Решение № 153 от 16.02.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Русе, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Борянка Г. Тончева като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20224520103518 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от Д. С. Г. против Община Русе за заплащане на сумата 4000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нанесените му от безстопанствени улични кучета ухапвания, както и 206.72 лева- имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 05.04.2022 год. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че живее в кв. Чародейка, гр. Русе, в близост до ОУ Никола Обретенов. На 05.04.2022 г. около 10- 11 ч., минавайки покрай училището, бил обграден от глутница от 5 – б безстопанствени кучета, които обитавали квартала, като бил нападнат и ухапан по двете подбедрици от двете от тях. Нападението било много жестоко, като при ухапванията безстопанствените кучета разкъсали панталона и откъснали част от месото по краката му, като са му причинили сериозни увреждания, за което се е наложила и хирургическа намеса с цел зашиване на раните.

Ищецът заявява, че от съседния блок се появил съсед, който започнал да вика по кучетата с цел да им отвлече вниманието от жертвата. Съседът не посмял да се доближи до тях от страх за безопасността си, а се намесил от разстояние. Съпругата на пострадалия се затичала към него и му оказала първа помощ. Той постъпил в Спешна помощ, а по- късно бил приет в болнично отделение за стационарно лечение. Поставени са му ваксини за бяс и тетанус, които били особено болезнени.

В резултат от нападението върху него ищецът претърпял сериозен стрес, от който дълго време не успял да се съвземе. Целият треперел и заеквал. Самото ухапване е било в момент, в който ищецът носил дебели дрехи, като панталон е покривал напълно долната 1 част на тялото му, където се е случило ухапването. Това спомогнало пораженията върху него да не са в по- големи размери. След инцидента дрехите на ищеца били прокъсани и в кръв.

Раните му кървели около 4 седмици, като постепенно се затворили и се образували корички.

Налагала се ежедневна смяна на бинтовете. Около 1 месец след инцидента ищецът още имал рани и следи от ухапването. Освен понесената физическа травма, ищецът преживял стреса от нападението и страх за живота си. Дълго време след инцидента непрекъснато се оглеждал и имал чувство, че нападението над него ще се повтори. За голям период от време не можел да спи спокойно, нощем се събуждал често от кошмари. Всички тези негативни емоции и преживян стрес довели до това той да стане нервен, тревожен, подтиснат, с прояви на безпокойство, раздразнителност, липса на апетит, сън и др. Дори към настоящият момент не можел да преживее стреса от нaпадението на безстопанствените кучета и често се събуждал от кошмари.

В своя писмен отговор ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е ухапан от кучета, а факта чия собственост са кучетата и кой упражнява надзор над тях. Намира претенцията за неоснователна по размер.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От показанията на разпитаните по делото свидетели Й. Г. и Д. А., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечащи на останалите доказателства по делото, се установява, че на 05.04.2022 год. в гр. Русе в близост до ОУ Никола Обретенов в кв. Чародейка, бл. 208, което се намира в близост до дома му, ищецът бил нападнат внезапно и ухапан от две кучета според, които са част от глутница, която обикаля в квартала в търсене на храна. Ищецът бил нападнат от бяло и кафяво куче с жълта и зелена ушни марки по димите на свидетеля Г., която възприема инцидента лично. Вещото лице също посочва в експертизата, че уврежданията на ищеца не могат да бъдат причинени от едно куче.

Й. Г. посочи, че на 05.04.2022 г. имали профилактика и нямали ток. Съпругът й (ищецът) излязъл на разходка. Половин час по- късно се показала на балкона, но не го видяла. Погледнала от другия балкон и го забелязала в близост до училището. Повикала го, но той не чул и тя отишла да го посрещне. Приближавайки се до училището, видяла две кучета- бяло и кафяво, които го дърпали за анцуга. Едва ги изгонили и се прибрали вкъщи.

Свидетелят установила, че ищецът е нахапан сериозно, поради което повикала личния лекар.

Тя ги насочила към спешно приемно отделение, тъй като имало обърната кожа и отхапано месо. В отделението обработили раните, зашили ги и насочили пострадалия към инфекционист и лекар, който да проследи раните и да сменя превръзките. Поставена била противобясна ваксина на 5 приема. На превръзки ходили 4 седмици във вторник и четвъртък, а в неделя трябвало свидетелят Г. да ги прави. Раните кървяли до 5 май. Тогава махнали конците и сериозните превръзки, а на две места по раните оставили марля с 2 лекарство, лейкопласт, които трябвало да бъдат махнати след 2 – 3 дни.

В приетата по делото съдебно- медицинска експертиза вещото лице установява разкъсно- контузни рани и охлузвания на двете подбедрици, които са резултат на действието на твърди тъпоръбести предмети, каквито добре отговарят да бъдат кучешки зъби и могат да бъдат получени по начин, описан в исковата молба. При тези данни описаните увреждания обуславят разстройство на здравето, неопасно за живота. По външната повърхност на дясна подбедрица, в далечната й трета е установена рана с неравни охлузени ръбове, която изтънява назад и преминава в охлузване, с размери около 1,5/0,3-1 см. Назад от описаната рана се установени няколко овални охлузвания с размери около 0,3/0,3 см.

