Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 01.08.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 136/2024
Вид
Решение № 333
Подписан
01.08.2024
В сила
01.08.2024
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. ХАСКОВО, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж.М.Д. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500136 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ

–

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр.София е останал недоволен от Решение № 379 от 27.11.2023 год., постановено по гр.д. № 271 / 2023 год. по описа на Районен съд Димитровград, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, предявен на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането. При условията на евентуалност прави искане размерът на присъденото застрахователно обезщетение да бъде намален, след отчитане принос на ищеца за настъпване на ПТП, от което са настъпили имуществените вреди – предмет на обезщета.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – М. Я. М. – оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 271 / 2023 год. по описа на Районен съд – Димитровград е образувано по искова молба, подадена от М. Я. М. против „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:Живот и Здраве“ АД – гр.София, с искане за присъждане на сума в размер на 100 1 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.09.2022 год. Искът е предявен като частичен от 8 708.82 лева застрахователно обезщетение за имуществени вреди.

С протоколно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 15.11.2023 год. е допуснато изменение на иска, чрез увеличение на размера от 100 лева на 972 лева, предявен като частичен от 8 708.82 лева.

Безспорно по делото е установено, че на

12.09.2022 год. около 15.15 часа в ****, ищецът М. М. е управлявал лек автомобил „БМВ Х5“ по дясната лента на платното за движение на ***, в посока от запад на изток. През това време в района пред блок № **, на маркиран паркинг за перпендикулярно паркиране на *** се е намирал лек автомобил „Хонда Сивик“, с предна част на юг. В момента, когато лек автомобил „БМВ Х5“ се е намирал на около 11 – 11.5 м., водачът на лек автомобил „Хонда Сивик“ е потеглил на заден ход в посока от юг на север, от дясно на ляво пред лек автомобил „БМВ Х5“, при което е последвал удар в задната част на лек автомобил „Хонда Сивик“ и в предната дясна част на лек автомобил „БМВ Х5“. Лек автомобил „Хонда Сивик“ е потеглил на заден ход 1.2 секунди преди удара. В тази насока – досежно описания по-горе механизъм на настъпване на ПТП, съдът цени заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд повторна автотехническа експертиза, от което се установява още, че от техническа гледна точка, причина за настъпилото произшествие е поведението на водача на лекия автомобил „Хонда Сивик“ – К.А., който при излизане от паркомястото е навлязъл в лентата, по която се е движел лек автомобил „БМВ Х5“, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е преди да пропусне лек автомобил „БМВ Х5“.

В подкрепа на изложените обстоятелства, съдът цени и приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 12.09.2022 год., обективиращ признание, направено от водача Красимир Христов Атанасов за това, че с поведението си, отнемайки предимството на другия водач, е станал причина на настъпване на ПТП.

Посоченият документ, представен от ищеца и приет като писмено доказателство, не е оспорен от ответника. Отразените в него обстоятелства се потвърждават и от заключението, изготвено от вещото лице М.. Посочените доказателства, ценени в тяхната съвкупност обосновават извод за това, че ПТП е станало по вина на водача на застрахования при ответника автомобил.

В подкрепа на същите са и събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К.Х.А. – водач на застрахования при ответника автомобил, от показанията на който се установява още, че в резултат на удара с автомобила, собственост на ищеца, се е получила повреда в окачването, при което превозното средство не е могло да се предвижва на собствен ход.

Свидетелят посочва още, с неговия автомобил, заедно с ищеца са отишли при застрахователите, където е бил изготвен двустранния протокол, подписан от двамата водачи. В тази връзка съдът намира за неоснователно заявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване, 2 допуснато от водача на автомобила, собственост на ищеца, поради липса на доказателства, подкрепящи същото. Напротив, твърдението на ответника – въззивник в настоящото производство за това, че ищецът е управлявал автомобила със скорост над разрешената от 50 км./ч., се опровергава от заключението на вещото лице М., в което определената от експерта скорост на движение на автомобила, управляван от ищеца е 33 км./ч., а опасната зона за спиране – 17.58 м. В момента, в който другият водач е започнал извършване на маневрата по излизане от паркомястото и е изминал около 0.5 м., автомобилът на ищеца се е намирал на разстояние от 6.58 м., т.е по-малко от опасната зона /дължина на пълния спирачен път/ – обстоятелството, обосноваващо извод за това, че ищецът е нямал техническа възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.

Безспорно по делото е и това, че към момента на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, станало на 12.09.2022 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен между ответника и собственика на лекия автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица № ***. В тази насока съдът цени заявеното от ответника признание, направено в подадения от него отговор на исковата молба, в подкрепа на което са и събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 12.09.2022 год., в който са отразени номера на полицата и наименованието на застрахователя.

