Определение № 511 от 12.10.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. Враца, 11.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20231400500445 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от Т. А. В., ЕГН:

**********, действащ лично и със съгласието на своята майка С. С. Х., ЕГН:

**********, и двамата от гр. Враца, чрез адв. Р. М. от САК , против определение № 1152/31.07.2023 г., постановено по гр. дело № 1346/2022 г. на Районен съд - Враца, с което е отхвърлена молбата му за изменяне на решение № 323/25.05.2023 г. по същото дело в частта за разноските /за допълване на решението с диспозитив „осъжда ответникът да заплати на ищеца 411.33 лв. деловодни разноски”/.

Жалбоподателят твърди, че о пределението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Поддържа, че на стр. 9 и 10 в мотивите на постановеното по делото решение № 323 от 25.05.2023 г. съдебният състав се е произнесъл относно дължимите на всяка от страните разноски в производството, като ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер 1090 лева, които според уважената част от исковете са редуцирани съответно на 411, 33 лева, а относно сумата от 40 лева, претендирана от ищеца, като заплатен депозит за разпит на свидетел, съдебният състав е постановил да бъде върната, доколкото такъв разпит не е бил проведен. Посочва, че въпреки формираните мотиви, в диспозитива на решението липсва осъждане на 1 ответника ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски в общ размер 411, 33 лева, както и определение да бъде върната на ищеца сумата 40 лева - неизползван депозит за разпит на свидетел.

Изтъква, че в диспозитива на съдебния акт съдът единствено го е осъдил да заплати на застрахователното дружество разноски, като липсва осъдителен диспозитив за разноските, възложени в тежест на ответника и следващи се на ищеца, съобразно мотивите. Счита, че доколкото няма произнасяне в диспозитива на съдебното решение относно разноските в полза на ищеца, то е налице пропуск, който следва да бъде отстранен. Моли съда да отмени обжалваното определение на Районен съд - Враца и да постанови съдебен акт, с който да осъди ЗД „Бул Инс“ АД да му заплати, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в общ размер 411, 33 лева, както и да постанови да му бъде върната сумата 40 лева - неизползван депозит за разпит на свидетел.

В срочно подаден отговор ответникът ЗД “Бул Инс” АД, гр.София, чрез пълномощника си адв. А. И., преупълномощен от адв. М. Г., оспорва подадената от името на ищеца частна жалба, като неоснователна. Твърди, че на стр. 10 в мотивите към решението на PC гр. Враца са разпределени разноски на двете страни по правилата на чл. 78 ГПК, като е прието в полза на ответника да се дължат разноски в размер 1059.05 лв., а в полза на ищеца разноски в размер 411.33 лв., и изрично е записано, че пo компенсация ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 647.72 лв. деловодни разноски. Счита, че така PC Враца се е произнесъл по исканията на двете страни за разноски, като ги е присъдил по компенсация на страната, в чиято полза се дължи по-голямата сума, което е обяснил и в обжалваното определение от 31.07.23 г., постановено по чл. 248 ГПК. Моли съда да потвърди обжалваното определение и да му присъди разноските по частното производство в размер 500 лв. адвокатско възнаграждение.

Въззивният съдебен състав намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК; същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 ГПК, вр. с чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 323/25.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1346/2022 г. на Районен съд - Враца, е осъден, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.чл.45 и 86 ал.1 от ЗЗД, ответника ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК ***, гр.София да заплати на ищеца Т. А. В. с ЕГН ********** от гр.Враца, лично и със съгласието на неговата майка С. С. Х. с ЕГН **********, следните суми:

7

500 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, 2 вследствие ПТП на 31.10.2020 г. на автомагистрала „Марица”, настъпило по вина на водача на лек автомобил „БМВ 530Д” с рег. № СВ *** КН; 193.20 лв. обезщетение за причинените му имуществени вреди; законната лихва върху обезщетенията, считано от 16.03.2021 г. до окончателното им изплащане и са отхвърлени предявените искове в останалата им част до пълния им размер, като неоснователни и недоказани. С решението е осъден ищеца Т. А. В. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, сумата 647.72 лв. деловодни разноски.

В мотивите на решението в частта за разноските е прието, че с оглед изхода на делото, ответникът дължи на ищеца разноски в общ размер 1090 лева, които според уважената част от исковете са редуцирани съответно на 411, 33 лева. Относно сумата от 40 лева, претендирана от ищеца, като заплатен депозит за разпит на свидетел, съдебният състав е приел, че същата не подлежи на репариране, а на връщане, доколкото такъв разпит не е бил проведен. Съдът е приел също, че ищецът дължи на ответника разноски в общ размер 1720 лв., които според отхвърлената част от исковете са редуцирани съответно на 1059.05 лв. Изрично в мотивите е записано, че пo компенсация, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 647.72 лв. деловодни разноски.

В срока за обжалване на решението, с молба от 07.07.2023г. ищецът Т.

А. В. е депозирал молба по чл.248 ГПК с искане за осъждане на ответника ЗД „Бул Инс” АД да му заплати, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски в общ размер 411, 33 лева, както и да постанови да му бъде върната сумата 40 лева неизползван депозит за разпит на свидетел.

По тази молба Районен съд - Враца се е произнесъл с обжалваното определение № 1152/31.07.2023 г., в което е приел, че в решението по делото е изложил мотиви, че с оглед изхода на същото /частичното уважаване на исковете, респ. частичното им отхвърляне/ и на двете страни се следват деловодни разноски - на ищеца - 411.33 лв., на ответника - 1 059.05 лв., при което е приел, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разликата от 647.72 лв., какъвто диспозитив съдържа решението, поради което не е пропуснал да уважи претенцията на ищеца за присъждане на разноски по делото.

С разпореждане от 10.07.2023г., обективирано върху самата молба, съдът е разпоредил да се върне на ищеца неизползвания депозит от 40, 00 лева, за което пълномощника на ищеца е бил уведомен, видно от отбелязването на съдебния деловодител върху молбата от същата дата.

При така установеното, въззивният съдебен състав намира, че 3 обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В мотивите на решение № 323/25.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1346/2022 г. на Районен съд - Враца в частта за разноските първоинстанционния съд с оглед изхода от материалноправния спор, е разпределил отговорността за разноските между страните по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, като е посочил какви суми за разноски дължи всяка от страните на другата по съразмерност - според уважената, респ. според отхвърлената част от исковете, като изрично е посочил, че пo компенсация, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 647.72 лв. деловодни разноски. В диспозитива на решението, съобразно приетото в мотивите за извършена компенсация на разноските, е осъден ищеца Т. А. В. да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, сумата 647.72 лв. деловодни разноски.

От изложеното е видно, че PC Враца се е произнесъл по исканията и на двете страни за разноски, като след извършване на необходимите пресмятания, ги е присъдил по компенсация/прихващане на страната, в чиято полза се дължи по-голямата сума, т.е. в полза на ответното дружество, като е взел предвид (приспаднал е) дължимите на ищцовата страна разноски съобразно уважената част от исковете, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради тази причина не следва да има осъдителен диспозитив за претендираната от ищеца сума за разноски от 411, 33 лева. Присъждането на разноски след извършване на компенсация е с оглед улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните.

Относно сумата от 40 лева, претендирана от ищеца, като заплатен депозит за разпит на свидетел, съдебният състав е приел в мотивите, че същата не подлежи на репариране, а на връщане, доколкото такъв разпит не е бил проведен. Както бе посочено по-горе, районният съд се е произнесъл и относно връщането на ищеца на тази сума с отделен акт - разпореждане от 10.07.2023г., обективирано върху молбата на ищеца за допълване на решението в частта за разноските.

С оглед изложените съображения, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение на РС-Враца, с което е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение/допълване на решение № 323/25.05.2023 г., постановено по гр. дело № 1346/2022 г. на Районен съд Враца в частта за разноските и присъждане в негова полза на разноски в общ размер 411, 33 лева, както и постановявяне връщане на сумата 40 лева неизползван депозит за разпит на свидетел, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Независимо от изхода на делото, разноски на ответника ЗД „Бул Инс” АД за настоящото частно въззивно производство не се дължат и не следва да 4 се присъждат, тъй като то е такова по чл. 274, ал. 1, т. 2 , във вр. с чл. 248, ал.

3, изр. 2 от ГПК – относно разноските в исковото производство, като целта и уредбата на института на съдебните разноски, уреден в чл. 78 и чл. 248 от ГПК, не допускат кумулиране на нови задължения за разноски в рамките на процеса относно разноските по делото (в този смисъл е и константната практика на ВКС в определение № 76/14.02.2019 г. по ч. гр. д. № 4562/2018 г. на III-то гр. отд. на ВКС; определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС; определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1152/31.07.2023 г., постановено по гр. дело № 1346/2022 г. на Районен съд - Враца.

Определението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5