Определение № 433 от 21.05.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 253/2025
- Вид
- Определение № 433
- Подписан
- 21.05.2025
- В сила
- 21.05.2025
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Атанас Дечков Христов, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 71, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 433 гр. Разград, 21.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253300500253 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
С Решение № 112 от 21.02.2025 г. постановено по гражданско дело № 20243330100689 по описа за 2024 година на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 203139669 със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр. Разград, ***А, за установяване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на договор за наем с №Ф-012021/06.01.2021 г., за отдаване под наем на самостоятелен обект публична държавна собственост, с предназначение “за търговска дейност“, с идентификатор № ***, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 203139669 със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр. Разград, ***А, за установяване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на договор за наем с № Ф-022021/06.01.2021 г. за отдаване под наем на самостоятелен обект публична държавна собственост, с предназначение 1
“за търговска дейност“, с идентификатор неоснователен.
№ *** , като
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 203139669 със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, срещу Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр. Разград, ***А, за установяване съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на договор за наем с № Ф-032021/06.01.2021 г., за отдаване под наем на самостоятелен обект публична държавна собственост, с предназначение “за търговска дейност“, с идентификатор № ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ТУАНА КОМЕРС“ ЕООД, с ЕИК 203139669 със седалище и адрес на управление гр. Разград, ул. “Мидия“ №6, ДА ЗАПЛАТИ на Областния управител на Област Разград, с административен адрес: гр. Разград, бул.
„Бели Лом" № 37А, сторените по делото разноски, в размер на 3600,00 лв.
/три хиляди и шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение и 200,00 лв.
/двеста лева/ депозит за вещо лице.
Недоволен от това решение е останал ответникът "ТУАНА КОМЕРС" ЕООД, който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Ж. М. Ч. от АК – Разград. Намира, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при нарушение на процесуалния закон. Сочи, че възникването на наемното отношение е свързано със сложен фактически състав - - влизане в сила на заповед за откриване на търга, в която се определят имотите или частите от тях, първоначална наемна цена, предназначението на имотите или частите от тях и други условия. След като договорът е сключен за 10 години, то наемодателя не е имал право да го прекратява с едномесечно предизвестие, независимо от съдържанието на чл. 21, ал.7 от процесните договори, съгласно която всяка от страните може прекрати договора с едномесечно предизвестие.
Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна Областния управител на Област Разград, чрез пълномощника си адвокат П. Д. от САК, депозира отговор на жалбата. Оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски.
Разградският окръжен съд констатира, че и въззивната жалба не е 2 събран пълният размер на държавната такса за въззивното обжалване, поради което въззивното производство следва да бъде прекратено и делото следва да бъде изпратено на първоинстанционния съд, за събиране на пълния размер на таксата, поради следните съображения:
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК цената на иска, при исковете за съществуване или прекратяване на договор за наем, е наемът за една година.
В случая видно от договорите за наем, уговорената от страните месечна наемна цена е: за договор за наем с №Ф-012021/06.01.2021 г. - в размер на 240 лв. с ДДС, респ. за една година размерът на наемната цена е 2 880 лв., за договор за наем с № Ф-022021/06.01.2021 г. - в размер на 960 лв. с ДДС, респ. за една година размерът на наемната цена е 11 520 лв., за договор за наем с № Ф-032021/06.01.2021 г.- в размер на 288 лв. с ДДС, респ. за една година размерът на наемната цена е 3 456 лв.
Следователно, цената на предявените за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове, определена съобразно нормата на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК , е съответно 2 880 лв., 11 520 лв., 3 456 лв. Така и Определение № 2007 от 23.04.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1131/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 131 от 22.01.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1961/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 1582 от 31.03.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 503/2025 г., Определение № 1166 от 13.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 473/2024 г., IV г. о., ГК, Определение № 761 от 21.02.2024 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 482/2024 г., IV г. о., ГК, Определение № 978 от 7.11.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1686/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 3140 от 23.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4102/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 739 от 5.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1516/2023 г., II т. о., ТК, Определение № 60232 от 21.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 777/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 60775 от 30.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4144/2021 г., IV г. о., ГК.
Така дължимата държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция на решението постановено по предявените за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове е в размер съответно на 57.60 лв., 230.40 лв. и 69.12 лв., т.е. общо 357.12 лв., на осн. чл. 18, ал.1 във вр. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 71, ал.1 във вр. във вр. чл. 72, ал.2 във 3 вр. чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК.
Към въззивната му жалба е приложен документ за платена държавна такса в размер само на 120 лв., поради което на жалбоподателя следва да бъдат дадени указания да представи документ за внесена държавна такса по сметка на РОС от още 237.12 лв.
По изложените съображения, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 20253300500253 по описа за 2025 година на Окръжен съд – Разград.
Делото да бъде на Районен съд – Разград за събиране на още 237.12 лв. от жалбоподателя, представляващи държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.
След събирането на горепосочените държавни такси делото да се върне на същия състав на Окръжен съд – Разград за произнасяне по постъпилите въззивни жалби.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4