Решение № 251 от 17.12.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Свиленград, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620100561 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени по реда на чл.422 от ГПК обективно съединени установителни искове.

Ищецът „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД /ЕР Юг/ иска от съда да признае за установено по отношение на ответника Г. Д. Г. съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 306/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 4000,64 лв. - главница, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електроенергия, за периода от 01.10.2023 г. до 28.12.2023 г. в обект на потребление, находящ се в с. Златополе, общ. Д.град, с ИТН: 1604388, с клиентски номер № 1001027208, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2024 г. до пълното й погасяване, и сумата 90,42 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.02.2024 г. до 11.04.2024 г.

Ищецът твърди, че в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа, съгласно чл.88 от Закона за енергетиката, осъществявал разпределение на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа и отговарял за нейното функциониране и поддръжка, както и за развитието й на дадена територия като собственик на тази мрежа. Твърди, че на 24.04.2023г., служители на ищцовото дружество извършили проверка на електромер № 150117877, отчитащ доставяната електрическа енергия в обект с ИТН 1604388, с адрес: с. Златополе – жилищна сграда, собственост на ищеца. При проверката електромерът бил демонтиран, с цел изпращането му за метрологична експертиза в независима лаборатория, 1 като на мястото му бил поставен нов електромер. За тези си действия служителите, извършили проверката, съставили Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 694105/28.12.2023г . Протоколът бил съставен в присъствието на ищеца и подписан от последния.

Процесният електромер бил предаден на Български институт по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, заключението на която било следното: „Осъществяван е достъп до вътрешността на електромера. В измервателната верига на електромера е монтирано допълнително SMD съпротивление (непринадлежащо към конструкцията на електромера) със стойност 510. В резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия. Електромерът не съответства на метрологичните и технически характеристики“. За проверката в БИМ бил съставен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 10/10.01.2024 г.

С оглед констатираното ищецът извършил преизчисление на количеството на ел. енергия, като начислил на клиента допълнително количество ел. енергия в размер на 10327 kWh. Стойността на това допълнително количество ел. енергия била изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи на ищеца и била 4000,63 лв. с ДДС. За извършената корекция ищецът издал фактура № 8308766612, която била изпратена на ответника с писмо от 01.02.2024г. Поради забава в плащането на посочената сума ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 13.02.2024 г. до11.04.2024 г., възлизаща на 90,42 лв.

За събиране на вземанията си, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд Свиленград, по което било образувано ч.гр.дело № 306/2024 г. по описа на съда. По делото била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил. Поради това ищецът предявил установителните искове в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

Предвид изложеното, ищецът моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че допълнително начислената му сума за ел. енергия е недължима, поради начална липса на основание за начисляването й. Счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ, корекционната процедура не следвало да бъде приложена, на основание чл.15, ал.3 от Закона за нормативните актове, като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Поради това, иска от съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и от представените справка от Агенция по 2 вписванията и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот е видно, че ищецът, в качеството си на собственик на енергоснабден имот, е потребител на електрическа енергия, предоставяна от ответника за имот, находящ се в с. Златиполе, общ. Д.град. Безспорно е, че за този имот е определен ИТН: 1604388, както и че ответното дружество е издало фактура № 8308766612/01.02.2024г. на стойност 4000,64 лв. /с ДДС/, представляваща дължима сума за установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер 150117877 за периода 01.10.2023г. – 28.12.2023г. Безспорно е и обстоятелството, че ответникът е оператор на електроразпределителната мрежа, към която е присъединен обектът на ищеца, за който е издадена тази фактура.

