Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 433 от 13.12.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно търговско дело 552/2024
Вид
Решение № 433
Подписан
13.12.2024
В сила
13.12.2024
Състав
Димитър Миков Христов, Анна Тодорова Трифонова, Румяна Атанасова Танева

Цитирани разпоредби

  • чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. С.З., 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000552 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 455/07.08.2024г., постановено по гр.д. № 5/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен предявеният иск от М. С. З. против „Ф.“ ЕООД, за заплащане над сумата от 505 лв. до претендираната сума от 1 155 лв. дадена без основание договорна лихва и такси по недействителен договор за предоставяне потребителски кредит № 773404/01.07.2019 г., като неоснователен.

Въззивникът М. С. З. обжалва решението в частта, с която е отхвърлен частично предявения осъдителен иск за сумата от 1 155 лева - платено без основание за възнаграждение за поръчителство с правно основание чл. 55, ал.

1 от ЗЗД, като излага подробни съображения че решението в тази му част е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Направено е искане да се отмени решението на Районен съд – К. в обжалваната част и да се уважи предявения осъдителен иск. Претендира разноските, направени пред двете инстанции. Доказателствени искания не са направени.

В законния срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия “Ф.“ ЕООД.

1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, чл.26, ал.4 от ЗЗД вр. с чл.146 вр. с чл.143 от ЗЗП, с чл.11 и чл.19 от ЗПК и чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД.

Ищцата М. С. З. моли съда да постанови решение, с което да се приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 773404, сключен между М. С. З. и „Ф." ЕООД, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК.

В условията на евентуалност моли съда да провъзгласи нищожността на клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне на потребителски кредит № 773404, сключен между М. С. З. и “Ф.“ ЕООД, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от "Multitude Bank" в полза на ответника и да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД “Ф.“ ЕООД, да заплати на М. С. З., сумата в размер на 5 лв., частичен иск от 1251 лв., представляваща платена при изначална липса на основание по договор за потребителски кредит №773404, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски.

В хода на производството на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато увеличение на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на сумата от 1 155 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от “Ф.“ ЕООД, в който оспорват предявените искове като неоснователни като са изложени подробни съображения.

По делото не е спорно, че между М. С. З. и „Ф.“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 773404/01.07.2019 г., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 1 500 лв.

Съгласно чл. 3, б. „б“ - годишният лихвен процент на заема бил 23%, а годишният процент на разходите бил 49, 11 - чл. 4. Уговорени били срок и начин на плащане в 12 вноски, посочени в погасителен план към договора. Не е спорно, че предоставеният заем е погасен от страна на М. С. З..

2

В чл. 5 от договора е предвидено, че кредита се обезпечава с поръчителство предоставено от „Ф.Б.“ в полза на дружеството.

Страните не спорят, че между ищцата -кредитополучател и Ф.Б. е сключен договор за поръчителство за обезпечаване на вземането по процесния договор за потребителски кредит, както и че по договора за поръчителство е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 1155 лв., която сума е предвидена да се погаси на месечни вноски, на падежните дати на вземанията по договора за кредит.

Пред първоинстанционния съд са изслушани заключенията на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза, чиито заключения, въззивният съд възприема, като компетентни и мотивирано изготвени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено, че между „Ф.“ ЕООД и М. С. З. е сключен договор за кредит от разстояние. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР , съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност, като в този случай заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

По делото не е спорно, че Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 773404/01.07.2019 г. е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК. Поради това 3 съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност по кредита.

В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже плащането на съответната парична сума, а ответникът следва да установи наличието на правно основание за получаване на сумата, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.

Въззивният съд намира, че плащането на възнаграждение по договора за гаранция подлежи на връщане от „Ф.“ ЕООД, защото за него е липсвало основание да го получи. Обстоятелството дали е превел тази сума на третото лице – гаранта „Ф.Б.“, както е установено в заключението на съдебно – счетоводната експертиза /л.116 - 117 от първоинстанционното дело/ е без правно значение, тъй като касае вътрешните му отношения с това трето лице.

Още повече че предоставената с договора за гаранция услуга не е в полза на ищцата, а единствено на ответника. Следователно плащането на възнаграждението по гаранцията подлежи на връщане от ответника, защото за него е липсвало основание да го получи.

В настоящия случай, от заключението на съдебно- счетоводната експертиза /л. 116 - 117 от първоинстанционното дело/ се установява, че по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 773404/01.07.2019г. недължимо платените от М. С. З. суми са следните: лихва в размер на 345 лв., такса за предсрочно погасяване в размер на 160 лв. и сума по гаранцията в размер на 1 155 лв. С първоинстанционното решение на М. С. З. е присъдена сума в размер на 505 лв. /345 +160/. Предявеният иск е за сумата от 1 155 лв., поради което въззивният съд намира, че с оглед диспозитивното начало „Ф.“ ЕООД следва да заплати допълнително на М. С. З. сума в размер на 650 лв.

Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че решението в обжалваната част е неправило и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови “Ф.“ ЕООД да заплати на М. С. З. допълнително сумата от 650 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 773404/01.07.2019 г. ведно със законната лихва от 4 датата на подаване на исковата молба– 02.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

По отговорността за разноските:

По разноските в първоинстанционното производство.

Видно от данните в първоинстанционното дело, ищцата М. С. З. е направила следните разноски: държавна такса в размер на 96, 24 лв., възнаграждение за изготвяне на съдебно – счетоводна експертиза в размер на 120 лв. и държавна такса за издаване на съдебни удостоверения в размер на 30 лв. или в общ размер на 246, 24 лв.

С оглед изхода на делото „Ф.“ ЕООД следва да заплати на М. С. З. направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 246, 24 лв.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която “Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на М. С. З., направените по делото разноски в размер на 179.72 лв. и в частта с която М. С. З., е осъдена да заплати на “Ф.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 205.32 лв.

Решението в частта, с която “Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 510 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адв. Д.

М. процесуално представителство по делото на М. С. З. следва да бъде потвърдено.

По разноските във въззивното производство.

Във въззивното производство М. С. З. е заплатила държавна такса в размер на 48, 20 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. с ДДС или в общ размер на 1 848, 20 лв.

С оглед изхода на делото „Ф.“ ЕООД следва да заплати на М. С. З. направените във въззивното производство разноски в размер на 1 848, 20 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 455/07.08.2024г., постановено по гр.д. № 5/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен предявеният иск от 5

М. С. З. против „Ф.“ ЕООД, за заплащане над сумата от 505 лв. до претендираната сума от 1 155 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “Ф.“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.** да заплати на М. С. З., с ЕГН ********** с адрес гр.К., **, допълнително сумата от 650 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 773404/01.07.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата.

ОТМЕНЯ решение № 455/07.08.2024г., постановено по гр.д. № 5/2024 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която “Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на М. С. З., направените по делото разноски в размер на 179.72 лв. и в частта с която М. С. З., е осъдена да заплати на “Ф.“ ЕООД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на 205.32 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ф.“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.** да заплати на М. С. З., с ЕГН ********** с адрес гр.К., ** направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 246, 24 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 455/07.08.2024г., постановено по гр.д. № 5/2024 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която “Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество “Д. М.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 510 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено от адв.Д. М. процесуално представителство на М. С. З. в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Ф.“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.С.** да заплати на М. С. З., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ** направените във въззивното производство разноски в размер на 1 848, 20 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________