Решение № 1618 от 22.11.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 415/2023
- Вид
- Решение № 1618
- Подписан
- 22.11.2024
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- Стою Христов Згуров
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.250 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1618 гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стою Хр. Згуров като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100900415 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 и чл.250 ГПК.
Делото е върнато от САС след произнасяне по частна жалба срещу определение за допускане на обезпечение на предявените искове, и при преждевременно и неправилно администриране наред с частната жалба и подадените въззивни жалби срещу решението.
Въззивната жалба от 02.07.2024г. и уточнението й от 20.08.2024г., подадени от ответника „В.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, имат характера и на молба за изменение на решението в частта за разноските, с която се иска изменение и допълване на Решение №669/09.05.2024г., постановено по т.д.№415/2023г. съгласно описа на Софийски градски съд, ТО, V I - 8 състав, в частта за разноските, като в полза на ответното дружество бъдат присъдени и разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер на 12 000 лв.
, тъй като в случая е без значение обстоятелството, че тези възнаграждения са заплатени от трето лице, а не от ответното дружество.
В постъпилата на 05.06.2024г. въззивна жалба от ищеца „Б.Л.Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) са изложени оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по предявения от него при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да върне на ищеца исковата сума поради това, че неоснователно се е обогатил с нея. Тези оплаквания следва да бъдат квалифицирани като молба за допълване на постановеното решение.
По отношение на молбата за изменение и допълване на решението в частта за разноските, „Б.Л.Ф.“ ЕООД (в несъстоятелност) е взело становище в представения от него в срок отговор на въззивната жалба, съобразно което счита молбата по чл.248 ГПК за неоснователна, тъй като съдът правилно не е 1 присъдил в полза на ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение при положение, че липсват доказателства за това, че то е било заплатено от ответното дружество в полза на процесуалните му представители, както и на какво точно основание плащането е било извършено от страна на трето лице в полза на процесуалните представители на ответника.
От страна на „В.Е.Л.“ ЕООД в представения в срок писмен отговор на въззивната жалба е посочено, че искането на ищеца за допълване на решението по отношение на предявен при условията на евентуалност иск е неоснователно, защото „след като съдът не е уважил в цялост предявения иск, то същият не дължи произнасяне и по предявения евентуален иск.
Съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Ищцовото дружество сочи, че с молба подадена в изпълнение на Разпореждане №1487/02.03.2023г., с която е пояснена исковата молба, както и в допълнителната искова молба изрично било посочено, че при условията на евентуалност се претендират сумите като дължими към ищеца поради неоснователното обогатяване на ответника.
Съдът констатира, че в изпълнение на това разпореждане от страна на ищцовото дружество е представена молба с вх.№30979/31.03.2023г. (л.234235), от която не може да се направи заключение, че е предявен при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване. В нея е посочено, че претенцията произтича от предоставена в заем сума, като „дори да се приеме, че не е бил налице правен интерес да се заплащат задълженията на свързаното лице, то тогава процесните суми са представлявали дълг по силата на неоснователното обогатяване“.
В представената на 20.06.2023г. допълнителна искова молба (л.249-251) липсват каквито и да било изявления, свързани с предявяването при условията на евентуалност на иск за неоснователно обогатяване.
По повод на нови указания за отстраняване на нередовност на исковата молба, дадени с разпореждане от 23.08.2023г. (л.289) ищецът с молба от 23.10.2023г. (л.297) уточнява и потвърждава, че исковата му претенция касае дължимостта на процесната сума от 287 000 лв. въз основа само и единствено на заемно правоотношение.
Предвид това, съдът с Определение от 03.01.2024г. е изготвил проект за доклад на делото, в който не е посочвал, че предмет на делото е и предявен от ищеца при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване, защото от изложеното в исковата молба, уточненията й, и допълнителната искова молба такъв извод не може да бъде направен. Вмъкването на едно изречение в уточнение на исковата молба и то в контекст обосноваващ наличието на правен интерес за ищеца да предяви иска за връщане на заемната сума не може да бъде тълкувано като изявление, с което е предявен надлежно обективно съединен при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване.
2
В съдебното заседание от 13.02.2024г. съдът е докладвал делото съобразно изготвения проект за доклад, като от страна на представителя на ищеца е изразено становището, че няма възражения спрямо доклада.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че не е налице основание да се счита, че в настоящото производство от страна на ищцовото дружество е бил предявен обективно съединен при условията на евентуалност иск за неоснователно обогатяване, по който съдът да е следвало да се произнесе и незаконосъобразно да е пропуснал да направи това. Затова, молбата за допълване на решението следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на молбата по чл.248 ГПК, съдът намира, че не е налице основание да ревизира изложеното в самото решение становище за това, че не следва да бъдат присъждани в полза на ответното дружество разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лв., защото липсват представени доказателства то да е заплатило такива в полза на процесуалния му представител.
Настоящият съд не споделя посочената от молителя практика намерила отражение в Определение №590/07.12.2017г., постановено по ч.гр.д.
№4655/2017г. по описана ВКС, IV Г.О., а споделя тази отразена в Определение №14/07.01.20214г., пост. по ч.т.д.№3082/2014г., I T.O., ВКС, Определение № 14/7.01.2014 г. по ч. т. д. № 3082/14 на ВКС, I T.O., Определение № 110 от 25.02.2016 г. по ч. т. д № 311/2016г.,
ВКС, II T.O., Определение
№556/19.12.2019г. пост. по ч.гр.д.№4289/2019г. на ВКС, както и задължителното за съда тълкуване изложено в т.1 от Тълкувателно решение №6/2013г. на ОСГТК, ВКС.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователна молбата за изменение и допълване на решението в частта за разноските, при което тя следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248, ал.1 ГПК на „В.Е.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, намерила отражение във въззивната жалба от 02.07.2024г. и уточнението й от 20.08.2024г. за допълване на Решение №669/09.05.2024г., постановено по т.д.№415/2023г. съгласно описа на Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, в частта за разноските, като в полза на молителя бъдат присъдени и разноски по делото за заплатени адвокатски възнаграждения в общ размер на 12 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Б.Л.Ф.“ ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *******, намерила отражение във въззивна жалба от 05.06.2024г. за допълване на Решение №669/09.05.2024г., постановено по т.д.№415/2023г. съгласно описа на 3
Софийски градски съд, ТО, VI-8 състав, с произнасяне по предявен от ищеца при условията на евентуалност обективно съединен иск, за осъждането на ответника да му върне исковата сума поради това, че неоснователно се е обогатил с нея.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийския апелативен съд, включително и в частта му имаща характера на определение по чл.248 ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4