Решение № 4310 от 07.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4310 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20245330111299 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл.

327, ал. 1 ТЗ.

Ищецът „Б. и С.“ ООД твърди, че е сключил с ответното дружество договор за покупко-продажба на МПС № ***/*** г. съгласно който продал на ответника лек автомобил „***“ на цена 5700 лева. Относно продажбата била издадена фактура № ***/*** г. като веща била предадена задно с фатурата. Цената следвало да бъде преведена по посочена банкова сметка на продавача. Тъй като това не било сторено, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение, срещу която в срок постъпило възражение. Искането е да се установи съществуването на вземането.

Ответникът „СТ Ауто груп“ ЕООД твърди, че едноличният собственик на неговия капитал - И.Б. е бивш съдружник в „Б. и С.“ ООД. През 2021г. той бил продал дружествените си дялове, след което учредил дружеството ответник, като при това запазил колегиални отношения с бившия с другия съдружник в „Б. и С.“ ООД – А.С..

През 2022 г. дружеството ищец изпаднало в неплатежоспособност и започнало да разпродава имуществото. Тогава ответникът закупил процесния автомобил за 5700 лева, която сума по желание на продавача била заплатена в брой при предаване на автомобила. Плащането било удостоверено на ***г. от представителя на дружеството ищец с подпис при подписване на договора и фактурата. Причина за осъществяване на плащането в брой, било обстоятелството, че имало наложени запори на банковите 1 сметки на ищеца. С оглед това ответникът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Съдът намери за установено следното:

Между страните е бил сключен договор за покупко-продажба на автомобил №***/***г. по силата на който ищецът прехвърлил на ответника автомобил „***“ с рама ***. Уговорената цена била 5700 лв. като в договора било посочено, че тя ще бъде платена по банков път. За продажбата била издадена фактура *** от ***г. / лист 6/ .

Установява се, че на 09.04.2024г. дружеството ищец е подало заявление по чл.410 ГПК, по което е било образувано приложеното ч.гр.дело № 6391/2024г. на Пловдивския районен съд. По същото е била издадена заповед за изпълнение за сумата 5700 лв., както и законната лихва върху нея считано от 09.04.2024г. до окончателното заплащане. Срещу така издадената заповед ответникът възразил на 25.04.2024г. / лист 12 на приложеното дело/.

В хода на настоящото производство ответникът представи екземпляр от сключения договор №***/***г. върху гърба на който представителят на дружеството продавач -А.С. е удостоверил, че е получил сумата по договора в брой / лист 33/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Не е спорно, че между страните е налице правоотношение по договор за продажба, не се спори също така, че вещта предмет на сделката е била предадена на купувача.

Установи се обаче, че посочената цена е била заплатена още на датата на предаване на веща, което е удостоверено с подпис върху екземпляр от договора, който се намира в купувача. Лицето удостоверило получаването на цената в брой - А.С. е *** на дружеството продавач, съобразно вписванията в търговския регистър / лист 17/. Така направеното отбелязване от страна на С. има характер на разписка, като наличието му върху пазения от ответника екземпляр на договора съдът удостовери чрез оглед на оригинала в откритото съдебно заседание.

От изложеното следва, че купувачът е изпълнил задължението си да плати цената и вземането на ищеца за нея е било погасено чрез плащане преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК.

С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли като погасен поради плащане.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 500лв. представляващи заплатено възнаграждение за адвокат / лист 24/.

Водим от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Б. и С.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** против „СТ Ауто груп“ ЕООД ЕИК 206979595 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ж.к. Тракия, бл.186, вх.Д, ет.2 ап.8, относно установяване, на осн. чл.422 ГПК, съществуването на вземането на ищеца за сумата 5700 лв. – цена по договор за продажба №***/***г. на автомобил „***“ с рама ***, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2024г. до окончателното заплащане, относно което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6391/2024г. на Пловдивския районен съд, като погасен поради плащане.

ОСЪЖДА „Б. и С.“ ООД, ЕИК *** да заплати на „СТ Ауто груп“ ЕООД ЕИК 206979595, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, сумата 500 лв. /петстотин лева /, представляваща деловодни разноски.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3