Решение № 1290 от 27.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Бургас, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20252120106935 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С***, представлявано от С.А.П. и Н.Х.Б., против К. И. В., ЕГН **********, адрес: с. В*****, с която се претендира установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сумите от 1000 лева – главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № ******/10.09.2018 г., 291,54 лева – договорна лихва, начислена за периода 19.12.2021 г. – 03.05.2023 г., 84,04 лева – наказателна лихва, начислена за периода 06.01.2022 г. – 03.05.2023 г., 15,23 лева – лихва за забава за периода 04.05.2023 г. – 20.06.2023 г., 90 лева – непогасени годишни такси за поддръжка на карта за 2021 г. и 2022 г., 90 лева – разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № ****/2023 г. на БРС.

Посочено е, че между страните е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка, като търсените суми са дължими вследствие настъпила на 04.05.2023 г. предсрочна изискуемост на дълга поради забава в плащанията от 549 дни и която предсрочна изискуемост 1 е обявена на длъжника.

Моли съда да уважи исковете и да му присъди съдебноделоводни разноски.

Ответната страна чрез особен представител е изразила становище за неоснователност на претенциите. Оспорен е размерът на претендираните възнаградителна и наказателна лихва, като е посочено, че същите не са правилно изчислени.

По делото е встъпило като трето лице - помагач на страната на ищеца „*****“ ЕАД поради прехвърляне на вземанията в хода на процеса.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № *****9/10.09.2018 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и К. В.. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя възможност за ползване на кредит в размер на 1000 лева, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка.

Страните са договорили годишен лихвен процент 16 % за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – трансакции и 18 % за всички останали дебитни салда по сметката. Уговорили са промоционална лихва за първите 25 отчетни периода от датата на издаване на картата. Общата сума, дължима от кредитополучателя, е 1121,67 лева при годишен процент на разходите 12,87 %.

Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит е 10.09.2019 г., като същият може да бъде подновен автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия на банката. Съгласно чл. 9 при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит банката начислява лихвата по чл. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 % за формирания неразрешен овърдрафт, а при просрочена месечна вноска – лихвата по чл. 8 плюс наказателна надбавка в размер на 1/12 от наказателната надбавка за неразрешен овърдрафт.

Съгласно чл. 10 от договора при наличие на просрочени плащания и/или неизпълнение на други клаузи от договора и Общите условия банката може да обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл. 13 от Общите условия са предвидени предпоставките, при които банката обявява ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем.

2

До ответника е изпратено писмо чрез ЧСИ за обявяване на задълженията по договора за предсрочно изискуеми, връчено на основание чл.

47, ал. 5 ГПК на 18.04.2023 г. Представени са фактури и платежно нареждане от 11.05.2023 г., видно от които дружеството ищец е превело по сметка на ЧСИ Ч.Н. сума в размер на 90 лева за извършване на връчване на книжа до К.

В..

Приложено е извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД, в което са описани по пера и стойност задълженията на В..

Приета по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило размерите на усвоените суми по договора и тези, които са останали неиздължени. Експертът е описал подробно сумите, които кредитополучателят е усвоил, както и начислените такси по Тарифата на банката. Посочил е и сумите, внесени от В., и кои от задълженията са погасени с тях. За периода на действие на договора предоставеният кредит е усвояван и погасяван многократно, като вещото лице е представило в табличен вид сумите, които са усвоявани чрез банкомат или касово плащане, начислените върху тях лихви, такси и погасявания от страна на В.. Посочило е, че към датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение титулярът има непогасени задължения по месечни погасителни вноски за периода от 19.10.2021 г. до 19.04.2023 г., вследствие на което са се формирали следните задължения: наказателна лихва за неплатени в срок месечни погасителни вноски - 59,59 лева, наказателна лихва за надвишен кредитен лимит – 24,45 лева, договорна лихва върху усвоения кредитен лимит (включително неразрешен) – 291,54 лева, дължима годишна такса обслужване кредитна карта за 2021 г. в размер на 45 лева и за 2022 г. в размер на 45 лева.

Дължимата главница е в размер на 1000 лева. Общият размер на задълженията е в размер на 1465,58 лева. Изчислената законна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 20.06.2023 г. е в размер на 15,23 лева. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Б. като компетентно дадено, пълно и мотивирано.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.

При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявените искове за основателни.

За да бъдат уважени

3 предявените искове, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „Първа инвестиционна банка“ АД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото.

Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

По делото е безспорно установено от приложения договор, че на 10.09.2018 г. са сключили договор за издаване на кредитна карта, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, подпис върху който е положен от лицето, като авторството му не е оспорено. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на кредитен лимит в размер на 1000 лева срещу задължение на кредиполучателя да върне сумата, ведно с договорна лихва, в предвидените за това срокове. Установява се от представеното извлечение от сметка, както и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, че кредитът е усвоен до размера от 1000 лева. Сумата не е заплатена на падежа, уговорен в договора, като е формирано задължение в общ размер 1465,58 лева, включващо главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси за годишно обслужване.

Компонентите на задължението се установяват от приетата по делото съдебноикономическа експертиза.

Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 04.05.2023 г. По делото е представено уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, връчено на длъжника от съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Анализът на правните норми, отнасящи се до уведомяването в рамките на съдебното производство, формират извод за общоприет в правото принцип на сигурност в уведомяването и гарантиране правата на лицето, до което е адресирано съобщението, да узнае за неговото съдържание – в този смисъл е константната съдебна практика. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да 4 упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, следователно кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез съдебен изпълнител, като в случая са приложими правилата за връчването по ГПК.

Поради това съдът намира, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането е редовно връчено и е породило действие, тъй като е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК (видно от приложената по делото справка за адресна регистрация на лицето съдебният изпълнител го е търсил именно на заявения от него в националната база данни адрес).

Установено е също от заключението на вещото лице, че банката е изпълнила задължението си по договора, като е предоставила на ответника кредитен лимит в размер на 1000 лева, който е бил ползван изцяло от страна на В. чрез тегления от банкомат и покупки в магазини. Длъжникът обаче не е изпълнил своето задължение за редовно погасяване на минималните погасителни вноски по договора, за които е бил уведомяван от банката. От назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че, считано от 22.09.2021 г. и до настоящия момент, плащанията са окончателно преустановени. Посочено е, че кредитополучателят периодично е усвоявал суми по кредитната карта, като същите са видни от приложение към заключението на вещото лице по дати, основание и стойност. Обстоятелството се установява и от извлечението от счетоводните книги на банката, което съдът цени като доказателство предвид обстоятелството, че не е надлежно оспорено редовното водене на счетоводството на ищцовото дружество.

Вещото лице е установило размера на дължимите договорни и наказателни лихви, като същите съвпадат с претендирания от ищеца размер, поради което исковете следва да бъдат изцяло уважени.

Дължими е такса за обслужване на кредитната карта съобразно чл. 13 от договора и т. 8.2 от Общите условия и установеното от вещото лице обстоятелство, че начислената такава е в размер на 45 лева за 2021 г. и 2022 г.

Дължими са и разноските по обявяването на предсрочната изискуемост в размер на 90 лева, тъй като е липсвало изпълнение на поетите задължения по договора от страна на ответника и са се сбъднали условията за обявяването на предсрочна изискуемост на всички задължения по договора. Представени по делото са доказателства, че банката е извършила разноски за уведомяване на длъжника по ЧСИ в размер на 90 лева, поради което искът е основателен.

5

Ответникът не е установил, въпреки разпределената му доказателствена тежест, че е изпълнил задълженията си по договора. Ето защо и исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

При този материалноправен изход на спора и предвид задължителното тълкувание на закона, дадено с т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе и по въпроса за разноските, дължими както в исковото, така и в заповедното производство.

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в настоящото производство и заповедното производство в размер на общо 630,08 евро, в които е включено и определеното за настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро.