Определение № 518 от 25.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 25.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251200500335 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 4801/26.03.2025 г., подадена от адв. Д. В. М. от АК Пловдив, като пълномощник на П. А., против Определение 89/12.02.2025 г., постановено по гр. д. № 351/2024 г. по описа на РС - Петрич.

В частната жалба се изтъкват подробни аргументи за незаконосъобразност на определението, с което съдът е отказал да измени постановеното решение в частта за разноските и да присъди на жалбоподателя сумата от 480,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с ДДС, уговорено при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В жалбата се сочат подробни правни доводи, че при уговорено между страните дължимо адвокатско възнаграждение, при някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗАдв. това обвързва съда и го лишава от право да извършва проверка за действителното наличие на уговореното условие, при което се осъществява процесуалното представителство. От друга страна се твърди, че освобождава страните да установяват наличието на предпоставките за оказване на правна помощ по този ред и основание. Цитира се и съдебна практика, даваща тълкуване в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното определение и осъждане на насрещната страна да заплати на адвоката адвокатско възнаграждение от 480,00 лв. с ДДС за осъществена правна защита при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която в срока 1 за отговор е подала отговор. Заема становище за неоснователност на жалбата.

Поддържа се противоположната теза, че при оспорване от насрещната страна за наличието на предпоставките за осъществяване на защита при някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗАдв. съдът е длъжен да извърши проверка и да допусне доказателства за установяване наличието на основанието, уговорена за осъществяване на защита чл. 38 от ЗАдв. и ако се установи липсата на такова да откаже да присъди адвокатско възнаграждение на това основание.

Сочи се съдебна практика в тази насока.

Благоевградският окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Обжалваното определение е допустимо и валидно, а по същество – правилно и законосъобразно. С обжалвания акт по реда на чл. 248 от ГПК районният съд е оставил без уважение молба с вх. № 224/10.01.2025 г. от пълномощника на ищеца адв. М. с искане да се измени постановеното по делото решение № 397/16.12.2024 г. в частта за разноските като се осъди насрещната страна „Сити кеш“ ООД да заплати на адв. Д. М. сумата от 480,00 лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществено представителство на ищеца по делото на основание чл.3 8, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – при условията на материално затруднено лице.

Първоинстанционният съд е мотивирал отказа на измени решението в посочената част с аргумент, че от насрещната страна своевременно е било направено оспорване наличието на основание за осъществяване от адв. М. на защита на ищеца като материално затруднено лице. Във връзка с това оспорване са събрани доказателства, от които съдът е направил извод за липса на основание за осъществяване на защита на ищеца на това основание. Този извод следва да се счете за правилен и законосъобразен. Съдебната практика е категорична, че в случаите, когато на страна е осъществена правна защита в някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗАдв., изявлението на страните за това и соченето на доказателства за уговаряне защита по този ред, обвързва съда и за него не съществува възможност да проверява дали уговореното основание по чл. 38 от ЗАдв. действително съществува.

В същото време обаче, ако насрещната страна до преклузивните за това срокове – приключване на устните състезания по делото, изрично оспори наличието на някое от уговорените условия по чл. 38 от ЗАдв. за осъществяване на защита и по-специално липсата на материално затруднение за упълномощителя, то носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице. Ако от събраните доказателства се направи извод за липса на материална затрудненост на лицето, на което такава защита е оказан, то съдът може да откаже да присъди възнаграждение на това основание. В този смисъл е и съд.практика. С 2

Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Светлана Калинова е допуснато касационно обжалване по този въпрос и прието, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т.

1-3 от ЗАдв. за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 от ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице /така и определение № 50050 от 21.03.29023г. на ВКС, по т.д. № 2662/2021г., 2 т.о., ТК/.

Следователно, при оспорване от насрещната страна на основанието, при което е уговорена защита по чл. 38 от ЗАдв. и представяне на доказателства от оспорващата страна за липса на условието, при което защитата е била уговорена, съдът следва да откаже да присъди разноски, на насрещната страна на това основание . Възприемане на противното тълкуване означава съдът да съдейства на страните за неоснователно имуществено разместване, което противоречи и на принципа по чл. 3 от ГПК – да съдейства на страните да упражняват правата си добросъвестно.

В случая районният съд е процедирал съобразно горния принцип и съдебна практика. Събрал е и доказателства за наличието на материална затрудненост на ищеца, поради направено изрично и своевременно оспорване за това от насрещната страна в писменото му становище по делото от 27.09.2024 г., както и доказателствени искания в тази връзка. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика, вкл. и на настоящия съд, е неотносима, тъй като касае различни казуси и спорове по различни материални и процесуални въпроси от настоящия. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, Благоевградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 89/12.02.2025 г., постановено по гр. д. № 351/2024 г. по описа на РС - Петрич.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4