Според Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 694105/28.12.2023г., съставен от представители на „Електроразпределение Юг” ЕАД, при проверката на същата дата, извършена на електромер с фабр. № 150117877 „е констатирана грешка извън допустимите норми – 86,5%“. Видно от Протокол от датата на проверката, електромерът е бил демонтиран, поставен в платнена торба и пломбиран с пломба на ищцовото дружество. На проверката, извършена на датата на съставяне на констативния протокол, е присъствал ответника Г. Д. Г., който е подписал протокола. Протоколът е подписан и от извършилите проверката служители на ответното дружество – С.И.С. и Р.Д.Т.. Протоколът е изпратен е на ищеца по пощата с писмо с изх. № 10796480-1 от 01.02.2024г., заедно с фактура № 8308766612/01.02.2024г., Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 694105/28.12.2023г., Констативен протокол № 10/10.01.2024г. от БИМ и справка за коригиране на сметката за електроенергия, респ. получени от него, видно от представените с исковата молба писмени доказателства.

Демонтираният електромер е бил изпратен за експертиза на Български институт по метрология /БИМ/, където е изготвен Констативен протокол за метрологична експертиза на електромер № 10/10.01.2024г., видно от който електромерът не съответства на техническите и метрологични изследвания. В протокола е посочено, че при направения външен оглед се констатирало съответствие с протокола за демонтаж, отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, наличие на унищожени/скъсани пломби против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера. При направения вътрешен оглед също се констатирало, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.

Констатирано е, че в измервателната верига на електромера е монтирано допълнително SMD съпротивление (непринадлежащо към конструкцията на електромера) със стойност 510 и в резултат на тази манипулация електромерът отчита по-малко от консумираната електроенергия.

От заключението на съдебно-техническата експертиза по делото, се установява, че Констативен протокол за метрологична експертиза на СТИ № 10/10.01.2024 г. отразява техническото съС.ие на СТИ № 150117877, като електромерът не съответства на техническите и метрологични изисквания.

Видно от заключението, допълнително начисленото количество ел. енергия 3 било в размер на 10327 kWh, като то било правилно остойностено, съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Посочено е също в заключението, че началният момент на неизмерване на електрическата енергия е регистриран в паметта на СТИ на дата 24.06.2023г. в 17,26 часа, когато е ригестрерано отварянето на основния капак на електромера.

При така установеновеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Страните по делото са и страни по договорно отношение, по силата на което ответникът е купувач, а ищецът е продавач на електрическа енергия.

Ищецът обаче не е краен снабдител на ел. енергия по смисъла на Закона за енергетиката /ЗЕ/, а е електроразпределително дружество. Облигаторното отношение между страните е възникнало в режима на предварително обявени Общи условия за договора от страна на доставчика по смисъла на чл.16 от ЗЗД и чл.298 от ТЗ, но модифицирано чрез особената разпоредба на чл.98А от Закона за енергетиката, която не изисква изрично писмено приемане на същите от страна на клиента, за разика от общия ред по другите закони. По делото няма спор относно изпълнение на изискването, че тези Общи условия са публикувани по реда на чл.98А ал.ІІІ от ЗЕ, както и че в 30-дневния срок от влизането им в сила конкретния купувач на ел.енергия се е възползвал от правото си да поиска специални условия и същите да са приети от доставчика - чл.98А ал.ІV от ЗЕ. Ето защо, отношенията между страните по делото са материалноправно уредени освен от законовите разпоредби и от наличните Общи условия на ищеца, които очертават правата и задълженията на страните по процесния договор.

Безспорно е по делото, че процесният електромер, ползван от ответника е присъединен към електроразпределителната мрежа на дружеството, с което получава ел.енергия, респ. дружесвото доставя такава, което свидетелства и за фактическото изпълнение на договора между дтраните. Поради това, отношенията между страните изключват обсъждане на извъндоговорни основания за търсената от дружеството сума.

Към момента на проверката на СТИ – 28.12.2023г. действат приетите подзаконови правила за измерване на количеството електрическа енергия на ДКЕВР, които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, а именно правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и функцията на ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия - чл.104а, ал.2, т.5 и чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както 4 и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества.

Настоящият съдебен състав споделя формираната в съдебния район практика, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи, че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. Съдът споделя и съдебната практика, според която е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Приема също, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност, като в тази връзка съдът намира, че обективна отговорност не може да се уреди с подзаконов нормативен акт и да се извежда по тълкувателен път. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстранявани и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.