Определение № 30254 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30254 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110101988 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано по Молба вх. № 242517/30.07.2026 г., подадена от „****“ АД, чрез пълномощник.

В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на адвоката, който е предоставил правна помощ на ищеца по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като се излагат съображения за прекомерност на това възнаграждение. Излага доводи и за това, че съществува противоречие в мотивите, както по отношение на определената и присъдена държавна такса в полза на ищеца, така и по отношение на адвокатското възнаграждение. Счита, че липсват категорични доказателства за реално уговорена безплатна помощ по настоящото производство, както и че липсват доказателства за наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, в случая – материално затруднение по отношение на ищцата Л. С. В..

Молителят сочи, че исковото производство не е било с фактическа и правна сложност, решено е в рамките на едно единствено съдебно заседание, на което самият процесуален представител на ищеца не е присъствал, а единственото доказателство, което е представено и приобщено по делото от страна на ищеца е копие на процесния договор за кредит. Счита, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на адвокатското възнаграждение, трябва да е справедлив и обоснован, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, на вложените усилия, като пр и неговото определяне, съгласно чл. 38, ал. 2, съдът е задължен да се съобрази единствено с минималните размери на възнаграждението, предвидени в НМРАВ. Сочи, че адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела за една инстанция, според Наредба № 1/09.07.20004 г. е 400 лв. Следва да се обърне и внимание, че предвидените в наредбата, минимални възнаграждения са за процесуално представителство за цяла инстанция, а в случая, участието на адв. С. като процесуален представител се изчерпва с молбата за даване ход на делото и присъждане на разноски. На следващо място, молителят 1 твърди, че Съдът няма задължение да определя възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съобразно правилата на НМРАВ и се позовава на практиката на СЕС, съгласно която съдът следвало да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото, поради което дори може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМАВ.

Излага съображения, че определянето на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. не може да служи за, цитат: „източник на обогатяване и бизнес стратегия за адвокатите“. Позовава се и на чл. 3 от ГПК. Моли съда да измени постановеното решение в частта относно разноските като намали присъдените в полза на адвоката на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата Л. С. В., чрез адвокат С., е ангажирал становище в указания от съда срок. Излага доводи за неоснователност на молбата. Счита, че размерът на адвокатското възнаграждение е правилно определено, съгласно Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за възнаграждения за адвокатска работа, като не следвало да се намалява под този размер. Твърди, че са налице всички предпоставки, за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Сочи, че нито адвокатът, оказващ правната помощ, нито страната, на която тя е предоставена, дължат доказване на наличие на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. категории лица, както и че за да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38, ал.2, без наличието на конкретно посоченото основание да се нуждае от доказване. Моли съда да остави молбата без уважение.

След като взе предвид материалите по делото, съдът счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения:

В действителност, в мотивите към решението са допуснати технически грешки, при които съдът веднъж е посочил като държавна такса един размер, а после втори размер, като е присъдил онзи размер на държавната такса, за който е установено с платежен документ, че е заплатена по сметка на съда. Това се отнася и относно определянето на възнаграждението на адвоката на ищеца, който е предоставил правна помощ на ищеца по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът е обсъдил подробно каква сума присъжда, и макар в последния абзац на мотивите да е посочена друга сума, това не променя волята на съда да присъди именно сумата от 205 евро, която сума е в равностойност на 400,95 лв. Допуснатата техническа грешка при изписването на друг размер на възнаграждението, който дори е повисок от реално присъдения размер, не може да бъде основание за изменението на разноските за адвокатско възнаграждение в посока на тяхното намаляване.

Видно от мотивите към решението, съдът е обсъдил разноските по делото подробно, а по делото са налице както индивидуален Договор за правна помощ и съдействие от 22.01.2026 г., в който е индивидуализирано правоотношението между ищеца и неговия 2 адвокат, така и обстоятелството, че услугите, които адвокатът ще предостави при договореното процесуално представителство, ще са при условията на бл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като в същото фигурира и изявление на ищеца, че е материално затруднено лице (л.15 от делото).

Невярно е твърдението на молителя, че пълномощник на ищеца дори не е присъствал в проведеното по делото открито съдебно заседание. Видно от материалите по делото и от протокола от проведеното открито съдебно заседание, адвокат С., в чиято полза е присъдено възнаграждение в размер на 205 евро, не е присъствал, но ищецът е бил представляван от адвокат Димитрова, преупълномощена от адвокат С.. Адвокат С. е депозирал исковата молба, изправил е нередовностите на същата, депозирал е становище на 22.05.2026 г. във връзка с проекта за доклад по делото, по съществото на спора и по отговора на исковата молба. Съдът е присъдил възнаграждение за адвокат С. в размер, предвиден в цитираната Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет именно в размера, посочен от молителя – 400 лв., като предвид това, че от 01.01.2026 г. официалната валута в Република България е евро, сумата е превалутирана и закръглена на 205 евро.

Ответникът е направил възражения за прекомерност, но тъй като съдът определя по своя преценка възнаграждението по чл. 38 от Закона за адвокатурата, такова възражение не се разглежда. То би имало смисъл, ако страните по договора за правна помощ са договорили възнаграждение, което е платено от довереника по този договор. На следващо място, възражението, че ищецът не отговаря на изискванията за предоставяне на безплатна правна помощ не водят до служебна проверка на имотното и имущественото състояние на лицето, а страната, навеждаща това възражение следва да направи конкретни и своевременни доказателствени искания в тази насока. Съдът няма задължение и правомощие да указва на лице, деклариращо, че няма възможност да заплати възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, да доказва имущественото си състояние, нито пък да събира служебно такива доказателства. В тази посока е и константната съдебна практика.

Относно възражението, че бил нарушен принципа на чл. 3 от ГПК и за наличието на множество дела между страните, съдът счита, че това възражение е направено едва в молбата по чл. 248 от ГПК и съдът не е длъжен да го съобразява на този етап, тъй като такива данни към постановяване на съдебното решение не са били налични. Ежедневно в Софийски районен съд постъпват стотици молби и се образуват дела между десетки страни, поради което е невъзможно във всеки конкретен случай без наличие на каквито и да е било данни съдът служебно да следи дали между същите страни има други дела и с какъв предмет. Такова задължение съдът няма по закон.

При така наведените доводи, съдът счита, че не са налице предпоставки за изменение на решението в частта за разноските, тъй като съдът е постановил и присъдил 205 евро в полза на адвокат С., като адвокат, предоставил безплатна правна помощ за ищеца, което възнаграждение е под поискания в списъка по чл. 80 от ГПК размер от 230 евро. Не се констатира грешка в изчислението или непълнота в частта за разноските, които следва да се коригират, каквито са целите на производството по чл. 248 от ГПК, а несъгласието с 3 мотивите на съда подлежи на проверка от по-горна инстанция, а не чрез по този ред.

С оглед изложеното и на основание чл. 248 от ГПК от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба вх. № 242517/30.07.2026 г., подадена от „****“ АД, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4