Определение № 407 от 22.06.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Варна, 22.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000311 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Подадени са двe въззивни жалбa от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.“Околовръстен път“ № 260, чрез адв. Д.М.. Първата въззивна жалба е против решение № 494/12.12.2021 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 158/21 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за горницата над 76 525.35 швейцарски франка до претендирания частичен размер от 88 645.60 швейцарски франка, представляващи частичен иск от общо 107 814.10 швейцарски франка непогасена главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 45643-597/02.10.2008 г. за периода 10.12.2015 г. до 02.12.2020 г. и остатъка от падежиралата главница след предсрочно обявяване на кредита за изискуем, както и в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 1013.20 швейцарски франка, представляваща такси за управление на кредита, както и за сумата от 264 лв. - разходи за нотариални такси по кредита.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Инвокират се подробни аргументи за липса на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. Твърди се, че изводът на Варненския окръжен съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит противоречи на практиката на СЕС. Претендира се, че след като е 1 предявен частичен иск, приетата за надвнесена сума от кредитополучателите следва да се приспада от общото задължение, а не от претендираната част.

Сочи се, че направените разходи за връчване на нотариални покани – за съобщаване на цесията и обявяване на предсрочната изискуемост са направени от банката в изпълнение на законовите изисквания и същите са включени в извлечението от счетоводните книги на банката и в справката по чл. 366, която е приложена по делото, поради което същите й се следват.

Моли за отмяна на решението в отхвърлителната част.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от А.Г. и Г.Г., чрез адв. М.К., в който се релевират доводи за неоснователността на въззивната жалба и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение.

Твърди се, че банката не е посочила никакви доказателства в подкрепа на твърденията за наличие на преддоговорни отношения, съответно индивидуално договаряне, както и че приложимият по кредита лихвен процент и неговата промяна са в резултат на изменение на обективни обстоятелства, стоящи извън нейния контрол. Намират за недоказано от въззивника, че кредитът е поискан, реално предоставен и съответно дължим в швейцарски франкове, както и че прехвърлянето на валутния риск изцяло в тежест на кредитополучателя е извършено след като ясно и еднозначно са били разяснени възможните икономически последици. Намират, че неравновесието между правата и задълженията на страните по процесния договор е очевидно и изцяло във вреда на икономически по-слабата страна.

Считат за несъстоятелни аргументите, че прихващането следва да е сторено с размера на цялото твърдяно вземане, а не с това на частично предявеното, тъй като начинът на определяне на претенцията на ищеца не е предмет на спорното производство. Молят за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Претендират разноски.

Няма доказателствени искания.

Подадена е втора въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д.М. срещу решение № 80/09.03.2022 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 158/21 г., с което е допълнен диспозитива на решение № 494/12.12.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 158/21 г., като е постановено, че присъдената в 2 швейцарски франкове сума, е платима от ответниците и в лева, по курса, определен в договора при усвояването на сумата, а именно 1.2885 лв. за 1 швейцарски франк.

Въззивникът счита решението за неправилно и недопустимо поради произнасяне „свръхпетитум“. Излага подробни съображения за липса на основание за допълване на постановеното решение по реда на чл. 250 от ГПК.

Счита, че решението е постановено и в противоречие с практиката на ВКС, според която кредитът се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен. Моли за обезсилване на обжалваното решение, като недопустимо, съответно отмяната му като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноски.

Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил отоговор от страна на А.Г. и Г.Г..

Настоящият съдебен състав, намира, че жалбите са подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в открито съдебно заседание.

На настоящия състав служебно е известен фактът, че с определение № 1245 от 11.05.2022г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд, в което участва като страна касаторът „Юробанк България” АД, гр.София, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси : „ 1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1, т. 1, б. „в“ от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага; 2. При положителен отговор на първия 3 въпрос, дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута“.

Доколкото произнасянето на СЕС ще е от значение за разрешаване на настоящия спор, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 631 ГПК за спиране на производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

С П И РА производството по в.т. д. № 311/2022г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение до произнасяне на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4