Решение № 52 от 06.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Варна, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110108451 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: град *, срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град *, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 378,3 5 евро /739,99 лева/ /след допусното изменение на предявения иск с протоколно Определение № 7364/17.12.2025 г./, представляваща платена без основание сума по сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 08.08.2022 г., от която: 345 лева – възнаградителна лихва, 68,79 лева – обезщетение за забава и 1 395 лева – такса за дружество гарант, обезпечаващо договора за кредит, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска – 25.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 08.08.2022 г. ищецът сключил с ответника Договор за предоставяне на потребителски кредит № *, съгласно който ответникът предоставил на ищеца сумата от 1 500 лева – главница. Уговорено било заплащането на възнаградителна лихва в размер на 345 лева, при ГПР от 49,11% и ГЛП 23%, със срок на действие на договора 12 месеца.

Заявява се, че съгласно чл. 5 от процесния договор, ищецът следвало да сключи Договор за гаранция /поръчителство/ с цел обезпечение на договора за кредит, като съгласно същия кредитополучателят дължал сумата от 1 395 лева.

Сочи се, че ищецът заплатил по договора за кредит сумата от общо 3 308,79 лева.

Релевира се недействителност на процесния договор, евентуално на клаузата на чл. 5 от същия, поради противоречие с разпоредбите на чл. 22, 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Изложени са съображения, че в договора не са посочени условията за приложение на ГЛП – дали същият е с фиксиран или променлив размер, както е не е посочен размерът на дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата. Твърди се, че записването в договора на ГПР, който не е реално приложеният между страните, представлява заблуждаваща търговска практика, съответно води до недействителност на процесния договор, на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.

1

Твърди се, че поради нищожността на процесния договор, ищецът дължи заплащане единствено на главницата по същия, като внесената над същата сума от 1 808,79 лева била платена без основание, поради което подлежи на връщане от ответника.

По изложените съображения, се иска уважаване на предявения иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди се действителност на сключения между страните договор за гаранция, сключването му по волята на ищеца и в съответствие с нормативноустановените изисквания на ЗПК.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В писмено становище поддържа предявените искове и иска същите да бъдат уважени. Претендират се разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни. Претендират се сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Обявени за безспорни между страните са следните обстоятелства: че между страните в производството са сключени Договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 08.08.2022 г. и Договор за гаранция /поръчителство/ от същата дата; че процесната сума от 378,35 евро /739,99 лева/ е заплатена от ищеца на ответника по Договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 08.08.2022 г.

Установява се от приложения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 08.08.2022 г., че на 08.08.2022 г. между ответника, като заемодател, и ищеца, като заемател, е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собственост на заемателя, под формата на потребителски кредит, сума в размер на 1 500 лева. Уговорена по договора е възнаградителна лихва в размер на 345 лева, при ГПР от 49,11% и ГЛП 23%, със срок на действие на договора 12 месеца.

В чл. 5 от договора е посочено, че договорът се обезпечава с поръчителство, представено от Ferratum Bank. В тази връзка, приобщен по делото е Договор за гаранция/поръчителство от 09.08.2022 г., по силата на който търговското дружество се е задължило да обезпечи задълженията на кредитополучателя по процесния договор за предоставяне на потребителски кредит.

Представена от ответника по делото е Справка за получени плащания от ищеца по процесния договор за кредит, видно от която ищецът е заплатил следните суми: 1 500 лева – главница, 344,99 лева – възнаградителна лихва и 395 лева – допълнително избрана, незадължителна услуга Multitude Bank.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на 2 разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с постановление на Министерския съвет на Република България. В ГПР следва да са включени всички разходи, които ще извърши потребителя и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В размера на тези разходи следа да се включат и всички суми, уговорени в договора, които водят до увеличаване размера на дълга (в този смисъл са и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС). С Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/23 на СЕС е прието, че разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" и следователно в обхвата на понятието "годишен процент на разходите", респ. тези разходи следва да са включени в ГПР, посочен в договора за кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 49,11 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, доколкото така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно: възнаграждението/таксата, уговорена по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство. В процесния случай, видно от клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителки кредит, сключването на договор за предоставяне на поръчителство с конкретно определено от кредитодателя лице е условие за предоставяне на кредита, поради което следва да се приеме, че поръчителството (предоставянето на гаранция) представлява услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл. 3, буква "Ж" от Директива 2008/49. Съгласно буква "И" на същия член, сумата за предоставяне на това поръчителство следва да се включи при изчисляване на ГПР, доколкото увеличава общия размер на дълга за потребителя.

В настоящия случай, в ГПР не е включено възнаграждението, дължимо по договора за поръчителство /гаранция. Съдът намира, че в процесния случай се постига заобикаляне на императивното правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Въпреки че формално в процесния договор е посочен размер на ГПР, който не надвишава законово допустимия, без включването в него на сумата, дължима по договора за гаранция, сключването на който е условие за отпускане на кредита, то следва да се приеме, че ГПР не отговаря на реално прилагания между страните по договора и не може да изпълни функцията си - да даде възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му.

3

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или ГПР не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът приема, че действителният ГПР по кредита от нарушава императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Посочването на стойност на ГПР - по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК /в този смисъл Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр.д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о. и Решение от 13.03.2025 г. по дело № С-337/23 СЕС/.

С оглед на изложеното, съдът намира, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № * от 08.08.2022 г. е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, предвидени в чл. 3, б.

"ж" от Директива 2008/48/ЕО, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение. Санкцията за кредитора, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не инкорпорира всички разходи, отразяващи тежестта на такова нарушение, има възпиращ ефект /в този смисъл Решение от 09.11.2016 г. по д С-42/15 на СЕС, Решение от 21.03.2024 г. по д. С- 714/22 на СЕС, Решение от 13.02.2025 г. по д. С -472/23 на СЕС, Решение от 13.03.2025 г. по д. С337/2023 на СЕС/.

Прието за безспорно установено по делото е заплащането от страна на ищеца на ответника на процесната сума от 739,99 лева, която се явява надплатена над дължимата чиста стойност на кредита, т.е. - платена без основание, поради което подлежи на връщане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.