Определение № 1284 от 18.12.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1596/2024
- Вид
- Определение № 1284
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Веселина Вълева, Нина Иванова Кузманова, Красимира Костова
Цитирани разпоредби
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.439а, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1284 гр. София, 18.12.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601596 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК във вр. Глава XXII от НПК.
С определение от 26.11.2024г. по ЧНД № 6693/2024г. по описа на СГС, НО, 1 състав, е оставено без уважение искането на лишеният от свобода И. С.
Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 2368/2017г. на ОС- Пловдив.
Срещу определението е постъпила частна жалба от адв. Р. В. – служебен защитник на лишения от свобода Р., с която се иска отмяна на съдебният акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Излагат се доводи за придобито право на условно предсрочно освобождаване, като се изтъква поведението на осъденото лице по време на престоя му в мястото за лишаване от свобода и се акцентира на оставащата неизтърпяна малка част от наказанието. В този смисъл доводите са за незаконосъобразност на атакуваното определение.
Апелативен съд-София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е 1 процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С влязла в сила присъда по НОХД № 2368/2017г. на ОС – Пловдив, Р. е осъден на 8 години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на извършено в периода 12.08.2017г. -23.08.2017г. престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал. вр. чл.29, ал.1, б.а, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Постъпил е в Затвора- *** на 16.11.2017г., като на 29.08.2024г. е приведен в ЗОЗТ „ ***“ и към момента на произнасяне на първоинстанционния съд е изтърпял общо 7 година, 9 месец и 2 дни.
Настоящият състав на Софийски апелативен съд намира, че формално осъденият Р. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 от НК да бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“, което не представлява опасен рецидив.
По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е констатирано, че тази предпоставка не е изпълнена.
За да стигне до този извод, СГС внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл.439а, ал.2 от НПК, отразил е всички констатации негативни и позитивни, и обосновано е приел, че трайното поправяне у осъденият не е настъпило и е необходимо корекционната работа с него да продължи в посока изпълнение на заложените в плана на присъдата дейности и постигане на позитивни промени. Прието, че поведението на лишеният от свобода в затвора не се отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Р. не е дал доказателства за поправянето си в степен, че да се приеме пълно поправяне и пълноценно негово участие в обществото.
Лишеният от свобода се е адаптирал без проблем при престоя си в затвора-***, не е нарушавал режимните изисквания в ЗОЗТ „***“. Но, както е приел и първостепенният съд, не са налице всички предпоставки на закона, сочещи за изключителна положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от последният актуален доклад на лицето, първоначално изготвената оценка на риска от рецидив е регистрирана във високи стойности - 119 точки, като в последствие бележи увеличение на 120 точки, което произтича от поведението на осъдения в пенитенциарни условия и извършените от него дисциплинарни нарушения, за които многократно е 2 санкциониран. Наред с това дефицит е констатиран и в следните зони:
„Отношение към правонарушението“; „Начин на живот и обкръжение“;
„Междуличностни проблеми“ и „Умения за мислене“ и при всички е установено завишение на стойностите, като констатациите за липса на критичност към извършеното, агресивност в комуникацията, загуба на контрол при определени обстоятелства и трудно овладяване на гнева, са актуални и са намерили отражение в последния изготвен доклад за осъдения.
В този смисъл, доводите на защитника за участието на осъдения в общи мероприятия и трудова ангажираност, са крайно недостатъчни за приемане, че е налице изискуемата промяна по чл.70 от НК в личността на дееца, представляваща поправянето му.
Въззивната инстанция също не намира причини да изрази съмнение в достоверността на сведенията, фигуриращи в доклада на затворническата администрация, независимо от възраженията на защитата. Затворническата администрация е тази, която има пряко наблюдение върху цялостното поведение на лишения от свобода в пенитенциалното заведение и резултатите, които той постига при изпълнение плана на присъдата. Упреците в жалбата, по отношение констатациите в доклада са неоснователни, защото в него са отразени и позитивни проявления на осъдения/ като записването му за ученик в СУ „Св. И. Рилски“ при Затвора-*** и назначаването му на работа със Заповед № 2675/03.11.2023г./. Наред с това, е посочено, че поради системни нарушения и несправяне с възложените задачи е спрян от работа от 21.05.2024г. Тези прояви на осъденият Р. говорят за колебливо поведение по отношение спазването на наложените правила. Резонно, от състава на градския съд са били коментирани наложените на осъдения Р. дисциплинарни наказания за извършени от него 19 нарушения, свързани с притежание на неразрешени вещи и конфликти с други лишени от свобода, като те не могат да бъдат пренебрегнати при обсъждане на наличието на предпоставки за предсрочно условно освобождаване. Доводите на защитата в жалбата в насока омаловажаване характера на нарушенията, са неприемливи, доколкото тези нарушения говорят за утвърдени криминални нагласи и неспазване на установените правила. В тази връзка, обосновано е становището на затворническата администрация за неустойчивост в поведението на осъденото лице.
Действително остатъкът за изтърпяване на наказанието „лишаване от 3 свобода“ от малко повече от 2 месеца, не е висок спрямо общия размер на наказанието от 8 години, което осъденият следва да изтърпи. Нужно е да се посочи обаче, че по принцип наложените наказания следва да бъдат изтърпени изцяло и единствено при наличие на очевидна положителна промяна в личността на осъдения, би могло да се мисли за неговото предсрочно освобождаване.
Този институт предполага лишеният от свобода със своето поведение да е показал поправянето си в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил достатъчно активни усилия в тази насока, тъй като условно предсрочното освобождаване е изключение от общия принцип, че наложените трябва да се търпят напълно, за да постигнат целите на наказателната репресия, предвидени в закона. За да се допусне лишеният от свобода преждевременно към социален живот, е необходимо да е постигнат завършен поправителен ефект, а в конкретния случай такъв не е постигнат по отношение на осъдения Р.. По отношение на него не е занижена оценката на риска от рецидив в достатъчна степен и основните дефицити остават.
В обобщение, въззивният съд намира, че от представените доказателства не може да се направи убедителен извод, че при осъденото лице е налице пълно поправяне, което да му позволи пълноценна адаптация в обществото.
Всичко това диктува потвърждаване на обжалваното определение като обосновано и законосъобразно, а подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 във вр. чл.345, ал.3 вр. ал.2 от НПК, Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5819 от 26.11.2024г. постановено по ЧНД № 6693/2024г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 състав, с което е оставено без уважение искането на лишеният от свобода И. С. Р. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложеното му по НОХД № 2368/2017г. на ОС – Пловдив.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5