Непосредствено под нея има рана с охлузени и адаптирани с 1 шев ръбове с Г-образна форма и размер около 7 см. Дъното на раната е покрито със свежа гранулационна тъкан, със слаба секреция. Назад от описаната рана са установени две рани с охлузени ръбове и размери около 0,5-0,5 см, покрити с тъмночервени корички под нивото на околната здрава кожа. Дистално от Г-образната рана са установени два успоредни коси, почти вертикални комплекса от охлузвания, като единият е представен от 4 овални сливащи се в линейна конфигурация охлузвания, а другият - от три такива. Охлузванията са с размери по около 0,3/0,3 см под нивото на околната здрава кожа. По вътрешната повърхност на дясна подбедрица, в средна трета има коса цепковидна рана с охлузени ръбове и размери около 0,3-0,50/0,3 см.

Обичайният възстановителен период за охлузвания, като получените от Г., е около 13 седмици, в зависимост от индивидуалните особености. Няма данни в медицинската документация при Г. да не е настъпило пълно възстановяване от получените увреждания. Те формират комплекси със специфичен за кучешко съзъбие вид, което изключва механизъм на получаване, различен от ухапване от куче. По делото няма представени данни за друг механизъм на получаване на уврежданията. От всички описани увреждания при Г. са налице три комплекса, които могат да бъдат сравнявани помежду си, като останалите са негодни за сравнение поради наличие на динамични следи (от тангенциалното действие на зъби).

Вещото лице заключава, че уврежданията не могат да бъдат причинени от едно куче.

Заключението потвърждава показанията на свидетеля Г., която е пряк очевидец и в този смисъл е неоснователно възражението на ответника, за възможна нейна заинтересованост или предубеденост, предвид факта, че е съпруга на ищеца.

Според свидетеля А., която е съседка на пострадалия, узнала за инцидента от своя бивша колежка. Няколко дни след това видяла Г. и от нея научила подробности. По описанието на кучетата, стигнала до извода, че са същите, които в през февруари 2022 год. са нападнали нея, както и кученце на момиченце, което чакало майка си пред близкия магазин „Пацони“. Свидетелят заяви, че в края на февруари или началото на март същата година започнала шофьорски курсове, защото била доста изплашена от кучетата и понастоящем ходи с кола на работа, като преди да има такава, идвал неин колега да я взема от дома й и изпраща след работа. Преди ухапването свидетелят засичала Д. Г. като се разхождал пред блока, но след ухапването не го е виждала. От съпругата му разбрала, че 3 има шевове и се лекува.

Свидетелят Г., която има непосредствени впечатления от физическото и психическото състояние на ищеца след инцидента, заяви че той е изпитвал болки в областта на раните, правени са превръзки и промивки. Първоначално болките били силни, но с течение на времето отшумели. Особено затруднение срещали при къпане, тъй като за да се пазят раните от намокряне, са налагало увиването им в найлони всеки път. Ищецът не е можел да спи спокойно нощно време, дори и към настоящия момент изпитва страх, престанал е да се разхожда в района на училището. Месец и половина след инцидента ищецът започнал да излиза на разходка, придружаван от съпругата си, при това само около блока. В случая се касае за много възрастен мъж, който поради преживени в миналото заболявания, много по- трудно преживява преживяната уплаха и се възстановява сравнително бавно поради тази причина.

Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше да установи, че вредите са резултат от непреодолима сила или на чужда причина. Доказателства в този смисъл не са представени по делото. От приложените и приети писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че кучетата, които са причинили травмите на ищеца, са безстопанствени и същите се намират под надзора на ответника, който по силата на закона извършва дейност по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета и изолиране на безстопанствените животни в определени за целта места.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Със Закона за защита на животните на общините е възложена чрез техните органи със закон дейността по осъществяване на надзор и грижа за бездомните кучета, да изолират безстопанствените кучета в определени за целта места. Бездействието по тези дейности ангажира отговорността на общината по общия исков ред по чл. 49 ЗЗД. Общините отговарят съобразно разпоредбите на гл. V от Закона- „Безстопанствени животни”. В този смисъл е Решение № 279/28.09.2011 г. по гр. д. №1533/2010 г. на ІІІ г.о., докладчик Капка Юстиниянова, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.

Съгласно чл. 40 от Закона за защита на животните Общинските съвети са задължени да приемат програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението им. Съгласно §1, т. 12 от ДР на ЗЗЖ "овладяване на популацията" е научнообосновано регулиране на популацията на безстопанствените животни, което позволява контрол над броя им и цели освобождаването на улиците от тях.

Кметовете на общини организират изпълнението на програмите. Дейността се извършва както от общините, така и от неправителствени организации, съобразно регламентацията на закона. Те улавят безстопанствените кучета и на основание чл. 47 ги настаняват в приют, кастрират ги, обезпаразитяват ги и ги ваксинират срещу бяс. След това тези кучета се 4 предоставят безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони и се регистрират по чл. 174 от ЗВМД. Ако не се явят желаещи, кучетата се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния общински съвет, или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. Според чл. 49 от същия закон, отговорните за надзора и грижата лица, организациите за защита на животните или общините обезпаразитяват на три месеца и реваксинират срещу бяс върнатите по места животни по чл.

47, ал. 3 . Тези организации са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации и да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни.