Присъда № 1 от 23.01.2024, Районен съд - Радомир

С тъжба Г. Я. Д., ЕГН . и Д. О. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.С., ул.“Д.

Г.“ № ., ет.., ап.., са повдигнали обвинение по чл.216, ал.1 от НК, против К. Г. И., роден на 13.07.1955 г. в гр.Р., област П., българин, български гражданин, вдовец, неосъждан, с висше образование, пенсионер, живущ в гр.Р., ж.к.“М.“, бл.., ет.., ап.., ЕГН:**********, за това, че на 05.11.2022 г., в с.Б., общ.Р., обл.П., чрез неосъществяване достатъчно контрол върху кучето си С., порода „кавказки вълкодав“, като непредприел всички необходими мерки за предотвратяване на свободното напускане от животното пределите на имота му и създавайки по този начин опасност за други домашни животни, е причинил по непредпазливост повреждане на чужда движима вещ- куче Е., с чип ., порода „курцхаар“, собственост на Г. Я. Д., ЕГН . и Д. О. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.С., ул.“Д. Г.“ № 15, ет.4, ап.7, изразяващо се в ухапни рани на лявата и дясната коремна стена, също около таза, както и наличие на хиповолемичен шок- престъпление по чл.216, ал.6, алт.2, вр. ал.1, вр. от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство са приети предявените от частните тъжители Г. Я. Д. и Д. О. Д., срещу подсъдимия К. Г. И. граждански искове, както следва:

- за сумата от 1 491 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението имуществени вреди, изразяващи се в извършени разноски за запазване на вещта /кучето/- медицински интервенции, изследвания, закупуване на медикаменти за лечението, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на тъжбата- 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата и - за сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от двамата болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, смятано от датата на подаване на тъжбата- 07.06.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание повереникът на частните тъжители и граждански ищциадвокат Е. Й. от САК, поддържа обвиненията, като по изложените съображения моли съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като му бъде наложено наказание по първата алтернатива на чл.216, ал.6 НК, да бъдат уважени изцяло предявените граждански искове, както и да бъдат присъдени на частните тъжители и граждански ищци направените разноски по делото.

Подсъдимият редовно призован се е явил в съдебно заседание, като моли съда да бъде оправдан.

Защитницата на подсъдимия- адв.Б. Б. от АК- Перник пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявените граждански искове. Твърди, че обвинението не е доказцано.

При дадената последна дума на подсъдимия същия не е добавил нови обстоятелства по съществото на спора.

Районният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

Частните тъжители и граждански ищци Д. О. Д. и Г. Я. Д. са съпрузи и притежават ловно куче, порода „курцхаар“ на име „Е.“, регистрирано и чипирано с чип ..

Кучето отглеждат на адреса им в гр. С., ул.“Д. Г.“ № ., като през част от годината го водят при родителите на Д. Д., които имат недвижим имот в с.Б., Община Р., съседен на техния.

Подсъдимият К. Г. И. също притежава имот с жилищна сграда и двор, в който отглежда куче на име „С.“, което е от порода „кавказки вълкодав“. Кучето било агресивно и често било забелязвано да се разхожда на свобода в двора на подсъдимия. Случвало се кучето да прескача оградата и да напада други животни.

1

Имало е случаи на нападение от страна на кучето на И. над кучето на Д.и, като се е случвало последното да бъде изпохапано. Били подавани жалби от страна на частните тъжители и граждански ищци до кмета на Община Р. жалба с вх.№ А./10.09.2019 г., но не последвал резултат.

На 05.11.2022 г. свидетелят О. В., задно с кучето на Д.и - Е.,порода „курцхаар“ бил в двора си в с.Б.. Дотичало кучето на подсъдимия- С., порода „кавказки вълкодав“, което свидетелят В. познавал добре и нападнало кучето на Д.и без никакъв повод.

