Решение № 12 от 05.01.2026, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Нова Загора, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20252220100536 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от К. Й. К. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.********, чрез адв.М. Д., с адрес за призоваване гр.********* против ОБЩИНА НОВА ЗАГОРА, с адрес: 8900, гр. Нова Загора, ул. "24 май" № 1, представлявана от Кмета - Г.Е.З., с правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.109 от ЗС.

В нея се твърди, че ищецът притежава и владее, необезпокояван от никого следните недвижими имоти, които е получил от баща си Й. К. Й., б.ж. на гр.Раднево преди повече 35 г., които той имал от своя си баща и находящи се в с.Богданово, Сливенска област,а именно:

1. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1120 кв.м., съставляващо УПИ VII в квартал 11 по ПУП на с.Богданово Сливенска област, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за село Богданово.

2. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1050 кв.м., съставляващо УПИ VIII в квартал 11 по ПУП на с.Богданово Сливенска област и представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за село Богданово.

3.ДВОРНО МЯСТО с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ IX в квартал 11 по ПУП на с.Богданово Сливенска област, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за село Богданово.

В продължение на повече от 35 год. ищецът като свои владее и ползва, обработва и прибира плодовете от тези свои имоти необезпокояван от никого. Когато решил да се снабди с документи за собственост върху тези си имоти и да извади скици за тях се оказало,че се водят общинска собственост.

С оглед на това, че ищецът бил собственик на посочените по-горе недвижими имоти и не можел пълноценно да упражнява правото си на собственост /в това число и свободно да се разпореждат с тях/, тъй като се водели общинска собственост за него съществувал правен интерес от образуването на настоящото производство.

Моли, с оглед на гореизложеното да бъде постановено решение,с което да се признае за установено между ищеца и Община Нова Загора,че процесните имоти, записани като общинска собственост, са собственост на ищеца К. Й. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.************.

1

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Нова Загора, чрез кмета Г.З.. Счита, предявеният иск за допустим, но неоснователен. За процесните имоти били съставени актове за общинска собственост, както следва:

-за УПИ VII в квартал 11 по ПУП на с. Богданово е съставен Акт за частна общинска собственост № 61/26.03.1999 г., вписан в СВ вх. per. № 2750 от 02.09.2003 г., акт 43, том V, дело 919/03;

-за УПИ VIII в квартал 11 по ПУП на с. Богданово е съставен Акт за частна общинска собственост № 60/26.03.1999 г., вписан в СВ вх. per. № 2606 от 28.08.2003 г., акт 199, том IV, дело 872/03;

-за УПИ IX в квартал 11 по ПУП на с. Богданово е съставен Акт за частна общинска собственост № 59/26.03.1999 г., вписан в СВ вх. per. № 2605 от 28.08.2003 г., акт 198, том IV, дело 871/03.

След извършена проверка се установило, че ищецът притежавайки недвижим имот в съседство, бил завладял част от имотите общинска собственост.

Ищецът не представял доказателства, удостоверяващи собствеността, позовавал се на това, че собствеността му върху имота произтича от давностно владение, с оглед на което счита, че предявения иск е неоснователен. В случая съществува пречка за придобиване на имота по давност, тъй като не може да се придобиват по давност имоти - частна държавна или общинска собственост. Съгласно действалия материален закон давност по отношение на държавата или общината не течала и не можело да се придобиват по давност имоти държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността била изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ бр. 33 от 1996 г., давностният срок започвал да тече от 01.06.1996г. Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006г. На тази дата обаче, теченето на давностния срок било спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок било продължено до 31.12.2022г. Следователно вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не можело да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като дори да се предположело, че давностния срок е започнал да тече на 01.06.1996 г., той бил спрян в последния ден от срока - 31.05.2006г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022г.

С Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 16 от 2021 г. (обн. ДВ бр. 18 от 04.03.2022 г.), разпоредбата на § 1, ал. 1 ДР ЗС е обявена за противоконституционна, като последиците от преустановяване на мораториума настъпват с влизане в сила на решението на Конституционния съд от 08.03.2022 г.

Представени са като за доказателства Акт за частна общинска собственост № 61/26.03.1999 г., вписан в СВ вх. per. № 2750 от 02.09.2003 г., акт 43, том V, дело 919/03, Акт за частна общинска собственост № 60/26.03.1999 г., вписан в СВ вх. per. № 2606 от 28.08.2003 г., акт 199, том IV, дело 872/03 и Акт за частна общинска собственост № 60/26.03.1999 г., вписан в СВ вх. per. № 2605/ 28.08.2003 г., акт 198, том IV, дело 871/03.

По делото бяха допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Д.С.Д., И.М.И. и Д.Н.Д..

Свидетелят Д.С.Д. бил от село Богданово ипред 20 години заемал длъжността на кмет на селото, поради което познавал хората и имотите им. Свидетелства пред съда, че дворното място било обработвано от единствено от ищеца, а преди това от неговия баща, което е било постоянно. Дворното място се намирало в близост до имота, в който била разположена къщата им и било голямо около 3, 4 декара. Имотът бил придобит по наследство от неговия дядо, семейството го обработвали и никой не им оспорвал това право. Свидетелят описва пред съда границите на имота и споделя, че не е чувал общината да има претенции към него.

Свидетелят И.М.И. споделя пред съда, че познава имотите на К. Й. К. много добре, повече от 50 години, защото бил съсед през един двор от техния. Неговият баща е бил собственик и той дълги години е ходел там, през което време е общувал с ищеца и неговите 2 праводатели. През тези години само те работели мястото, баща и син. По отношение на своя имот свидетелят разказва, че бил върнат с решение на Поземлената комисия след ТКЗСто, но не знае тяхното дали са били върнати по този ред. Свидетелят разказва, че не е чувал и виждал някой да им оспорва правата върху имота, друг да го е работел и единствено тях е виждал в него.

Свидетелят Д.Н.Д. свидетелства пред съда, че са имали животни и са работели под наем дворното място, собственост на ищеца от 1987 година до 1989 година. С бащата на К., който се казвал Й., често се виждали в имота, говорели са си и са работели там. След като си купили имот в близост до техния са продължили на да се виждат и да работят, вършели си услуги, като са торили имота с оборска тор. Бащата на ищеца се грижел за тези неща.

Свидетелят разказва, че работел по него време в ТКЗС-то и не е виждал някой друг да обработва мястото, освен баща му Й.. Самото ТКЗС никога не било обработвало неговия имот.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 241/ 08.05.2025г. на Община Раднево, обл.Стара Загора ищецът К. Й. К. е наследник на Й. К. Й. ЕГН **********, починал на 06.02.2015г., за което обстоятелство бил съставен акт за смърт № 0003/ 07.02.2015г. в с.Богданово, общ.Нова Загора.

За празно дворно място с площ от 1040 кв.м., съставляващо УПИ VIII в квартал 11 по ПУП на с.Богданово Сливенска област и представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за село Богданово бил съставен Акт за частна общинска собственост № 60/26.03.1999 г. на Община Нова Загора, вписан в СВ Нова Загора с вх. per. № 2606 от 28.08.2003 г., акт 199, том IV, дело 872/03.

За празно дворно място с площ от 1120 кв.м., съставляващо УПИ VII в квартал 11 по ПУП на с.Богданово Сливенска област, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за село Богданово бил съставен Акт за частна общинска собственост № 61/26.03.1999 г. на Община Нова Загора, вписан в СВ Нова Загора с вх. per. № 2750 от 02.09.2003г..

За празно дворно място с площ от 1030 кв.м., съставляващо УПИ IX в квартал 11 по ПУП на с.Богданово Сливенска област, представляващ ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри за село Богданово бил съставен Акт за частна общинска собственост № 59/ 26.03.1999г. на Община Нова Загора, вписан в СВ Нова Загора с вх. per. № 2605/ 28.08.2003 г., акт 198, том IV, дело 871/03.

От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Искът е основателен и доказан и следва да се уважи.

Събрани са достатъчно писмени и гласни доказателства, от които може да се направи извода, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти и неговото право на собственост, основаващо се на давностно владение и наследство, което се оспорва от ответната страна. Той и неговия праводател са владяли процесните имоти повече от 10 години, непрекъснато, необезпокоявано, трайно и явно, без прекъсване със съзнанието, че са собственици. Това владение е започнало преди 1990 година и по данни на единият свидетел е продължило повече от 50 години към настоящия момент, което означава, че към 1990 година са били минали повече от 10 години от този период.

Ответникът Община Нова Загора твърди, че е придобил правото на собственост върху недвижимите имоти по силата на закона съгласно чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС, което е и правното основание на актуването им по реда на ЗОС. Не са представени по делото доказателства в подкрепа на придобивното основание на собственика, основаващи се на наличието на предпоставките на чл.2 ал.2 т.5 от ЗОС, че към 26.03.1999г. процесните имоти са били безстопанствени – „Общинска собственост са и недвижимите имоти на територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен.”. Липсват доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да доказват, че е било налице правно основание за съставянето 3 на посочените актове за общинска собственост и че действително е установено, че имотите са били безстопанствени. От събраните гласни доказателства се установява, че към датата на съставянето на актовете ищецът и неговия наследодател са владеели и ползвали като собственици процесните имоти повече от 10 години. Обработвали са ги и са събирали плодовете от тях, грижили са се като добри стопани, отдавали са ги под наем.

Твърдението на ответника, че ищецът самоволно ги бил завладял, не се установи.

Когато са били съставени актовете за общинска собственост, те вече са ги владеели повече от 10 години и са упражнявали фактическа власт необезпокоявани, отнасяли са се към недвижимите имоти като към собствени, което обстоятелство е било публично известно.

Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОС предвижда, че общината удостоверява, възникването, изменението и погасяването на правото на собственост върху имотите си с акт за общинска собственост, който няма правопораждащо действие, а установява с обвързваща сила правото на собственост на общината върху определен имот до доказване на противното.

Липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че към датата на съставянето на актовете за общинска собственост процесните имоти са били с неустановен собственик /безстопанствени/. Разпоредбата на чл.68 от ЗС урежда владението като упражняване на фактическа власт върху вещ или имот, която владелецът държи или владее лично като своя. Като разпоредбата на чл.69 от ЗС посочва, че се предполага, че владелецът държи вещта или имота като свои, докато не се докаже, че я държи за другиго. От събраните гласни доказателства не може да бъде установено, че имотите към датата на актуване са били безстопанствени, с неустановен собственик. Съгласно съдебната практика на ВКС когато един недвижим имот се стопанисва, владее и ползва като собствен, изразяващо се в торене, оране, засяване и прибиране на плодовете от имотите, не може да се приеме, че той е с неустановен собственик, т.е. че е безстопанствен. Община Нова Загора не представи по делото доказателства, които да доказват фактите, че към 1999г. дворните места са били приети за безстопанствени.