Определение № 2880 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2880 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Емил Дечев

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20251100605672 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 3, предл. първо от НПК.

Образувано е с частна жалба, депозирана от подсъдимия Д. А. А./D.А.А./ срещу протоколно определение от 26.08.2025 г., постановено по н.о.х.д. № 14083/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, с което в производство по чл. 270 НПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на подсъдимия за отмяна на взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България".

В частната жалба се сочи, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд без да излага мотиви е приел, че е налице опасност подсъдимият да се укрие и да възпрепятства наказателно преследване, както и че срокът на мярката за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“ надвишава всеки разумен такъв съгласно практиката на ЕС. С оглед на гореизложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт в цялост.

Софийска районна прокуратурата не е взела становище по жалбата.

Настоящият съдебен състав, като съобрази изложените доводи и провери законосъобразността на атакуваното разпореждане, прие следното:

С постановление на прокурор при СРП от 08.06.2022 г. в качеството на обвиняем по ДП № 17/2021 г. по описа на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност", пр. пр.

№ 498/2022 г. по описа на СРП e бил привлечен Д. А. А./ D.А.А./ за престъпление по чл. 233, ал. 1 НК. На обвиняемия А. му е била взета мярка за процесуална принуда „Задържане под стража за срок до 72 часа", както и „Забрана за напускане на пределите на Република 1

България".

С определение от 15.06.2022 г. по НЧД № 7436/2022 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, постановено по повод внесено искане по чл. 64, ал. 1 НПК, съдът е взел спрямо Д. А. А./ D.А.А./ мярка за неотклонение „Гаранция в пари" в размер на 10 000 лева, която е била внесена на 22.06.2022 г.

В Софийски районен съд на 03.11.2022 г. е внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура, с който подсъдимият Д. А. А. / D.А.А./ е обвинен за извършено престъпление с правна квалификация по чл. 233, ал. 1 НК, въз основа на което е образувано н.о.х.д. N° 14083/2022 г. на Софийски районен съд, НО, 19 състав.

В проведеното на 07.02.2023 г. разпоредително заседание защитникът на подсъдимия Д. А. А. / D.А.А./ е направил искане за отмяна на наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България". Последвали са молби от различни дати, въз основа на които търпяната от подсъдимия мярка за процесуална принуда неколкократно е ревизирана в производства по реда на чл. 270 НПК, в рамките на които първоинстанционният състав и различни въззивни състави са оставяли без уважение молбата на подсъдимия Д. А. А. / D.А.А./.

Първоинстанционният съд отново е бил сезиран с молба от 22.08.2025 г. от подсъдимия Д. А. А. / D.А.А./ с искане за отмяна на мярката му за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ за конкретен период – 20.0820.09.2025 г., за да участва в Кралство Саудитска Арабия като пълномощник на швейцарската фирма „Паразагрос Яран Интернешънъл Суис АГ“ за провеждане на бизнес преговори, както и изцяло да отпадне забраната му за Шенгенското пространство.

Ревизираният съд с Протоколно определение от 26.08.2025 г. постановено по н.о.х.д. № 14083/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав е приел, че не се установяват основания за отмяната й. В мотивите си СРС е изложил, че внесеният обвинителен акт е за престъпление по чл. 233, ал. 1 НК, което е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК и участието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, съгласно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 НПК. На следващо място е преценил, че не се констатират новонастъпили обстоятелства, които да водят до промяна на взетата спрямо подсъдимия Д. А. А./ D.А.А./ мярка за процесуална принуда, а точно обратното – все още е налице реална, а не хипотетична опасност от укриване на същия извън пределите на страната, като излага подробни доводи, свързани с доказани връзки с държави извън ЕС. Относно втората част от искането на подсъдимия, касаеща отпадане на забраната за Шенгенското пространство СРС е изложил становище, че не може регионално да отмени забрана само по отношение на Шенгенското пространство.