Свидетелката П. В.- съпруга на свидетеля О. В. и майка на частната тъжителка и гражданска ищца Д. Д., по това време била в гр.Р.. Получила обаждане от съсед, че кучето Е.е нападнато. Тя била медицинска сестра и положила много грижи за запазване живота и здравето на кучето. През нощта получила помощ и от други хора, като му давала аналгин.

Кучето било поставено на мушама, тъй като кървяло. На следващия ден частният тъжител и граждански ищец Г. Д. закарал кучето в гр.П., , ветеринарна клиника A., находяща се в кв.

“И.“, ул. “Б. Г.“ № ., където му била направена пълна упойка. Кучето през цялото време стенело. В последствие кучето постъпило на станционарно лечение в Многопрофилна ветеринарна клиника „Б.“ в гр. С., кв. Г.Б.. На 10.11.2022 г. последвала нова оперативна намеса от специалистите в клиниката в П..

На 05.11.2022 г. се установило чрез епикриза, издадена от др К.А., работеща във Ветеринарна клиника „А.“ - гр. П. , че са налице ухапни рани на лявата и дясната коремна стена, също около таза, което било потвърдено и с клиничен протокол от 06.11.2022г., издаден от Многопрофилната ветеринална клиника „България“ 06.11.2022г. след поставяне на диагноза - vulnus morsum (рана от ухапване), както и наличие на хиповолемичен шок . продължение по М О Т И В И към присъда № 1/23.01.2024 г., по НОХД № 142/2023 г. на РдРС, /л.2/:

Случаят бил възприет с тревога от собствениците на кучето Е.- частните тъжители и граждански ищци Д. Д. и Г. Д., които са привързани към него. Кучето е ловна порода, а неговите собственици са членове на Национално ловно- рибарско сдружение„Съюз на ловците и риболовците в Б.“.

Бил подаден сигнал за извършено престъпление по чл.216, ал.1 от НК до Окръжна прокуратура - П., като по него е била образувана пр. пр. ./2022 г., препратена по компетентност на Районна прокуратура - П., териториално отделение - Р. под пр. рег.

№./2022 г. по описа на РП- П.. С постановление на прокурор от РП- П., ТО гр. Р., за отказ да се образува досъдебно производство, е прието, че дори и да е било извършено деяние по чл.216 от НК, то не е извъшено умишлено, а по непредпазливост, което наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, на основание чл.216, ал.6 НК, вр с чл.218в, т.1 от НК.

Подсъдимият не е осъждан.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели О. В., П. В., С. М., А. Н., М. Б., М. Х. и С. Д., съдебносчетоводна експертиза на вещото лице Я. А., справка за съдимост, постановление за отказ да се образува досъдебно производствожалба от Г. Д. до кмета на община Р., епикризи на д-р К.

А., клинични протоколи/оферта, фактури, месечно извлечение по кредитна карта, болничен лист, писмо от Община Р. до Г. Д., писмо от Община Р. до Г. Д., протокол за извършена проверка на МЗХГ, БАБХ, ОД- П., приложената в цялост ТО- Р. и преписка № ./06.01.2023 г. на РУ- Р. и № ./2022 г. на РП- П., както и от обясненията на подсъдимия.

2

Доказателствата в по- голямата си цялост не си противоречат, а взаимно се допълват.

В горния смисъл съдът не дава вяра на показанията на свидетеля С. Д., в частта им, в която твърди, че на 05.11.2022 г., след като са пили кафе с подсъдимият е прибрал кучетата си в къщата, преди да излезе и в частта, с която твърди, че последният никога не е оставял кучетата си и по- специално кучето София, порода „кавказки вълкодав“, да излизат извън двора. Същите не кореспондират с останалия доказателствен материал и най- вече със свидетелските показания на свидетеля- очевидец О. В., който е видял нападението на кучето на подсъдимия, което познава добре, над кучето на частните тъжители и граждански ищци.

