, тъй като съдържа неравноправни клаузи – неустойката следва да се включва в ГПР с цел заобикаляне на закона.

Разпоредбата за неустойка е нищожна – противоречие със закона и добрите нрави, като се стига до неверен ГПР, нарушена е разпоредбата на чл.19,4 ЗПК, както и чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, и клаузите са неравноправни.

Предявява иск за признаване на договора за кредит за нищожен, а при условията на евентуалност, се атакува клаузата на чл.7 от договора, и клаузата на чл.1 от договора.

Предявява се и осъдителен иск, на основание чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, за връщане на дадената сума 703,68 лева над чистата стойност на задължението.

Ответното дружество в срока за отговор, с отговор № 189409/30.5.2025г., сочи, че е сключен друг договор за кредит на 13.11.2024г., съгласно който Д. следва да върне главница 1300 лева на 16 равни месечни вноски от 114,05 лева, на 13- то число всеки месец, с последна вноска на 13.3.2026г. Сочи се, че по него е заплатила 787,45 лева, както и че съгласно §8 от договора, кредитополучателят е уведомен, че кредиторът може да обяви 1 кредита за предсрочно изискуем, като с отговора и насрещния иск, кредиторът упражнява изявление, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, заявява,че Д. му дължи сумата 512,55 лева главница, като прави искане, в случая, че съдът уважи първоначално предявения иск, то прави искане да се извърши прихващане със сумата от 512,55 лева, и всички евентуално дължими суми на ищцата, до размера на по – малката сума. Едновременно с това, се сочи, че се предявява осъдителен иск за тази сума, като се прави искане за осъждане на Д., да му заплати сумата – неплатена, предсрочно изискуема главница.

На същата дата е подаден отговор № 189303/30.5.2025г., с който ответното дружество оспорва допустимостта на предявения установителен иск – сочи, че при твърдения, че ищцата е платила 703,68 лева по договора, няма интерес от него, и основателността, при твърдение, че при сключване на договора, ищцата е била наясно с всички условия по него, имала е право на отказ, а главницата, лихва и срок на договора са посочени в СЕФ. Оспорва се твърдението, че евентуалната нищожност на неустойка и ГПР би довела до нищожност на целия договор, като се сочи, че ищцата е имала правото да не го сключи. Неустойката не е сред съществените параметри на заема, а е договорена между страните, като изначално е невъзможно да се включи в ГПР. Не е налице противоречие с добрите нрави, а предвидената неустойка е уговорена индивидуално. Твърди се извършвани плащания на 14.6.2024г. /176,67 лева/, на 24.7.2024г.- 353,34 лева, на 12.9.2024г.- 176,67 лева, на 3.10.2024г.- 177 лева и на 13.11.2024г.- 820 лева – рефинансиране, с нов договор, от 13.11.2024г. – общо сумата 1703,68 лева, с която, се твърди, че погасени са 1000лева главница, 235,53 лева договорна лихва, 468,15 лева неустойка. В срока за отговор е предявен насрещен иск , като ищецът по него твърди, че на 13.11.2024г. е сключен ДПК, с който Д. се е задължила да върне 1300 лева на 16 месечни вноски, от 13.12.2024г. до 13.3.2026г, заплатена е 787,45 лева, като се сочи, че се прави изявление за обявяване на остатъка за предсрочно изискуем, като се претендира 512,55 лева – главница разликата до пълния размер, като се прави искане да се извърши съдебно прихващане с всички евентуално присъдени суми на ищцата, В становище по отговора, първоначалната ищца Д., оспорва доводите за недопустимост на претенцията, което, в рамките на преценка на допустимостта на производството, се споделя от съда, без да се разглеждат изложените доводи по съществото на спора.

Препис от отговор № 189409/30.5.2025г, е изпратен на Д., в срока за който отговор, е предявен инцидентен установителен иск, ведно с подаване на отговор № 236929/7.7.2025г. С него се цели прогласяване нищожността на договор за кредит на 13.11.2024г., като с вземането по него се направи и възражение за прихващане. Твърди се, че по този договор, ищцата е заплатила сума в размер 1300 лева, договорът е недействителен, на основание чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, като в него не е посочено какви разходи включват ГПР, неправилно е посочен размерът на същия, тъй като неустойката, предвидена в него, следва да се включи. В частта, съставляваща отговор на предявения насрещен иск, се сочи, че Д. е заплатила общата сума 1300 лева по този договор, което съставлява чистата стойност на вземането на ищеца, поради което и вземането не се дължи. Не следва да се присъжда 2 законна лихва.

С определение от 10.7.2025г. СРС прие, че искането на Д. за отделяне на насрещния иск е неоснователно.

С разпореждане от 10.7.2025г., препис от инцидентния установителен иск е връчен на първоначалния ответник, който в срока за отговор, оспорва същия, като счита същия за недопустим, защото счита, че за да има интерес от иска, предметът на същия следва да е преюдициален спрямо спорното право / цитира се теория/ - довод, който съдът не споделя, поради свързаността на двата договора, и твърдението на самия ответник, че вземането по първия договор, от 22.4.2024г., е погасено частично, чрез рефинансиране, сторено именно по договора, който е предмет на инцидентния и насрещния иск.

