Определение № 1638 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1638 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20261100602711 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 1, вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от 19.03.2026 година на СРС, НО, 135-и състав, с което е оставено без уважение искането на прокурор при СРП да бъде допуснато обезпечение по ДП № 247/2026 година на 08 РУСДВР, пр пр. № 3566/2026 година на СРП чрез налагане на запор върху движима вещ-лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с ДКН ********.

В протеста се оспорва правилността на първоинстанционното определение и се претендира отмяна на същото и допускане на претендираното обезпечение по подробно изложени съображения.

Съдът, съобразявайки материалите по делото и извършвайки проверка на правилността на първоинстанционния съдебен акт, приема, че частният протест е подаден от надлежна страна, в установения за това срок и форма, пред местно и родово компетентен съд, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество частният протест е неоснователен.

За допускане на налагане на обезпечителната мярка съгласно чл. 72 НПК и задължителните указания на ТР № 2/2012 г. на ОСНК на ВКС е необходимо да е налице обосновано предположение за извършено престъпление; собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки, да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание "глоба" и/или "конфискация" или отнемане на вещи в полза на държавата; да е налице обезпечителна нужда и съразмерност.

Предходната инстанция е изпълнила в пълнота задължението си да изследва всички относими предпоставки, съгласно задължителните указания на посоченото ТР.

1

Настоящият съдебен състав, съобразявайки представените материали от ДП, приема, че въз основа на доказателствените данни и при техния най-общ прочит може да се формира обосновано подозрение за вероятна съпричастност на обвиняемия към престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК. Този извод се формира въз основа на показанията на полицейските служители-свидетелите И., П., Г., протокол за оглед, протокол за доброволно предаване и приложените писмени доказателства. Същите преценени във взаимовръзка установяват датата и мястото на спиране на процесния лек автомобил, водача на същия, изпробването му с техническо средство и отчетения положителен резултат за употреба на наркотични вещества, както и последващите действия с оглед данните за вероятно престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 НК.

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и собственост на дееца подлежи на отнемане в полза на държавата, а ако не е собственост на лицето се присъжда равностойността му. Нормата следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ НК.

Спецификата на процесния случай се обуславя от обстоятелството, че процесното МПС не се установява с необходимата степен на доказателствена обезпеченост, че е собственост на обвиняемия. Видно от приложените писмени доказателства-справка за регистрация на МПС от ОПП-СДВР, включително и изисканата такава служебно от въззивния съд не може да бъде представен договор за покупко-продажба на МПС № 5783/26.09.2026 година, за да бъде проверено и установено по изискуемия начин правото на собственост върху МПС. Това обстоятелството противно на доводите на прокурора не може да се установи въз основа на показанията на полицейските служители, разпитани в ДП, които сочат, че след извършена справка чрез ОДЧ /в информационните масиви на МВР/ са установили, че по регистрационен талон автомобилът е на лицето Д.Т.П., но е прехвърлен и се води собственост на обвиняемото лице. Тези данни се основават на информационния масив, извадка от който е изпратен от ОПП-СДВР на въззивната инстанция и от същия не може да се установи, поради липсата на посочения вече договор, кой към момента на извършване на деянието е собственик на вещта. Дерегистрацията на автомобила по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП също не установява по изискуемия начин собствеността. В този смисъл изводът на първата инстанция за недоказаност на собствеността като предпоставка за допускане на обезпечението намира опора в данните по делото и законът е приложен правилно.

Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 1 НПК, вр. чл. 396, ал. 2 ГПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 1308/19.03.2026 година по НЧД № 3974/2026 година на СРС, НО, 135-и състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3