Като безспорно съдът приема и обстоятелството, че ответното застрахователно дружество на 05.10.2022 год. е изплатило в полза на ищеца сума в размер на 792.18 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от станалия на 12.09.2022 год., пътен инцидент, видно от приложеното по делото извлечение от сметка.

Заявеното в тази насока възражение от страна на ответника, че размерът на изплатеното в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 792.18 лева е достатъчно да репарира претърпените от него имуществени вреди, съдът намира за недоказано, ценейки в тази насока заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред въззивния съд повторна съдебно автотехническа експертиза, от което се установява, че стойността на нанесените на автомобила, собственост на ищеца, вреди възлиза на 5 176 лева, с ДДС – разходи, необходими за възстановяване на повредите, определени по цени като алтернативни части или такива, втора употреба, консумативи и труд. Съдът намира за неоснователно направеното от страна на въззивника оспорване на заключението, представено от вещото лице М., обосновано с твърдения за това, че вещото лице не е посочило ползваните от него източници, което се опровергава от съдържанието на заключението, на стр. 5 от което подробно са посочени ползваните от експерта такива. Обстоятелството, че в заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, автотехническа експертиза, вещото лице П. е остойностило щетите по автомобила на ищеца на 1 764 лева, не обосновава 3 извод за кредитирането му пред това, изготвено от вещото лице М.. От една страна, заключението, изготвено от вещото лице П. е било изрично оспорено от пълномощника на ищеца и в тази връзка поискано назначаване на повторна автотехническа експертиза, което доказателствено искане е оставено без уважение от първоинстаницонния съд, дало основание при разглеждане на делото пред въззивния съд, съгласно чл.266, ал.3 от ГПК да се назначи поисканата повторна експертиза, отчитайки необосноваността на заключението на вещото лице П., в което експертът не е отговорил на много от поставените от страните въпроси. Не е дал заключение и за стойността на всички щети, описани в представените по делото 3 бр. опис - заключения от 13.09.2022 год., от 19.09.2022 год., и трети – без дата. В диспозитивната част на заключението е изразено субективно, немотивирано и необосновано мнение на експерта, което не намира опора в събрания по делото доказателствен материал.

В заключенията, подписани от представител на ответното застрахователното дружество, са описани следните щети по автомобила, собственост на ищеца, както следва: броня предна, спойлер, калник преден десен, вежда предна дясна калник, вежда предна дясна броня, ербег предна дясна врата, ербег дясна завеса, ербег заден десен горен, облицовка таван, облицовка предна дясна колона, арматурно табло, шенкел преден десен, амортисьор преден десен, носач долен преден, носач долен заден, накрайник кормилен външен и вътрешен, датчик АВS, лагер главина и джанта предна лява 19 алуминиева.

Заключенията по трите описа, изготвени от ответника по своята правна същност представляват частни свидетелстващи документи, съставляващи доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от лицата, които са ги издали.

В заключението си вещото лице М. посочва, че с оглед механизма на произшествието, от техническа гледна точка е възможно да бъдат повредени посочените в описите детайли, една част от които са увредени по директен механизъм, а друга – индиректно – от удара на предна дясна джанта, монтирана към главината, лагеруваща в шенкела, закрепен към купето чрез носачите и амортисьора, и кормилните накрайници.

Приспадайки от така определената от вещото лице М. сума от 5 176 лева – стойност на щетите по автомобила на ищеца, в резултат на станалия пътен инцидент, изплатената в полза на ищеца от страна на ответника сума от 792.18 лева, съдът намира, че искът се явява основателен и доказан за разликата от 4 383.82 лева, от която в полза на ищеца следва да бъде присъдена 972 лева, до който размер е предявен иска като частичен от 8 708.82 лева.

С оглед на изложените по-горе съображения, съдът намира за основателен иска, предявен на основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането, предвид наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, а именно - противоправно поведение на водача на застрахования при 4 ответника автомобил, вреда и причинна връзка помежду им. Безспорно в тази насока по делото се установи, че от страна на водача на застрахования при ответника автомобил са допуснати нарушения на правилата за движение, регламентирани в чл. 25, ал.1 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…да излезе от реда на паркираните превозни средства…, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, и в чл.37, ал.3 от ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия като…..паркинг…, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път“.

Като неоснователни съдът намира заявените във въззивната жалба доводи за нищожност на обжалваното решение, обосновани с твърдения за непосочване в диспозитива на решението на банковата сметка на ищеца, доколкото посочването на такава е изискване за необходимо съдържание на исковата молба, съгласно чл.127, ал.4 от ГПК, но не и основание за оставянето й без движение, предвид изчерпателно посочените такива в нормата на чл.129, ал.2 от ГПК.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения иск и уважавайки същия в предявения като частичен размер, първоинставнционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.