Оспорва се основателността на същия иск, като се сочи, че вземането, предмет на инцидентния иск, не е установено съдебно, следователно – спорно, не може да се извърши прихващане с него, сумата 1300 лева е заплатена след като на първоначалната ищца е връчен препис от насрещния иск. Оспорват се доводите за нищожност на договора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

С определението доклад по делото в о.с.з. е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 22.4.2024г. ищцата Д. е сключила с ответника договор за потребителски кредит , при който й била предоставена в заем главница от 1000лева, за срок 12 месеца, при 52,68 % фиксирана годишна лихва, 0,1443% лихва на ден, ГПР 67,46 %, обща сума за погасяване 1307,76 лева.

Не се спори, че ищцата е извършвала плащания в полза на ответника: на 14.6.2024г.

/176,67 лева/, на 24.7.2024г.- 353,34 лева, на 12.9.2024г.- 176,67 лева, на 3.10.2024г.- 177 лева, че на 13.11.2024г., страните са сключили втори договор за потребителски кредит, при който със сумата 820 лева е извършено рефинансиране на остатък от задължение по договора от 22.4.2024г., посочено е, че в заем се предоставя сумата 1300 лева, от които 820 лева за рефинансиране, а сумата 480 лева е предоставена на каса на ИзиПей АД, в договора е посочено, че Д. следва да върне общата сума за 16 месеца, при вноска 196,85 лева на месец – обща сума 1824,80 лева с възнаградитгелна лихва от общо 524,80 лева, фиксиран лихвен процент 51,60 %, ГПР 65,74 %, и дължима неустойка 1324,80 лева, платима ведно с месечните вноски.

Съдът е съобщил на страните, че му е известно служебно, че към датата на сключване на договора за кредит, размерът на законната лихва възлиза на 10 %.

Видно от представения писмен договор за кредит, сключен на 22.4.2024г. чрез използване на средства от разстояние, кредиторът предоставя на потребителя кредит от 1000лева, за срок 12 месеца, 52,68 % фиксирана годишна лихва, 0,1443% лихва на ден и ГПР 67,46 %, при посочена обща сума за погасяване – 1307,76 лева. Извършено е препращане към приложение 1 към ЗПК за начина на изчисляване на ГПР, като е посочено, че включва в 3 себе си договорна лихва. Предвидено е заемът да се върне на 12 равни месечни вноски от по 108,98 лева, като с § 6 от договора е предвидено задължение на потребителя да осигури на кредитора в тридневен срок от сключването му, едно от обезпеченията: поръчителство с конкретизация, а в случай, че същото не бъде предоставено, потребителят не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, затова се съгласяват, че потребителят заплака на кредитора обезщетителна неустойка от 812,28 лева, платима на 12 равни части от 67,69 лева на падежите, посочени по – горе, като в този случай, общото плащане по договора възлиза на 176,67 лева на месец.

Ищцата е представила платежни нареждания за заплащане на: 176,67 лева на 14.6.2024г. в полза на кредитора, като основание е посочено „вноска по кредит“, на

24.7.2024г. – сумата 353,34 лева с посочено основание „погасяване на кредит“, на 11.9.2024г.- сумата 176,67 лева , с посочено основание „погасяване на кредит“, и на 3.10.2024г.- сумата 177 лева превод по микросметка.

Представен е договор за кредит, сключен на 13.11.2024г. чрез използване на средства от разстояние, съгласно който кредиторът предоставя на потребителя кредит от 1300лева, за срок 16 месеца, 51,6 % фиксирана годишна лихва, 0,1414% лихва на ден и ГПР 65,74 %, при посочена обща сума за погасяване – 1824,80 лева. Извършено е препращане към приложение 1 към ЗПК за начина на изчисляване на ГПР, като е посочено, че включва в себе си договорна лихва. В разпоредбата на § 1 от договора е посочено, че страните приемат, че по договор за кредит от 22.4.2024г. потребителят дълги на кредитора сума 820 лева, кредитополучателят изразява изричното си съгласие и желание с част от сумата по кредита, да бъде погасено това задължение, както и кредитът се предоставя чрез 480 лева чрез система за разплащане Изипей и 820 лева – чрез приспадане за погасяване на задължението.

Предвидено е заемът да се върне на 16 равни месечни вноски от по 114,05 лева, като с § 6 от договора е предвидено задължение на потребителя да осигури на кредитора в тридневен срок от сключването му, едно от обезпеченията: поръчителство с конкретизация, а в случай, че същото не бъде предоставено, потребителят не упражни правото си на отказ от договора, страните приемат, че настъпват вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия риск, затова се съгласяват, че потребителят заплака на кредитора обезщетителна неустойка от 1324,80 лева, платима на 16 равни части от 82,80лева на падежите, посочени по – горе, като в този случай, общото плащане по договора възлиза на 196,85 лева на месец.

Договорът за кредит, сключен на 22.4.2024г. е сключен при действието на ЗПК, като по делото няма доказателства, нито твърдение, физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност, поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание § 13, т.1 ДР на ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл..22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.7-12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на 4 договора е, че за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва да липса информация, така че при сключването на договора както и при неговото изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането по главница, дали се дължи лихва. Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те следва да са посочени в него. Поради възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на потребителите и за по - пълна защита на интересие им, трябва да бъдат уговорени лихвения процент по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК) и годишният процент на разходите (ГПР) по кредита (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК), който изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК. Изчисляването на ГПР се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.