Определение № 4856 от 29.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4856 гр. Варна, 29.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20263100501983 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. И. И., действащ като процесуален представител на „А ЕМ БИ“ ЕООД, ЕИК 205727781, гр. Варна срещу определение № 9169/08.07.2026г., постановено по гр.д. № 1859/2026г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на определение № 6795/11.05.2026г. в частта за разноските за разликата над присъдената сума от 400 евро до претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 810, 96 евро.

В частната жалба се твърди, че постановеното определение е незаконосъобразно и се настоява за отмяната му. Уговореният и заплатен адвокатски хонорар в размер на 810, 96 евро е определен, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г.

/Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/, поради което не е прекомерен, както е приел първоинстанционният съд. Макар производството по делото да е прекратено, на осн. чл. 232 ГПК преди провеждане на открито съдебно заседание, то е подаден отговор на исковата молба, в който е взето становище по значителен обем доказателства и факти, съответно са ангажирани и писмени доказателства. Съдът не е изложил съображения за конкретните обстоятелства, обосноваващи намаляване на адвокатското възнаграждение до размер, обезценяващ положения от адвоката труд.

Насрещната по частната жалба страна – „ВЕГЛАС ВАРНА“ ЕООД е депозирала писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, с който моли за потвърждаване на атакуваното определение, тъй като съдът е взел предвид всички релевантни критерии за определяне на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 4 ГПК.

Молбата по чл. 248 ГПК е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес в срока за обжалване на постановеното определение. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По искова молба на „А ЕМ БИ“ ЕООД е образувано т.д. № 30/2024г. по описа на Окръжен съд – Варна, с която са предявени искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД срещу „ХАУС ПЛЕЙ“ ЕООД, „АБАНДЕНС ИНВЕСТ“ ЕООД, „ПРОСПЕРИТИ ИНВЕСТ“ ЕООД,

1

„РОКС ИНВЕСТ“ ЕООД, „СЪКСЕС ИНВЕСТ“ ЕООД, „БАЗИЛИКА ВАРНА“ ЕООД,

„ВЕГЛАС ВАРНА“ ЕООД, „ОНО“ ЕООД, „УЛУА“ ЕООД и „АЙ ВИ БИ“ ООД.

В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответниците са предявили установителни искове за отричане дължимостта на суми, произтичащи от договор за СМР, от който ищецът А ЕМ БИ ЕООД извлича качеството си на кредитор по исковете по чл. 135 ЗЗД.

Производството по отрицателните установителни искове е прекратено с определение № 1766/03.12.2025г. по т.д. № 30/2024г. по описа на ВОС, а делото изпратено по подсъдност на Районен съд – Варна.

Със същото определение, производството по т.д. № 30/2024г. на ВОС е спряно до приключване на производството по отрицателните установителни искове, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Пред Районен съд – Варна е образувано гр.д. № 12662/2025г., в което с определение № 3236/26.02.2026г., отрицателните установителни искове, подадени от „ХАУС ПЛЕЙ“ ЕООД, „АБАНДЕНС ИНВЕСТ“ ЕООД, „ПРОСПЕРИТИ ИНВЕСТ“

ЕООД, „РОКС ИНВЕСТ“ ЕООД, „СЪКСЕС ИНВЕСТ“ ЕООД, „БАЗИЛИКА ВАРНА“

ЕООД, „ВЕГЛАС ВАРНА“ ЕООД, „УЛУА“ ЕООД и „АЙ ВИ БИ“ ООД срещу „А ЕМ БИ“ ЕООД, са разделени.

Така, след разделянето им, е образувано гр.д. № 1859/2026г. по описа на Районен съд - Варна, по искова молба на ВЕГЛАС ВАРНА ЕООД срещу „А ЕМ БИ“ ЕООД, са установяване недължимостта на сумата от 6 738, 33 евро (13 179, 03 лв.), начислена по Протоколи/акт Образец 19 за извършени СМР, наименувани Протокол от буква „А“ до буква „З.“

С определението, чието изменение в частта за разноските е било поискано, производството по делото е прекратено поради оттегляне на подадената от „ВЕГЛАС ВАРНА“ ЕООД искова молба, на осн. чл. 232 ГПК в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК.

С молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, процесуалният представител на „А ЕМ БИ“ ЕООД, е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 810, 96 евро, платено в брой срещу разписка. Насрещната по молбата страна в срока по чл. 248, ал.

2 ГПК е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

С атакуваното определение, първоинстанционният съд е редуцирал размера на уговореното и платено възнаграждение до сумата от 400 евро, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, отхвърляйки молбата за разликата над присъдената сума до претендираната от 810, 96 евро.

При присъждане на разноски съдът не е обвързан от Наредба № 1/09.07.2004г.

/Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа/, след решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което, посочените в нея размери на възнагражденията за адвокатски труд подлежат на преценка от съда, като от значение са критериите по чл. 38, ал. 3 ЗА.

В конкретния случай, присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро съответства на извършените от пълномощника на „А ЕМ БИ“ ЕООД процесуални действия, изразяващи се в депозиране на отговор на исковата молба на 20.11.2024г., идентичен по съдържание на останалите осем, всички, депозирани по т.д. № 30/2024г. по описа на ВОС, още преди изпращане на делото на Районен съд – Варна, засегнатия интерес, както и на правната и фактическа сложност на делото, поради което подадената частна жалба се явява неоснователна, а постановеното първоинстанционно определение законосъобразно, подлежащо на 2 потвърждаване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9169/08.07.2026г., постановено по гр.д. № 1859/2026г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е оставена без уважение молбата на „А ЕМ БИ“ ЕООД, ЕИК 205727781, гр. Варна за изменение на определение № 6795/11.05.2026г. в частта за разноските за разликата над присъдената сума от 400 евро до претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 810, 96 евро, на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3