Именно този съдебен акт на районния съд е предмет на ревизия в настоящето въззивно наказателно частно производство.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

2

Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна в надлежна форма. Същата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Въпросът за изменение на мярката за процесуална принуда търпяна от подсъдимия, която в конкретния случай е „Забрана за напускане пределите на Република България“ може да се поставя по всяко време на съдебното производство. Съгласно чл. 270, ал. 1 НПК това искане е основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна да обоснове извод за отпадане на опасността от укриване на подсъдимия и да обуслови необходимостта от отмяна на наложената му мярка за процесуална принуда.

В разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НПК са очертани предпоставките за налагането на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на Република България“. Първата предпоставка е лицето да е привлечено към отговорност за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. Втората предпоставка е да съществува опасност, че подсъдимият ще се укрие извън пределите на страната. Същата се извлича по тълкувателен път по аргумент за противното от чл. 68, ал. 5 и ал. 6 НПК, където е указано, че съдът отменя забраната, ако не съществува опасност подсъдимият да се укрие извън пределите на страната.

В настоящия случай на подсъдимия Д. А. А./ D.А.А./ е повдигнато обвинение по чл.

233, ал. 1 НК, което престъпление е "тежко умишлено" по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, т.е налице е първата предпоставка, заложена в чл. 68 НПК.

На следващо място въззивният съд споделя извода на първата инстанция, като счита, че и към настоящия момент е налице реална опасност подсъдимият да се укрие и да осуети приключването на наказателното производство, която може да се извлече от високата обществена опасност на деянието, за което му е повдигнато обвинение, както и от всички налични доказателства в кориците на делото, годността на които подлежи на преценка единствено от съда, разглеждащ делото по същество и не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото въззивно частно производство.

Въззивният съд съобрази, че подсъдимият е лице с трайни изградени икономически, семейни и трудови отношения с други държави, които са извън границите на Европейския съюз, което създава благоприятни условия за неговото установяване и укриване на териториите им. В допълнение биха били неприложими установените в Европейския съюз механизми, както и че с част от тях Република България / каквато впрочем се явява и Кралство Саудитска Арабия/ няма сключени двустранни договори за взаимопомощ и правно сътрудничество по наказателни дела. Предвид изложеното, съществува обективна възможност при отмяна на мярката за процесуална принуда подсъдимият да се укрие на територията на държава извън пределите на Европейския съюз.

На следващо място въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първоинстанционният съд, относно отказа за отмяна на мярката за процесуална принуда и в 3 частта за нейното прилагане на територията на Шенгенското пространство, поради което не намира основание да ги преповтаря.

Относно последния наведен в частната жалба довод, касаещ срокът, през който се прилага мярката за процесуална принуда, настоящият въззивен състав счита, че изтеклият период от време, в рамките на който се прилага мярката за процесуална принуда, винаги представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 270 НПК и в този смисъл е основание за преразглеждането й. От момента на вземане на мярка за неотклонение на подсъдимия А. обаче, а именно - 14.06.2022 г. до датата на постановяване на обжалваното определение 24.08.2025 г., е изтекъл срок, който срок настоящият въззивен състав счита, че не се явява неразумен, тъй като делото е от фактическа и правна сложност. Производството пред първа съдебна инстанция се води ритмично и не е налице забавяне, като същото се намира пред приключване.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че опасността подсъдимото лице да се укрие не е с достатъчно намалял интензитет, нито се установява наличие на промяна в обстоятелствата, обосноваващи облекчаване на мярката му за процесуална принуда. В конкретния случай въззивният съд счита, че общественият интерес следва да надделее над правото на лична свобода на подсъдимото лице, поради което мярката за процесуална принуда по чл. 68 НПК се явява необходима и пропорционална намеса в правата му, преследваща легитимна цел.

В тази връзка съставът на СГС счита за неоснователни наведените възражения в частна жалба. Поради изложеното атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд следва да бъде потвърден като правилен, а частната жалба оставена без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 3 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.08.2025 г., постановено по н. о. х. д.

№14083/2022 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 19-ти състав, с което в производство по чл. 270 НПК е оставено без уважение искането на подсъдимия Д. А. А.

/D.А.А./ за отмяна на взетата по отношение на него мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5