Решение № 92 от 04.02.2022, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Перник, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720103603 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК:

130460283, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Здравко Ц. и доуточнена с молба с вх. № 4268 от 22.07.2021 г., срещу Д. С. Р., с ЕГН:

**********, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 174.86 лева, от които 122.39 лева /главница/, представляват стойността на предоставени и потребени, но незаплатени мобилни услуги по договор № 620001981 от 01.06.2018 г. за мобилен номер *** за периода от 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г., обективирани във фактури № 7276260387/05.08.2018 г. и № 7277593867/05.09.2018 г. и 52.47 лева, представляват неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги № 620001981 от 01.06.2018 г., възлизаща на трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси без ДДС /3х17.49 лева без ДДС/, което вземане е обективирано във фактура № 7280382651/05.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 6068/2020 г. по описа на Пернишкия РС до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за мобилни услуги от 01.06.2018 г. Съгласно последния на ответницата бил предоставен мобилен номер *** при месечна абонаментна такса от 20.99 лева с 1

ДДС /или 17.49 лева без ДДС/.

На следващо място се твърди, че в съответствие с договора на ответницата са предоставяни мобилни услуги за периода м. 08.2018 г. до м.

09.2018 г. Посочва се, че за така предоставените услуги ищецът е издал два броя фактури – фактури № 7276260387/05.08.2018 г. /при период на потребление 05.07.2018 г. до 04.08.2018 г./ - за сумата от общо 101.40 лева с ДДС /от които 17.49 лева без ДДС – месечна абонаментна такса и ползвани услуги 72.83 лева без ДДС или общо 90.32 лева без ДДС или 108.38 лева с ДДС, от която сума са приспаднати надвнесени 6.98 лева с ДДС/; фактура № 7277593867/05.09.2018 г. /при период на потребление 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г./ - за сумата от общо 20.99 лева с ДДС – месечна абонаментна такса /17.49 лева без ДДС/.

Поддържа се, че ответницата не е заплатила дължимите по цитираните фактури суми в общ размер от 122.39 лева, поради което процесният абонамент е бил деактивиран. Уточнява се, че е начислена неустойка в размер на 52.47 лева, формирана от трикратния размер на абонаментния план /3х17.49 лева без ДДС/ - обективирана във фактура № 7280382651/05.11.2018 г. Поддържа се, че посочената неустойка била изчислена законосъобразно съгласно общите условия на дружеството, договора между страните и практиката в полза на потребителите

С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат уважени. С исковата молба са представени: договор за мобилни услуги от 01.06.2018 г. и приложения към него, три броя фактури, общи условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез назначения му особен представител – адв. Милена Миланова е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.

По отношение на допустимостта се твърди, че от исковата молба не ставал ясен размерът на исковите претенции, нито периодът за който са начислени.

По отношение на основателността на първо място се оспорват представените по делото фактури като се твърди, че същите са документи, отразяващи изгодни за ищеца факти, а освен това от тях не ставало ясно как са начислени претендираните суми и за какви услуги. Липсвали доказателства и че ответницата действително не била платила процесните суми. С тези аргументи се иска предявените искове да бъде отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца.

В съдебно заседание, проведено на 10.01.2022 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище за уважаване на исковете.

Ответникът редовно призован, не се явява. Вместо него се явява назначеният му особен представител – адв. Миланова, която изразява становище за отхвърляне на исковете по съображенията, изложени в отговора.

2

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260897/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № 6068/2020 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

От представените по делото доказателства /договор за мобилни услуги № 620001981 от 01.06.2018 г. – т. 11 „Условия“ и приложения към него – ценова лист и ОУ/ се установява, че между страните е сключена сделка за доставка и ползване на мобилни услуги за срок от две години, с начална дата 01.06.2018 г. до 01.06.2020 г. Съгласно т. 5 от този договор стандартната месечна абонаментна такса възлиза на 20.99 лева с ДДС, а фактура по договора следва да бъде издавана до 5-то число на съответния месец.

