Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 01.10.2014, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
2312/2014
Подписан
01.10.2014
В сила
23.06.2015

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 3540 01.10.2014г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ

АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Елена Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2312 по описа на ПРС за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Д.Л.Х., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х.” № ..., ет. ..., представляван от о. п. а.. А.А. е предявил срещу „Български пощи” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, обл. Столична, р-н студентски, ж. к. Студентски град, ул. „Акад. Стефан Младенов” № 1, бл. 31, представлявано от В. П. обективно съединени искове за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД .../...г. на Д. на „Български пощи” ЕАД, с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “п. р.” и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода ...г. – ...г. в р-р на 1750 лева, по 350 лева на месец, законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, на длъжност “п. р.”, с месторабота гр. П., възникнало на основание сключен трудов договор № .../...г.

Твърди, че първоначалният му трудов договор бил срочен такъв, сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ до завръщане на замествания отсъстващ работник. С общо 8 броя допълнителни споразумения, сключени между страните ТПО било изменяно, като последното такова било от ...г. С него бил увеличен размерът на ТВ на ищеца на 350 лева и бил уговорен нов срок на договора – за заместване на М. К. до ...г. Твърди се по време на действието на този договор незаконосъобразно да е издадена от работодателя оспорената Заповед № .../...г. на Д. на „Български пощи” ЕАД, с която ТПО на ищеца се прекратява, но не поради завръщане на замествания на работа, а на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ с изтичане на срока, считано от ...г. Тази заповед изобщо не била връчена на ищеца. Твърди се заповедта да е незаконосъобразна, тъй като ТПО не е могло да се прекрати на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ поради изтичане на срока, а само поради завръщане на замествания на работа, което се твърди да не се е случило.

Твърди се клаузата „срок” в последното доп. споразумение да е незаконосъобразно въведена, поради което е нищожна и тр. договор на ищеца следва да се счита като такъв за неопределено време, на осн. чл. 68, ал. 5 от КТ. Подробно се посочва в кои случаи е допустимо сключване на срочен трудов договор за определено време, като се цитират и обсъждат разпоредбите на чл. 68, ал. 3 и 4 от КТ. Цитира се и разпоредбата на § 1, т. 8 от ДР на КТ относно това кога е налице изключение по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ, при което един трудов договор може да се сключи като срочен, при това за срок най-малко 1 година. Твърди се в случая такова изключение да не е налице, да липсва писмено искане от страна на самия работник/служител договорът да се сключи като срочен за по-малък срок, и доколкото тези разпоредби не били спазени, клаузата срок била нищожна и трудовият договор на ищеца бил трансформиран в безсрочен.

Ето защо същият не би могъл да се прекрати на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ.

Твърди се след уволнението ищецът да е останал без работа за период от 5 месеца до ...г., поради което и на това основание му се дължи обезщетение в р-р на 1750 лева, по 350 лева месечно.

По така изложените съображения се моли исковете да се уважат. Претендират се законна лихва и разноски.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител ищецът поддържа исковете и моли да е уважат, претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника ю. Х. Оспорват се исковете като неоснователни.

Признава се твърдението на ищеца, че между страните е съществувало срочно ТПО, възникнало на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за заместване на отсъстващ служител, но се оспорва незаконосъобразно да е въвеждана клауза „срок”, ТПО да е трансформирано в безсрочно такова и да е незаконосъобразно прекратено.

Твърди се ТПО да е сключено като срочно за заместване на отсъстващ работник/служител и по реда на чл. 119 от КТ неколкократно да е изменяно с оглед необходимостта от заместване на служители на дружеството. През м. д. ...г. възникнала необходимостта от трайно заместване на служителя М. К. поради ползване от нейна страна на отпуск по майчинство, ето защо възникнало необходимост срокът за заместване да е по-дълъг от 1 година и видно от доп. споразумение от ...г. се касаело за срочно ТПО с определен срок – до ...г. В случая ТПО било прекратено поради изтичане на срока, на осн. чл.

325, ал. 1, т. 3 от КТ, а не със завръщане на титуляря, въпреки че в доп. споразумение от ...г. било посочено като основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ, то договорът бил с определен срок – до 31.12.2013г. Ето защо ТПО било срочно такова за определен срок, а не по заместване. През цялата 2013г. ищецът работил по срочно ТПО за определен срок, като този вариант бил предпочетен, за да се ограничи продължителността на ТПО и да се прецени при изтичане на определения срок взаимния интерес от неговото продължаване. В случая интерес у работодателя от продължаване срока на договора не е бил налице, поради множество нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищеца. Твърди се клаузата срок да е била законосъобразно въведена поради наличието на предварително уговорен със съгласието на двете страни допустим от закона срок. Ето защо ТПО било законосъобразно прекратено с неговото изтичане. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят.

В съдебно заседание чрез пълномощника ю.. Х. оспорва исковете и моли да се отхвърлят, претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото писмени доказателства – трудов договор от ...г., допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ..г., допълнително споразумение от ...г., допълнително споразумение от ..г., допълнително споразумение от ...г., предложение за непродължаване на трудов договор и заповед за прекратяване на ТПО от ...г. се установява, че ищецът в периода от ...г. до ...г. е работил по трудово правоотношение с ответника, последно е заемал длъжността „п. р.”, като ТПО е прекратено с оспорената заповед на Д. на РУ „Български пощи”, считано от ...г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда поради изтичане на уговорения срок.

Установява се от така посочените писмени доказателства, че съгласно трудовия договор от ...г., сключен между ищеца и ответното дружество, представлявано от Д. на РУ П. на „Български пощи” ЕАД като пълномощник на работодателя, трудовото правоотношение между страните е възникнало като срочно такова, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ за заместване на отсъстващ работник – Л. П., като работникът е постъпил на работа на ...г. Определен е срок на заместването до ..г. С трудовия договор ищецът е назначен на длъжността “п. р.”.

С допълнителното споразумение от

...г. страните са се споразумели трудовото правоотношение да бъде сключено за определен срок – до ...г., на пълно работно време. Длъжността, за която е сключен договора, остава същата – н. у.

С допълнително споразумение от ...г., сключено на осн. чл. 119 от КТ страните са се споразумели за следното изменение на договора от ...г., а именно същият на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ да замества П. С. до ...г.

С допълнително споразумение от ...г. към същия първоначален трудов договор страните са се споразумели за периода ..г.

– ..г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ ищецът да замества отново П. С., без да е упомената причината за отсъствието й, като договорът не е сключен до завръщане на замествания работник/служител, а с определен срок – до ...г. С допълнително споразумение от ...г. ищецът е назначен да замества две лица – П.

В. и П. М., но договорът отново е с определен срок, а не до завръщане на титуляря/титулярите – от ..г. до ...г. Реално ТПО не е прекратявано, а с доп. споразумения са определяни нови едномесечни и двумесечни срокове, посочено е, че се замества определено лице или повече от едно лице, фиксиран е срок и е посочено основание на доп. споразумение – чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. С доп. споразумение от ...г. е определен нов срок – от ...г. до ...г., посочено е, че се замества П. С. и отново като основание на доп. споразумение е цитиран чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ.

С ДС от .г. е определен срок за заместване отново на П. С. от ...г. до ...г.

Никъде в доп. споразумения не е упоменато на какво основание отсъства определеният за заместване работник/служител и защо се определя фиксиран срок за заместване, а не е сключен договорът като срочен до завръщане на титуляря, както и на какво основание се определя нов срок за заместване на същото лице.

Реално в договора и всяко следващо споразумение след всички клаузи, вкл. и клаузата „срок” като фиксиран такъв за период от един до няколко месеца е изписано изречение „Замества...” и е посочено име на служител, с две имена.

Всички доп. споразумения са сключени с Д. на РУ „Български пощи” – П. като пълномощник на г. и.. д. на „Български пощи” ЕАД като работодател. С ново ДС от ....г., на което е посочено, че се сключва отново на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ е предвидено ищецът да заема длъжността „п. р.” със срок от ...г. до ...г.

Като допълнително условие е посочено, че замества М. К., не е посочено това лице с трите му имена, на какво основание и за какъв период отсъства, нито защо договорът с фиксиран срок и че това е първоначално определеният срок за отсъствие на титуляря.

С доп. споразумение от ...г. отново на осн. чл. 68, т. 3 от КТ ищецът е назначен на същата длъжност от ...г. до ...г. и като доп. условие е посочено да замества П. Т..

С доп. споразумение от ...г. отново на осн. чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ ищецът е преназначен на същата длъжност за срок от ...г. до ...г., като допълнително условие е посочено „Замества М. К. – майчинство”. В отговора на ИМ изрично се твърди, че договорът, така сключен, е за определен срок, независимо от посоченото основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ и всички договори, сключени по този начин, са за срок, а не по заместване, независимо, че е посочено име на замествано лице, поради което ТПО на ищеца е било прекратено поради изтичане на срок, а не поради завръщане на титуляр. Това представлява изрично признание, че всички доп. споразумения, оформени по този начин, вкл. и първоначалният тр. договор, са срочни такива, тъй като е фиксиран срок, а не период на заместване, и договорите са били срочни такива.

С ДС от ...г. е увеличено ТВ на ищеца, като в доп. условия е посочено, че „Замества М. К. - майчинство до .г.” С предложение от ...г. К. Л., н. п. к.е предложила този път трудовият договор на ищеца да не се продължава, тъй като е констатирала нарушения на трудовата дисциплина, за част от които ищецът е наказван.

С оспорената заповед, връчена срещу подпис на ищеца още на ...г. ТПО на ищеца е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от ..г., а като причини за прекратяване е посочено – изтичане на уговорения срок. Заповедта е подписана от Д. Р. у., като по делото са представени доказателства да е бил упълномощен от работодателя за това изрично.

Установява се от служебната бележка от а. по з., че в периода от прекратяване на ТПО до ..г. вкл. ищецът е регистриран като безработно лице. От служебната бележка, издадена от ответника е видно, че последното му БТВ за пълен раб. месец преди уволнението, съгл. чл.

228 КТ е за м. ...г., като базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225 от КТ е в р-р на 356, 99 лева.