Кучето е познато добре и на другата свидетелка- П. В., която е свидетел на други нападения от страна на кучето на подсъдимия над кучето на частните тъжители и граждански ищци.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият К. Г. И., с деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъплението по чл.216, ал.6, вр. ал.1 от НК, тъй като на 05.11.2022 г., в с.Б., общ.Р., обл.П., чрез неосъществяване достатъчно контрол върху кучето си С., порода „кавказки вълкодав“, като непредприел всички необходими мерки за предотвратяване на свободното напускане от животното пределите на имота му и създавайки по този начин опасност за други домашни животни, е причинил по непредпазливост повреждане на чужда движима вещ- куче Ема, с чип ., порода „курцхаар“, собственост на Г. Я. Д., ЕГН . и Д. О. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.С., ул.“Д. Г.

№ . ет.. ап.., изразяващо се в ухапни рани на лявата и дясната коремна стена, също около таза, както и наличие на хиповолемичен шок.

От обективна страна: Подсъдимият е осъществил деянието чрез бездействие, като на посочената дата и час, не е осъществил достатъчно контрол върху кучето си С., порода „кавказки вълкодав“, като непредприел всички необходими мерки за предотвратяване на свободното напускане от животното пределите на имота му и създавайки по този начин опасност за други домашни животни, като с това е причинил по непредпазливост повреждане на чужда движима вещ- куче Е., с чип ., порода „курцхаар“, собственост на Г. Я.

Д., ЕГН . и Д. О. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.С., ул.“Д. Г.“ № ., ет.. ап.., изразяващо се в ухапни рани на лявата и дясната коремна стена, също около таза, както и наличие на хиповолемичен шок.

От субективна страна деянието е извършено п о непредпазливост като форма на вината, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (небрежност). Задължението му произтича от разпоредбата на чл.35, ал.1 от Закона за защита на животните, според която, собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места. От своя страна ал.2 на същия член гласи: „Собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.“

Причини за извършване на деянието– подценяване разпоредбите, свързани с отглеждане на домашни любимци.

Смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало.

Отегчаващи отговорността обстоятелства– няма.

Съдът, след като призна подсъдимият за виновен за престъплението по чл.216, ал.6 от НК, определи наказание при условията на алт.2, вр. ал.1, вр. чл.54 и чл.57, ал.1 от НК, а именно- „глоба“ в размер на 200 лв. съдът намери, че това наказание е поподходящо от другото, алтернативно предвидено за подобен род престъпления, а именно„лишаване от свобода“. Това е така, предвид 3 продължение по М О Т И В И към присъда № 1/23.01.2024 г., по НОХД № 142/2023 г. на РдРС, /л.3/: липсата на минали осъждания и неголемия размер на вредите, което води до извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.

По гражданските искове.

Видно от заключението на вещото лице Я. А., прието без възражения от страните, съгласно приложените по делото документи - фактура, финансов бон, епикризи, клиничен протокол от 06.11.2022 г., извлечение от банкова сметка на кредитна карта с титуляр на картата Д. О. Д., платените суми за прегледи, изследвания и медикаменти/лекарства е общо в размер на 1491,00 лева - по основание, дата и размер описани приложената таблица № 1 към заключението.

В горния смисъл съдът намери за изцяло основателен и доказан предявеният от гражданските ищци Г. Я. Д. и Д. О. Д., иск за имуществени вреди, като го уважи в пълния му претендиран размер.

По отношение на иска за имуществени вреди съдът намери същият за основателен и го уважи в пълния му претендиран размер. За да достигне до този извод съдът прие, че пострадалите са преживели силен психически стрес, свързан- първо, с привързаността им към кучето и второ, при полагане грижи за същото и посещениятя при ветеринарен лекар. Предвид това съдът намери, че претендираната сума от 1 000 лв. ще обезщети претърпените болки и страдания от гражданските ищци, поради което присъди обезщетението в този размер.