Решение № 260092 от 16.11.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 672/2020
- Вид
- Решение № 260092
- Подписан
- 16.11.2020
- В сила
- 16.11.2020
- Състав
- АЛБЕНА ГЕОРГИЕВА ПАЛОВА, КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ НЕНЧЕВ, МАРИАНА ИЛИЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.75, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.137, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137в, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
№260092 гр. Пазарджик, 16.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на пети ноември……………….....……………………… през две хиляди и двадесета година............................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА
ДИМИТРОВА при секретаря
Галина Младенова.........…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия
Албена Палова……….в. гр. дело № 672 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 496/25.06.2020 г., постановено по гр.д. № 993/2019 г. Пещерският районен съд е осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Дондуков“ № 59, представлявано от адв. М. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 52 от ЗЗД, да заплати в полза на ищеца Н.И.Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка И.Н.Д., ЕГН********** ***, сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие телесни увреждания, причинени му от водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел “Б…“ с д.к. № СВ…АН, с валидно сключена при ответника застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/01/118001868757, валидна от 28.07.2018 година до 27.07.2019 г., при ПТП от 05.10.2018 г., настъпило по ПП-1-8 км.39 посока К, община Б., ведно с лихва за забава от 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като до размера на 8000 лева е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Осъдил е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв. Я.Д. член на САК адвокатско възнаграждение за оказана от него безплатна правна помощ на ищеца в размер на 380 лв. съобразно уважената част от заявената претенция.
Осъдил е „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД да заплати по сметка на Районен съд гр. Пещера д.т и разноски за вещо лице в общ размер от 406 лева.
Осъдил е Н.И.Д. чрез неговата майка и законна представителка И.Н.Д. да заплати на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АЛИАНЦ“ АД съобразно отхвърлената част от заявената претенция деловодни разноски в размер на 476.50 лева.
Против така постановеното решение в осъдителната му част в законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД“Алианц“ чрез техния процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд приема, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД. Напротив, видно от доводите в решението съдът не бил достигнал до правилни изводи относно противоправното поведение и вината на деликвента, ангажиращи отговорността му по чл. 45 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд не бил достигнал до правилни изводи относно това кой от двамата водачи с действията си е предизвикал процесното ПТП, както и кои от конкретните им действия са в нарушение на правилата за движение. В своето решение съдът бил описал механизма на ПТП, но не бил посочил по чия вина е настъпило произшествието и кои са били конкретните противоправни действия на водача на л.а. „Пежо Б.", въз основа на които е ангажирал отговорността му.
В тази връзка счита, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и постановено в противоречие с материалния закон, които пороци обуславят основание за неговата отмяна.
Жалбоподателят счита, че вина за настъпване на процесното ПТП носят противоправните действия на водача на л.а. „БМВ", доколкото водачът на л.а. „Пежо" единствено е допринесъл за инцидента. Съгласно приетото и неоспорено заключение по САТЕ се установило, че непосредствено преди произшествието процесното МПС л.а. „БМВ … Д" се е движило със скорост от 119 км.ч. при разрешена скорост за участъка от 90 км.ч., като водачът но л.а. БМВ бил заел лявата лента по посоката си на движение и дистанцията на автомобила от мястото на удара е била около 100 метра. При преминаването от дясна в лява пътна лента водачът на л.а. „БМВ" не е подал съответния светлинен сигнал, с което допълнително е заблудил водача на л.а. „Пежо Б.. Поведението на водачът на л.а. „БМВ" било първопричина ударът между двата автомобила да бъде непредотвратим. Конкретно водачът на л.а.
„БМВ" бил нарушил разпоредбите от ЗДВП, подробно изброени във въззивната жалба.
Според експертизата пътнотранспортното произшествие е било технически предотвратимо от водача при условие, че лекият автомобил БМВ се е движил със скорост до 90 км.ч., тъй като в рамките на дистанцията от която реално той е възприел опасност, технически е било възможно скорост до 90 км.ч. да намали скоростта и да спре преди мястото на удара.
В с.з. от 02.06.2020 г. вещото лице е заявило, че ако водачът е бил останал в дясна лента, ПТП-то е щяло да бъде предотвратено, тъй като времето за напускане на дясната лента от микробуса е по - малко от времето за достигане до мястото на удара, т.е. дори и с превишена скорост водачът е можел да предотврати удара, ако не е преминал в лява лента. В.л. заявява още, че ако автомобилът е бил в дясната лента, изобщо е нямало да има пресичане на траектории. Не можели да бъдат подкрепени твърденията на ищеца, че водачът на л.а. „Пежо" е заблудил другия водач за предприетата маневра „обратен завой". Водачът на л.а. „БМВ" е имал възможност да забележи тази маневра от разстояние не по - малко от 100 метра, което се потвърждавало от в.л. Т.е. на разстояние 100 метра преди произшествието водачът на л.а. „БМВ" е можел да различи маневрата на другия л.а. и да продължи движение в дясна лента, а не да преминава в лява.
Предвид всичко изложено по-горе жалбоподателят счита, че причина за настъпване на ПТП е високата и несъобразена с пътните условия скорост, включително и неправилната маневра за преминаване в лява лента от страна на водача на л.а. „БМВ". Относно предприетата от водача на л.а. „Пежо" маневра „обратен завой" следвало да се съобразят разпоредбите на ЗДВП в Раздел VIII, на Правилника за прилагане на ЗДВП в раздел III и задълженията на водача за сигнализиране в чл. 78, ал.1 от правилника. Водачът на л.а. „Пежо" е предприел маневра след сигнализиране с необходимия светлинен сигнал и съобразявайки се с видимостта и положението на другите автомобили на пътя. В случай че водачът на л.а.