По делото са представени три броя фактури:

1. Фактура

№ 7276260387/05.08.2018 г. / при период на потребление 05.07.2018 г. до 04.08.2018 г./ - за сумата от общо 108.38 лева с ДДС. От тази сума – 17.49 лева без ДДС представляват месечна такса за абонаментен план, 0.48 лева без ДДС – представляват цена на 2 бр. смс, използвани извън абонаментния план, 43.31 лева без ДДС – представляват цена на мобилен интернет, използван извън абонаментния план, 0.58 лева без ДДС – представляват разговори в рамките на 2 минути към импулсни номера, използвани извън абонаментния план, 28.26 лева без ДДС – представляват международни разговори в рамките на 18 минути, използвани извън абонаментния план и 0.20 лева без ДДС – представляват разговори към звено „Грижа за клиента“, използвани извън абонаментния план. В тази връзка и начислената във фактурата сума възлиза на общо 90.32 лева без ДДС /последното възлиза на 18.06 лева/. Съгласно твърденията в исковата молба от сумата от общо 108.38 лева се претендира сумата от 101.40 лева с ДДС, поради приспадане на надвнесени суми за минал период.

2. Фактура № 7277593867/05.09.2018 г. /при период на потребление 05.08.2018 г. до 04.09.2018 г./ - за сумата от общо 129.37 лева с ДДС. От тази сума – 17.49 лева без ДДС представляват месечна такса за абонаментен план, а 3.50 лева е начисленото ДДС – като в тази връзка сумата за периода е размер на 20.99 лева т.е. съставлява единствено месечната такса. Остатъкът от сумата представлява неплатено задължение за минал период – в размер на 108.38 лева с ДДС /по предходната фактура/.

3. Фактура № 7280382651/05.11.2018 г. /при период на потребление 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г./ - за сумата от общо 174.87 лева. От тази сума – 122.40 лева представляват задължения за минал период, а 52.47 лева представляват неустойка. Потребление за текущия отчетен период 3 не е начислено.

В тази връзка по първите две фактури са начислени вземания на обща стойност от 129.37 лева – за потребени мобилни услуги /след приспадане на надвнесената сума/. Основанието за начисляване на вземанията, част от посочената сума, както и видът и количеството услуги, за които същите са начислени, се установяват от представените извлечения към фактури.

Ответникът от своя страна също не оспорва така начислените суми. От посочената сума от 129.37 лева се претендират 122.40 лева съгласно последната фактура № 7280382651/05.11.2018 г.

Съгласно т. 11 „Условия“ от договора при прекратяването му преди изтичане на срока по вина или по инициатива на потребителя същият дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода до изтичане на срока. Неустойката обаче не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск е с правно основание по чл. 79, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника, за които е издадена заповед № 260897/30.12.2020 г. по ч.гр.д. № 6068/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК / в редакцията му от преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

След дадени указания от съда по заповедното производство и по исковото производство е налице съвпадение в размера и основанието на претенциите по заповедното и по настоящото дело.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

По делото категорично се установява, че между страните е била налице облигационна връзка в периода от 05.07.2018 г. до 05.11.2018 г. В тази връзка представеният по делото договор за мобилни услуги е подписан от страните, като подписът на ответницата не е оспорен, а освен това същата първоначално е заплащала дължимите суми.

Първата установителната искова претенция съдът намира за основателна в пълния й размер – от 122.39[1] лева. Посочената сума представлява стойност на потребените мобилни услуги, както и на месечната абонаментна такса. От представените към двете фактури извлечения от сметка става ясно как са начислени сумите, като във втората фактура има задължение единствено за абонаментна вноска, а по първата фактура е налице 4 по-голямо задължение поради ползване на услуги извън пакета – основно за международни разговори и мобилен интернет. В тази връзка и възраженията на ответника, че не става ясно как са начислени сумите не може да бъде споделено. Това е така, доколкото в извлечението към фактурите /и в частност към първата фактура/ е описано количеството и стойността на всяка ползвана услуга, част от задължението за съответния отчетен период.

Втората установителна претенция – за неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги – съдът отново намира за основателна в пълен размер от 52.47 лева. Посочената сума съдът изчислява съгласно посоченото от ищеца в исковата молба и при условията на договора, съгласно които се претендира съответно дължи неустойка в размер на три стандартни вноски по абонамента без ДДС т.е. 3х17.49 лева или 52.47 лева.

Посочената неустойка не е невалидна, нито прекомерна съгласно трайната съдебната практика – доколкото е до трикратния размер на месечните такси без ДДС.

По исканията за разноски на страните:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.

415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.

Искане за разноски е направила само ищцовата страна: