Решение № 100 от 19.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110205214 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.

Я. П., ЕГН **********, от гр. Варна, против Наказателно постановление № 677318F681953/21.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“, в ТД на НАП Варна, с което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

С жалбата се иска отмяна на НП. Сочи се, че административнонаказващият орган не е изследвал всички относими обстоятелства. Твърди се, че нарушението е било допуснато без умисъл, по никакъв начин не бил ощетен фискът, а през отчетния период не била развивана никаква дейност. Изтъква се, че възз. няма никакви други нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А.А., надлежно упълномощена и приет от съда. Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли за отмяна на НП с аргументи, аналогични с изложените в жалбата срещу НП, като акцентира върху наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Моли за присъждане на сторените по делото разноски, за 1 направата на които ангажира доказателства

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Петрова, която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. В тази връзка претендира за присъждане на юрисконсултсто възнаграждение. В условия на евентуалност, възразява срещу прекомерния размер на адвокатското възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът П. Я. П., с ЕГН ********** бил регистриран по ЗДДС, считано от 20.07.2022г..

На 17.08.2022г. св.П. Б., инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП-Варна. Като резултат от проверката същата приела, че задълженото лице П. Я. П., с ЕГН ********** не е изпълнило задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за първия отчетен данъчен период 20.07.2022г.-31.07.2022г., съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗДДС, в срок до 15.08.2022г. Поради това на 17.08.22г. св.Б. изготвила покана до възз. за подаване на справка-декларация за отчетен период м.07.22г. и покана за явяване в ТД на НАПВарна за съставяне на АУАН.

Поканите били изпратени до задълженото лице чрез куриерска служба „МИБМ Експрес“ ООД. Пратката била върната на изпращача на 13.09.22г., с отбелязване на гърба на пощенския плик: „непотърсен“.

Предвид горното Б. приела, че ЗЛ П. Я. П. не е изпълнил задължението си за подаде процесната справка- декларация по ЗДДС за съответния период, с което е нарушила разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, поради което на 19.10.2022г. съставила срещу П. АУАН, в който описала конкретното нарушение от фактическа страна, като посочила и че справката-декларация не била подадена до съставяне на АУАН.

АУАН бил съставен на 19.10.2022г. в отсъствието на нарушителя. След издаването на АУАН, на 19.10.2022г. на П. била изпратена нова покана за явяване в ТД на НАП за връчване на АУАН. Поканата била изпратена за връчване чрез пощенска служба „МИБМ Експрес“ ООД. Тя не била връчена. Впоследствие АУАН бил връчен на пълномощник на П. на 02.11.22г..

На 08.11.22г., в срокът по чл.44 от ЗАНН, П. депозирал молба до директора на ТД на НАП-Варна, в което посочил, че нарушението е било извършено без умисъл и помолил за смекчаване на отговорността му. Едновременно с това депозирал и искане 2 в ТД на НАП-Варна за сключване на споразумение.

На 21.11.2022г. било издадено НП, предмет на настоящата въззивна проверка. Със същото на П. Я. П., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 500лв., на основание чл. 179, ал.1 от ЗДДС. С НП наказващия орган посочил, че скита депозираното от възз. възражение за неоснователно.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно гласни и писмени доказателства – показанията на св.Б., преписката по АНП, вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и известия за доставяне, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – представител на ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП-Варна, съгласно приложената заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но съдът намира, че това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.

Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати множество съществени нарушения на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където същото е извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка нито в НП, нито в АУАН е посочена изрично датата на извършване на нарушението, визирана е дата, до която би следвало да се изпълни определено задължение. Нещо повече в АУАН и НП е посочено, че не е подадена декларация за 3 първия данъчен период съгл.чл.87, ал.3 от ЗДДС. Видно от редакцията на последния текст, първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на акта за регистрация, включително датата на връчване, до края на данъчния период, освен в случаите по глава осемнадесета.

От друга страна като нарушена се сочи нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС.

Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните по този закон лица да подават справка- декларация за всеки данъчен период, въз основа на отчетните регистри по чл. 124 от с. з., като ал. 5 от същата норма определя срока за това- до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. През периода 20.07. -31.07.2022 г. възз. е бил данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС, надлежно регистрирано по посочения закон /обстоятелство, което не се оспорва от страна на последния/ и следователно е бил длъжно да подаде справка-декларация по ЗДДС за този данъчен период в установения за това срок. Крайният срок за подаване на справки – декларации по ЗДДС за задължените лица е 14 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Горното означава, че процесната декларация е следвало да бъде подадена до 14.08.2022г., който ден обаче съобразно календара за 2022г. е неделя, следователно същата е следвало да бъде подадена най-късно в първия присъствен ден след тази дата. От друга страна, 15.08.22г. / дата посочена в АУАН и НП като краен срок за подаване на декларацията/ е бил обявен, с решение на Общинския съвет-Варна, за празничен и неприсъствен ден за жителите на Община Варна. Поради което и действително не става ясно коя е датата, на която административно наказващият орган е приел, че задълженото лице е извършило нарушението. Датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена изрично в АУАН и НП с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице и не следва да се предполага. А мястото на извършване на нарушението изобщо не е посочено в двата акта. Дори не е посочено къде е било регистрирано данъчно задълженото лице за да се приеме евентуална връзка с населеното място, в което се намира ТД на НОАН, чиито служител е извършил проверка в информационния масив.

Неяснотата и липсата на тези реквизити в АУАН и НП води като краен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът констатира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснатни и други съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на атакуваното наказателно постановление. АУАН незаконосъобразно е съставен в отсъствие на нарушителя. Според императивната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН актът се съставя в присъствието на нарушителя.

Изключение е предвидено във втората алинея на цитираната норма само в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая съдът констатира, че възз. не е бил поканен по надлежния 4 за това ред за съставяне на АУАН. Поканата е била изпратена чрез куриерска служба, но била върната с отбелязване „непотърсена“. В практиката на ВАдмС в подобни случаи се приема, че подобно обстоятелство удостоверява не удостоверява ненамирането на лицето на адреса, не представлява невъзможност лицето да бъде намерено и не удовлетворява изискванията на закона. Липсват доказателства инспекторите по приходите да са направили опит да осъществят връзка с възз., да съберат информация за евентуална промяна на адреса или да са положили други усилия за издирването на възз.. При така установеното следва да се приеме, че жалбоподателят не е бил поканен за съставянето на процесния АУАН и следователно не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, приложението на който е довело до съществено накърняване на процесуалните права на нарушителя.

Ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на санкционираното лице да участва в най-ранния етап на административно наказателното производство.

Това нарушение не се санира с факта, че по-късно актът е бил надлежно връчен на лицето. В практиката на съдилищата последователно се третира като съществено процесуално нарушение съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, без да са налични условията за това, което обуславя и отмяната на обжалваното наказателно постановление и на това основание.

Предвид всичко гореизложено съдът намира, че макар безспорно да е нарушена нормата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, тъй като за данъчния период, описан в АУАН и НП , за регистрираното лице не е била подадена дължимата справка –декларация в законоустановения срок, тъй като НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила същото се явява незаконосъобразно и неправилно. Като такова и следва да бъде и отменено.

Предвид крайния извод на съда, не е необходимо обсъждането на наличие на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

С оглед крайния изход на спора, направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява абсолютно неоснователно.

Относно искането на страните за присъждане на разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

5

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.