„БМВ" се е движел с разрешената за пътния участък скорост, водачът на л.а.
„Пежо" щял да завърши маневрата си без опасност за движението.
Искането е първоинстанционното решение да бъде отменено в осъдителната му част, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.
При условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът е доказал вината и противоправното поведение на водача на л.а. „Пежо Б.", жалбоподателят счита решението за неправилно, тъй като исковата претенция била недоказана по размер.
По делото не се установили безспорно и при условията на пълно и главно доказване видът и обемът на търпените от ищеца неимуществени вреди.
По отношение на получената травма в областта на главата, която в.л. определя като „Повърхностна травма на други части от главата (фронтална област - чело)”, бил наличен единствено един медицински документ - Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 195831. Липсата на други медицински документи водела до извода, че травмата не е била продължителна, възстановяването е протекло без допълнителни усложнения и в кратки срокове. Съгласно експертизата от травмата ищецът е изпитвал болка в рамките на 7-14 дни, като възстановяването е пълно. Фактът, че процесното ПТП е станало на 5.10.2018 г. - петък, а ищецът в понеделник е бил на училище (видно от показанията на свидетеля в с.з. от 14.01.2020 г.) бил достатъчно ясно доказателство, че както физическата, така и психическата травма не са били с висок интензитет. В противен случай на пострадалия би му било предписано домашно лечение (а и допълнителни прегледи, медикаментозно лечение, рехабилитация и т.н.).
На следващо място жалбоподателят счита, че съдът неправилно е кредитирал в цялост свидетелските показания. Твърди се, че показанията не кореспондират с останалите доказателства по делото и с изслушаната експертиза, още повече че свидетелят бил пряко заинтересуван от изхода на делото като баща на ищеца. В тази връзка не можел да се приеме доводът на съда, че ищецът е изпитал уплаха и страх от случилото се като негативните психически и емоционални изживявания не били преодолени в пълна степен, тъй като все още изпитвал страх при пътуване в автомобил. Ищецът бил на възраст, която позволявала бързо да забрави изживяното, още повече, че единствената травма била натъртване по главата, което можело да се случи дори и при детска игра. Липсата на доказателства в обратен смисъл оборвали тезата, че ищецът не се е възстановил от изживяното и все още търпи вреди.
Твърди, че ищецът не е изпълнил процесуалното си задължение съобразно разпределената доказателствена тежест, да установи ясно и конкретно вида и обема на твърдените от него неимуществени вреди, което на самостоятелно основание било причина за отмяна на решението.
На следващо място се твърди, че съдът е допуснал процесуално нарушение при постановяване на решението си като не е обсъдил всички възражения на ответника, в случая възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Видно от заключението по КСМАТЕ, ищецът не бил поставен в система за обезопасяване на деца, което било нарушение на чл. 137в, ал.2 от ЗДвП. Същевременно дори и да бил с поставен предпазен колан, същият е бил неефективен, както посочвало в.л. в с.з. от 26.02.2020 г. В случай че ищецът е бил в обезопасителна система, то е нямало да получи същата травма. Травмата била получена от удар в твърд предмет (задната страна на предната седалка), което сочело, че не е имало какво да задържи ищеца неподвижно към седалката. Нарушението от страна на ищеца било причина за настъпване на травмата, поради което жалбоподателят счита, че процентът на съпричиняване на вредоносния резултат е размер на 40 %.
Съдът не бил приложил разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, което водело до порок на съдебното решение. В тази връзка искането е да се отмени първоинстанционното решение, като се намали присъденото от съда обезщетение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Искането е да се отмени решението в осъдителната му част и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли иска на Н.И.Д. като неоснователен, а при условие на евентуалност се намали присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди. Претендират се разноски по представения списък на разноски по чл.80 от ГПК.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.И.Д., представляван от И.Н.Д., чрез процесуалния представител адв. Я.Д.. Счита решението на съда за правилно, а въззивната жалба на ответника за неоснователна.
Твърди се, че съдът е приложил правилно критериите, залегнали в чл. 52 от ЗЗД.
Правилно съдът бил отчел настъпилите травми на ищеца, същите били потвърдени от вещото лице. Уврежданията на ищеца се установили както от неоспорената по делото и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, така и от показанията на свидетеля, описващ търпените от ищеца болки и страдания. Стресът за дете на възрастта на ищеца, който претърпява пътен инцидент със скорост от 79 км./ч. към момента на удара и същевременно с това вижда б. си майка в б. на предната седалка, оставял трайни последици върху крехката детска психика. Твърдението на въззивника, че ищецът бил на възраст, на която бързо забравял изживяното, граничело с цинизъм, доколкото именно психичните травми при неформирана подрастваща психика можели да доведат до доживотни фобии и тревожност.
По отношение на твърденията за недоказана вина на водача на л.а. Пежо, счита същите за неоснователни. Вината му била доказана, доколкото първопричината за настъпването на ПТП била предприетата от водача па л.а. Пежо маневра „обратен завой“ при наличие на двойна непрекъсната линия (М2) между двете платна за движение. Ако не била предприета тази неправилна маневра, нямало да се стигне до процесното ПТП.
Разпечатката съдържа 42 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/08031130-5045-4722-92de-fe48adf43d43