Решение № 7554 от 05.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7554 гр. С, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110142591 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът М. П. СТ., чрез адв. Н., извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 27.07.2017 г. сключила с ответника договор за потребителски кредит №***** за сума в размер на 500 лева. В т. 1.7. от процесния договор било посочено, че в срок най – късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, кредитополучателят бил длъжен да предостави на кредитодателя обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. Поддържа, че в т.3.3. от договора било посочено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежни поръчители, включително и ако някой от посочените поръчители не даде своето съгласие съгласно договора и общите условия или кредитополучателят не представи в срока на кредитодателя надлежна банкова гаранция или кредитополучателят не учреди друго надлежно обезпечение съгласно договора за кредит или действието на поръчителството, банковата гаранция или обезпечението бъдат по някаква причина прекратени, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 4.32 лв. на ден за първия ден от периода и 4.32 лв. за всеки следващ ден. Начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора за кредит погасителен план. Така на ищцата била начислена неустойка в размер на 245.28 лв., тъй като същата не представила в срок надлежни поръчители, банкова гаранция или друг вид обезпечение, посочено в процесния договор. В т.2.1. от процесния договор било уговорено, че срокът на договора бил 30 дни, в т.1.3.1, че фиксираният годишен лихвен процент бил в размер на 41,000%, а в т.1.5, че годишният процент на разходите бил в размер на 49,640%. В т.1.3.3. от договора било посочено, че общата сума, която следвало да върне 1 ищцата била в размер на 517,08 лв., като М.С. погасила сума по сключения договор в размер на 797,99 лв. Счита, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.

26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила. На следващо място поддържа, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Твърди, че ответното дружество приело за сключен процесния договор с ищцата в нарушение на предвидените императивни правила, без последната да е изразила валидно своето съгласие.

Нарушено било изискването договорът да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не помалък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредита. Поддържа, че клаузата, с която в процесния договор било уговорено, че дължи неустойка в общ размер на 245,28 лв. (или 4.32 лв. на ден) при неизпълнение на задължението за осигуряване, в срок най – късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора за кредит, на обезпечение чрез поръчителство на физически лица, които отговарят на определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Твърди, че съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 297,99 лв., представляваща недължимо платени суми по договора за потребителски кредит – разликата между платената от ищцата на ответното дружество сума (797,99 лв.) и получената от М.С. сума (500 лв.), ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД, чрез адв. У., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер по подробно изложени съображения. Възразява изцяло срещу твърденията на ищцата, че договорът за кредит бил недействителен на посочените основания. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, е да докаже по делото пълно и главно, че е заплатила твърдяната сума от 797,99 лв., че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт.

По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за кредит № 2

*****/27.07.2017 г. е видно, че между ищцата М. П. СТ., в качеството й на кредитополучател, и „Ай Ти Еф Груп“ АД, в качеството му на кредитодател, е бил сключен договор за кредит, по силата на който „Ай Ти Еф Груп“ АД предоставило на М. П. СТ. сумата в размер на 500 лева, която ищцата се задължила да върне в срок от 30 дни, считано от датата на изпращане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя, заедно с възнаградителна лихва в размер на 17,08 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер 41% и годишен процент на разходите от 49,64%. В чл. 1.7 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава най – късно до края на следващия ден, считано от сключване на договора, да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: а) банкова гаранция или б) поръчителство на поне две физически лица, които съгласно чл.

1.9 от договора да отговарят на следните условия: нетният размер на осигурителния им доход да е в размер на 1500 лева; да бъдат лица на д 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по – малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с ответника; да нямат неплатени осигуровки за последните 2 години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции. В случай че не предостави това обезпечение, съгласно чл. 3, т. 3, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 4,32 лв. на ден за първия ден от периода и 4,32 лв. за всеки следващ ден.

На следващо място, от представените по делото доказателства се установява, че между ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е бил сключен на 19.07.2019 г. договор за прехвърляне на вземания (цесия). Видно е от клаузите на договора, че по отношение на индивидуализацията на прехвърлените вземания договорът съдържа изрично препращане към Приложение № 1, съставляващо негова неразделна част, извадка от което е представено по делото, като в същото фигурират вземанията по процесния договор, сключен с ищеца, а именно: 500,00 лв. – главницата и 12,36 лв. договорна лихва. Същевременно, обаче, установява се, че впоследствие цесията между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Ай Ти Еф Груп“ АД е била частично развалена по отношение на вземането срещу М. П. СТ.. Видно от представения протокол за връщане на вземания от 23.03.2022 г., подписан от представители на „Ай Ти Еф Груп“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, процесното вземане е било изключено от предмета на цесията, като договорът за продажба и прехвърляне на вземания е бил частично развален спрямо него. Съгласно чл. 1 от протокола „Ай Ти Еф Груп“ АД се задължило да възстанови платената от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД покупна цена за вземането.

Съответно, съгласно клаузата на чл. 2 от протокола страните приели и се съгласили, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД дължи в двуседмичен срок от подписване на протокола: 1. връщане на цялата налична документация, относима към вземането на М. П.

СТ.; 2. връщане на платената от длъжника сума в размер на 547,99 лв. Страните се споразумяли да извършат прихващане на насрещните си парични задължения, описани по – горе, до размера на по – малкото.

Предвид гореизложеното и въз основа на събраните писмени доказателства по делото 3 настоящият съдебен състав приема, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е превел в полза на ищеца, чрез системата за електронни плащания еPay.bg, сумата по кредита в размер на 500 лв. – факт, който не е спорен и се установява от съвкупната преценка на доказателствата по делото. В тази връзка следва да бъде съобразено и извънсъдебното признание на ищеца (чл. 175 ГПК), изразяващо се в заплащането на погасителни вноски по кредита в общ размер на 797,99 лв., от които: 250 лв. заплатени директно на ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД на 13.12.2017 г. – видно от заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-счетоводна експертиза, а останалите 547,99 лв. заплатени на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, който впоследствие се задължил да върне на цедента-ответник платената от М. П. СТ. сума в размер на 547,99 лв.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

4

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР (Обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., приложима редакция – изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г.), като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.