Решение № 1105 от 22.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1105 гр. Русе, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И.ов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И.ов Гражданско дело № 20234520102210 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на М. Ц. П., ЕГН **********, срещу „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК 202339357, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 КТ, чл. 225, ал. 2 КТ, чл.

128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва върху паричните вземания.

Ищцата твърди, че е работила при ответника от 04.11.2016 г., първоначално на длъжност „технически сътрудник“, а впоследствие на длъжност „заместник ръководител/мениджър качество“, като с последващи допълнителни споразумения са били увеличавани трудовото възнаграждение и обемът на възложените функции.

Поддържа, че в периода 20.02.2023 г. – 22.02.2023 г., поради заболяване на децата , е изпълнявала трудовите си задължения от дома чрез предоставен от работодателя отдалечен достъп, със знанието и съгласието на прекия си ръководител и на управителя. За 23.02.2023 г. и 24.02.2023 г. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност за гледане на болен член от семейството.

На 24.02.2023 г. ищцата е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от 27.02.2023 г., а при неприемане на предложението – молбата да се счита за предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. На 27.02.2023 г. е връчено искане за даване на обяснения относно отсъствието от работа през периода 20.02.2023 г. – 22.02.2023 г., на което тя е отговорила писмено същия ден. Със Заповед № 03/27.02.2023 г., връчена на 28.02.2023 г., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2, чл. 188, т. 3 и чл. 193 КТ.

1

Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е отсъствала безпричинно, а е работила дистанционно, и тъй като работодателят не е съобразил цялостното поведение и продължителната работа без предходни дисциплинарни нарушения. В хода на производството паричните претенции са уточнени и изменени, като се претендират: 817,92 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода 02.03.2023 г. – 20.03.2023 г.; 2 235,22 лв. нетно трудово възнаграждение за м. февруари 2023 г.; и 420,52 лв. нетно обезщетение за пет дни неизползван платен годишен отпуск.

Ответникът оспорва исковете. Поддържа, че ищцата не се е явила на уговореното работно място в продължение на три последователни работни дни, без да има разрешение за работа от разстояние. Според ответника прекият ръководител не е имал правомощие да разрешава такава промяна, а управителят не е давал съгласие.

Посочва, че работата от разстояние в дружеството се възлага писмено чрез допълнително споразумение и че значителна част от функциите на ищцата са изисквали физическо присъствие в производствената база.

Ответникът прави възражение за прихващане с вземане по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на 1 962,40 лв., представляващо обезщетение за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение. Претендира разноски в размер на 2 527,49 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа стрА.:

Между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 91/04.11.2016 г. Ищцата е постъпила на работа на 07.11.2016 г. на длъжност „технически сътрудник“. С допълнително споразумение от 28.12.2017 г. основното трудово възнаграждение е увеличено на 650 лв., а с допълнително споразумение от 01.01.2020 г. – на 900 лв., наред с допълнително възнаграждение за постигнати резултати. С допълнително споразумение от 30.01.2020 г. е преназначена на длъжност „заместник ръководител/мениджър качество“, а с допълнително споразумение от 01.08.2021 г. са възложени допълнителни функции по координиране на дейности по стандарти ISO 9001, IATF 16949, ISO 14001 и ISO 50001 и по управление и отчитане на производствените отпадъци, срещу допълнително възнаграждение от 300 лв.

От длъжностната характеристика за заемА.та длъжност се установява, че сред задълженията на ищцата са били изпълнение на разпорежданията на ръководителя, водене на присъствена форма на отдела, обследване при сигнали за несъответстваща продукция, контрол при товарене и експедиране на продукцията и контрол върху дейността на контрольорите по качество. Тези функции по естеството си предполагат поне частично физическо присъствие в производствената база.

Не е спорно, че на 20, 21 и 22 февруари 2023 г. ищцата не се е явила физически на уговореното работно място. Не е спорно и че за 23 и 24 февруари 2023 г. е 2 представила болничен лист за гледане на болен член от семейството.

С констативен протокол вх. № 07/27.02.2023 г. е удостоверено, че ищцата не се е явявала на работното си място в периода 20.02.2023 г. – 24.02.2023 г. С искане изх. № 17/24.02.2023 г., връчено на 27.02.2023 г., работодателят е поискал писмени обяснения за неявяването на работа през периода 20.02.2023 г. – 22.02.2023 г. Ищцата е дала обяснения на 27.02.2023 г., в които е заявила, че е изпълнявала задълженията си чрез отдалечен достъп със знанието на прекия ръководител и управителя.

Със Заповед № 03/27.02.2023 г., връчена на 28.02.2023 г., работодателят е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни. Заповедта съдържа данни за нарушителя, периода на нарушението, неговото фактическо описание, правната квалификация и основанието за прекратяване.

От показанията на свидетеля Ц. П., който живее на семейни начала с ищцата, се установява, че тя и преди е използвала отдалечен достъп до служебния компютър и през процесните дни е работила на домашния компютър, изпращала е електронни писма и е провеждала телефонни разговори. Свидетелят предава и твърдение на ищцата, че е получила съгласие от прекия си ръководител и от управителя. Съдът кредитира показанията му относно непосредствено възприетите действия на ищцата у дома, но ги преценява с повишено внимание поради близките отношения между свидетеля и ищцата. Показанията му за дадено разрешение са производни, тъй като свидетелят не е участвал в разговорите и не е чул цялото им съдържание.

От показанията на свидетеля А. Д., ръководител „Човешки ресурси“ при ответника, се установява, че работата от разстояние в дружеството се оформя с молба и допълнително споразумение; че отдалечен достъп е предоставен на значителна част от администрацията главно за справки и довършване на отделни задачи извън работно време; и че основната част от функциите по контрол на качеството изисква присъствие в производството. Свидетелката няма преки възприятия за проведените между ищцата, прекия ръководител и управителя разговори, но показанията са последователни и се подкрепят от писмените правила и от представените допълнителни споразумения с други служители.

Представените разпечатки от електронна кореспонденция, регистри на обаждания и съобщения установяват наличие на комуникация и техническа възможност за отдалечен достъп, но сами по себе си не доказват по несъмнен начин, че работодателят е разрешил за процесните три дни работното място да бъде променено и трудът да се полага изцяло от дома. Не се установява и конкретен ред за възлагане и отчитане на дистанционна работа, приложен спрямо ищцата за тези дни.

Приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, установява, че последното начислено и изплатено трудово възнаграждение за пълен месец е за 3 януари 2023 г., като брутното възнаграждение е 1 962,40 лв., а нетното – 1 522,78 лв., без ваучерите за хрА.. За периода 02.03.2023 г. – 20.03.2023 г. разликата между брутното възнаграждение, което ищцата би получила при ответника, и полученото при новия работодател е изчислена на 817,92 лв. съобразно уточнението на вещото лице в съдебно заседание.

По втория вариант на експертизата, при приемане, че процесните три дни са отработени и не се дължи обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, за февруари 2023 г. е начислена обща нетна сума 2 235,22 лв., включваща 200 лв. ваучери за хрА. и 420,52 лв. нетно обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Нетното трудово възнаграждение, без ваучерите и без обезщетението за отпуск, е 1 414,70 лв. Експертизата установява още пет дни неизползван платен годишен отпуск, за които обезщетението е 467,24 лв. брутно и 420,52 лв. нетно, както и размер на обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ от 1 962,40 лв.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ

За законосъобразността на дисциплинарното уволнение работодателят следва да докаже извършването на посоченото в заповедта нарушение, спазването на процедурата по чл. 193 КТ, сроковете по чл. 194 КТ и изискванията за форма и съдържание по чл. 195 КТ, както и съответствието между тежестта на нарушението и наложеното наказание.

В случая обяснения от ищцата са поискани и получени преди връчване на заповедта. Нарушението е открито непосредствено преди издаването , поради което сроковете по чл. 194 КТ са спазени. Заповедта е издадена от работодателя, в писмена форма, и съдържа достатъчно конкретно описание на времето, продължителността и характера на нарушението.

Неявяването на ищцата на уговореното работно място на 20, 21 и 22 февруари 2023 г. е безспорно. Спорът се свежда до това дали отсъствието е било оправдано с валидно разрешена работа от разстояние. По силата на чл. 107з и сл. КТ работата от разстояние е особена форма на организация на труда, чиито конкретни условия и ред се уговарят в индивидуалния трудов договор или в допълнително споразумение.

Макар отделно изпълнение на служебни задачи извън помещенията на работодателя да може фактически да се осъществява и без трайно преминаване към режим на работа от разстояние, служителят следва да докаже, че за конкретния период работодателят е разрешил отсъствието от уговореното работно място и е приел трудът да се полага от друго място.

Такова доказване не е проведено. Наличието на технически достъп, изпращането на електронни съобщения и провеждането на разговори сочат, че ищцата е извършвала отделни служебни действия, но не установяват съгласие на работодателя 4 тя да не се явява на работното място през целия работен ден в продължение на три последователни дни. Липсват писмена молба, заповед, допълнително споразумение или друг изходящ от работодателя документ. Не са ангажирани и преки свидетелски показания от лице, участвало в твърдяното разрешаване.

Същевременно длъжностната характеристика включва функции, които не могат да бъдат изпълнени изцяло извън производствената база. Дори да се приеме, че ищцата е извършвала част от административните си задачи от дома, това не заличава неизпълнението на задължението да се яви на уговореното работно място и да бъде на разположение за пълния обем на възложената работа.

Нарушението попада в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. При преценката по чл. 189, ал. 1 КТ съдът отчита продължителността на отсъствието, заемА.та ръководна длъжност, характера на контролните функции и обстоятелството, че ищцата съзнателно не се е явила, без да разполага с доказано разрешение. Продължителната предходна работа без дисциплинарни нарушения е смекчаващо обстоятелство, но не е достатъчно да направи наказанието несъразмерно, доколкото законът квалифицира неявяването в течение на два последователни работни дни като тежко нарушение на трудовата дисциплина.

Следователно уволнението е законосъобразно и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Искането по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието, вписано в трудовата книжка, е обусловено от уважаването на иска за отмяна на уволнението и също е неоснователно.

По иска по чл. 225, ал. 2 КТ

Обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ предпоставя незаконно уволнение. Тъй като съдът приема уволнението за законосъобразно, искът за 817,92 лв., представляващи разлика между възнаграждението при ответника и по-ниското възнаграждение при последващия работодател за периода 02.03.2023 г. – 20.03.2023 г., следва да бъде отхвърлен, независимо че размерът на разликата е установен от експертизата.