Решение № 1130 от 18.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Плевен, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430101185 по описа за 2026 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Д. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощник адв. С. С. Т., с адрес на адвокатската кантора: ***, Съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП или на адрес: *** против "***" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, и "***" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: : ***, представлявано от *** И. М. Ш., в която се твърди следното: ищецът е сключил с първия ответник - „***” ЕАД, Договор за потребителски кредит № *** от *** година на стойност 2400 лева, със срок на кредита - 12 месеца; размер на погасителна вноска - 244,02 лева; при лихвен процент по кредита - 38,42 %; и Годишен процент на разходите(ГПР) - 45,96 %. Общ размер на всички плащания - 2928,24 лева. По силата на чл. 4 от Договора, задължението по него следва да бъде обезпеченочрез банкова гаранция в срок от 10 дни или чрез сключване на договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант, в срок от 48 часа от подаване на заявлението за кредит. На същата дата - *** година В. Н. е сключил с втория ответник - „***” ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с ***, по силата на който да отговаря пред *** солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, като за поемане на тези задължения потребителя дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2561,16 лева за целия срок 1 от 12 месеца. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Договора за поръчителство, потребителят има правото да заплаща възнаграждението по сметки на „***” ЕАД, като по този начин общата сума, дължима по кредита възлиза на 5489,40 лева. Ищецът е погасил задълженията си по Договор за потребителски кредит № *** от *** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от *** г., чрез заплащането на следните суми: на 07.11.2024 - 474,34 лв; на 11.12.2024 - 474 лв.; на 30.12.2024 - 458 лв.; на 05.02.2025 - 475 лв. и на 07.02.2024 - 2067,22 лв., чрез рефинансиране с Договор за потребителски кредит № ***. Така общата сума заплатена от В. Д. Н. по Договор за потребителски кредит № *** от *** година и Договор за предоставяне на поръчителство от *** година възлиза на 3948,56 лева.

Счита сключените договори между страните за недействителни, поради следното:

Ответниците "***" ЕАД, с ЕИК *** и "***" ЕООД, с ЕИК *** представляват финансови институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпускат заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на дружествата в ТР при АВ е, че те извършват дейност като финансови институции, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл. 2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ.

Видно от справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на „***” ЕООД е „***” ЕАД, както и че седалището и на двете дружества е на един и същ адрес. В случая сключеният договор за предоставяне на кредит по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Конкретно в случая е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР при изчисляването му във всеки един от процесните договори.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, 2 такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора - 45,96 %, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР, като този допълнителен разход за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е ясно как се отразява на общия размер на ГПР. Ако към посочения в договора разход за договорна лихва се прибавят и скритите разходи - допълнителната сума за възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, то общият размер на ГПР значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорите са сключени при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им, което е явно тъй като кредиторът вкючва възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство при формирането на месечните погасителни вноски.

Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на поръчителство, заемодателят е овластен да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора юридическо лице- поръчител. Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна 3 на получените гаранции. Плащането на възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения. Поради изложеното, сключването на договор за предоставяне на поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея (независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на гаранта или не) и този разход е известен на кредитора - т. е безспорно следва да бъде включен в общите разходи по кредита при изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица допълнителни обстоятелства - сключване на договора за поръчителство с посочено в сайта на кредитора и одобрено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите по тези договори, с погасяване на кредита и възнаграждението за поръчителство по изрично посочени банкови сметки на "***" ЕАД. Освен това едноличен собственик на капитала на дружеството „***” ЕООД е „***” ЕАД. Не на последно място в договорите за предоставяне на поръчителство е изрично посочено, че "***" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на "***" ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключения договор за поръчителство се явява допълнително възнаграждение за кредитора и прикрит разход по кредита, който значително го оскъпява и макар, че е уговорено по "друго" правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК ("Годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.").

В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело С-337/23. Прието е, че Член 3, букви ж) и и) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „годишен процент на разходите“. В процесния случай, сключването на договора за поръчителство е наложено на потребителя с клаузата на чл. 4 от договора за кредит.

Неспазването на нормативните изисквания на националните правни разпоредби, както и на Директивите на ЕС в областта на защита на 4 потребителите е основание за нищожност на договора поради противоречие със закона. В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. В конкретния случай в договора за потребителски кредит е посочен ГПР - 45,96 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР.