Решение № 652 от 22.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 652 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 679/15.05.2025 г. по т.д. № 2493/2024 г. на СГС, VI-21 състав е ОБЯВЕНА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Дарзалас интернешънъл“ ЕООД, ЕИК 204240087, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Дамян Груев“ № 17-19, вх.1, ет.1 и е ОПРЕДЕЛЕНА НАЧАЛНАТА Й ДАТА – 31.12.2022 г. Със същото решение е ОТКРИТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, по отношение на „Дарзалас интернешънъл“ ЕООД, ЕИК 204240087, НАЗНАЧЕН е за временен синдик В. П. М. с адрес: ***, тел. **********, ел.адрес:

***@abv.bg, като му е определено месечно възнаграждение в размер на 1500 лева и 3дневен срок за встъпване, считано от датата на уведомяване за решението.

Решението е обявено в търговския регистър на 16.05.2025 г.

На 23.05.2025 г. е постъпила въззивна жалба от „Шиндлер България“ ЕООД (допустима при условията на чл. 613а, ал. 2 ТЗ) срещу първоинстанционното решение в частта му, с която е определена дата на неплатежоспособността 31.12.2022 г.

Изложени са твърдения, че дружеството е кредитор на длъжника, като част от вземанията му са признати с влезли в сила заповеди за изпълнение в производства по чл. 410 ГПК от 2023 г., за което са представени доказателства (с допълнителна молба от 04.06.2025 г.) Посочено е, че дружеството-длъжник е спряло плащанията си към жалбоподателя на 21.12.2021 г., която именно дата жалбоподателят намира, че следва да бъде определена като дата на неплатежоспособността. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде изменено в обжалваната част, като датата на неплатежоспособността бъде променена на 21.12.2021 г.

Въззивната жалба е обявена в търговския регистър на 09.06.2025 г., като по делото не е постъпвал отговор на същата.

1

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по чл. 625 ТЗ е образувано пред СГС по молба на длъжника „Дарзалас Интернешънъл“ ЕООД (наричано по-долу Дарзалас), с която се иска откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност, настъпила на 15.11.2024 г. на тази дата настъпвал падежът на вземания по отпуснат от длъжника заем, вземанията по който били в общ размер на 827 881.54 лева, които не е били платени на падежа, а именно на 15.11.2024 г.

Длъжникът е поддържал, че именно поради това не могъл да изплати всички свои изискуеми задължения на стойност 733 257.95 лева, от които 632 812.05 лева към доставчици, 80 418.53 лева – към други кредитори и 20 027.37 лева – задължения към НАП. Посочени са и задълженията към момента на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, съответно са посочени и активите на дружеството. Посочено е, че дружеството е преустановило търговска дейност след 2022 г. и липсвали приходи, които да покрият задълженията въпреки наличието на активи, превишаващи сумата на задълженията.

Направено е искане за откриване производство по несъстоятелност при условията на чл. 632 ТЗ и спиране на производството.

По реда на чл.629, ал.4 ТЗ в производството е присъединена за разглежда и молба по чл.625 ТЗ на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ АД), който е твърдял, че има непогасени изискуеми парични вземания по договор за кредит спрямо длъжника, както и че същият е неплатежоспособен.

Относими към спорния пред настоящата инстанция въпрос, ограничен до датата на изпадане на ответното дружество в неплатежоспособност, са събраните пред първата инстанция писмени доказателства, както и изслушаните въз основа на тях и допълнителни справки в счетоводството на ответника основно и допълнително заключение на ССЕ. Относимо е и изслушаното пред настоящата инстанция заключение на ССЕ. От тях се установява следното:

В първата инстанция е установено, че между Дарзалас и ПИБ АД на 05.03.2021 г. е сключен договор за банков кредит, по силата на който Дарзалас е получило кредит в размер на 300 000 лева за оборотни средства със задължение да ги върне в срок до 20.03.2026 г., заедно с уговорените възнаградителни лихви и такси. Твърденията на страните съвпадат и относно обстоятелството, че длъжникът е преустановил плащанията на уговорените месечни вноски, считано от 21.01.2024г., като кредитът е обявен за предсрочно изискуем с изявление на Банката, получено от длъжника на 06.08.2024 г., като задълженията по него, които са в общ размер на 177 227,12 лева не са погасени.

Установява се, че дружеството – длъжник не притежава недвижими имоти, нито има регистрирани МПС, като съгласно представения инвентаризоционен опис към 16.12.2024 г., когато е подадена молбата по чл.625 ТЗ от длъжника, притежава дълготрайни активи с обща балансова стойност от 21379.23 лева, включващи 2 климатична инсталация, обзавеждане и офис техника.

Дружеството е прекратило всички трудови договори със служители към 02.12.2024 г., а съгласно представения с молбата си по чл.625 ТЗ баланс през 2024 г. не е генерирало никакви приходи от дейността си.

Всички сметки на дружеството са запорирани, като то не сочи да притежава и парични средства на каса.

От заключението на приетата по делото счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д. Г., неоспорена от кредитора или длъжника, която поради неоказано съдействие от последния е основала изводите си на представените от него с молбата по чл.625 ТЗ справки и документи, както и на публикуваните годишни финансови отчети и информация за подадени декларации пред НАП, се установява че въз основа на данните от балансите, коефициентите за обща и бърза ликвидност са над единица за целия изследван период от 2018 г. до края на 2024 г., като за 2018 г. и 2020 г. са над 4, а в останалите години надвишават незначително единица.

2020

2021

2022

2023

2024

Обща ликвидност

5.5088 1.1135

1.2257 1.0995 1.1839

Бърза ликвидност

5.0421 1.0423 1.1804 1.0197 1.1003

Незабавна ликвидност

0.1930 0.0463 0.0048 0.0019 0.0010

Абсолютна ликвидност 0.6336 0.0463 0.0048 0.0019 0.0010

Същевременно след 2018 г. дружеството е зависимо от външни източници на финансиране, а коефициентите за автономност и ликвидност са формално приемливи по балансови данни поради извършена през 2020 г. преоценка на нематериален актив – права върху интелектуална собственост, както и поради отразяване като част от актива, и то като краткосрочен, на заем в размер на 827 000 лева, предоставен през 2019 г. в полза на дружеството „Н. трейд“ ЕООД.

По отношение извършената преоценка на активи не са предоставени от длъжника никакви документи, които да дадат основание да се приеме, че такава счетоводна операция е реално обоснована, а що се отнася до заема, предоставен на дружеството „Н. трейд“ ЕООД, по договори от 15.11.2019 г., които не се представени пред СГС, нито на вещото лице, то по твърдения на длъжниковото дружество, падежите на задълженията за връщане на заемните суми и изплащане на уговорените лихви е 15.11.2024 г. и следователно вземанията не са били краткосрочни за целия период от отпускане на заема до края на 2024 г., противно на отразеното по балансите на длъжника, като предвид обстоятелството, че след 2019 г. дружеството заемател „Н.

Трейд“ ЕООД не е обявявало изобщо годишни финансови отчети, вземанията изглеждат изобщо несъбираеми, каквито са и твърденията на самия длъжник.

От анализа на представените от длъжника справки за вземания и задължения се установява, че почти изцяло посочените от него задължения към доставчици / 628 026.19 лева/ и партньори /37 206.41 лева/ са натрупани в периода 2020 – 2022 г. и са останали непогасени до подаване на молбата по чл.625 ТЗ на 16.12.2024 г. Съгласно справките на длъжника и приложенията към заключението на експертизата, след 31.12.2022 г. са възникнали само част от тези задължения в общ размер на 23 886.51 лева, а именно задълженията към „БМС груп“ ООД /2660.52 лева с падеж през 2023 г./, „Лили Дрогерие“ ЕООД /5041,59 лева с падеж през 2023 г./, „Стар Юнайтед“ ООД /1455.55 лв с падеж през 2023 г./, „Счетоводна къща актив груп“ ООД /4700 лева/ и 3

„Спиди“ АД 25.85 лева/, съответно възникнали през 2024 г., а останалите непогасени и към приключване на устните състезания по делото задължения в общ размер на 623 300.34 лева са били изискуеми към 31.12.2022 г. Същевременно, освен вземанията към „Н. трейд“ ЕООД в размер на 827 881.54 лева, които освен че не са били краткосрочни не могат да се приемат и за събираеми, длъжникът декларира свои вземания към 16.12.2024 г. в общ размер на 308 258,19 лева, които при преглед на справката, се установява, че са падежирали в периода от началото на януари 2020 г. до най-късно 01.02.2023 г. и които вземания също следва да се приемат за несъбираеми, щом не са погасени в период по-дълъг от 2 години, като при всички случаи не представляват краткосрочни вземания, чрез които длъжникът може да погаси текущите си задължения.

Или, видно е, че длъжникът има множество просрочени задължения във връзка с търговската си дейност към доставчици и съконтрахенти в периода 2020 -2022 г., като съгласно представения отчет за приходите и разходите към междинен баланс към 16.12.2024 г. през 2023 г. приходите на длъжника от продажба на стоки и услуги са само 3 хил. лева, през 2024 г. вече не генерира никакви приходи и е прекратил трудовите правоотношения със служителите си. Същевременно не се установява да притежава реално краткосрочни активи, които са достатъчни за погасяването на тези задължения.

Пред въззивната инстанция са представени писмени доказатества, - два изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 410 ГПК и невлязло в сила съдебно решение на СГС по т.д. № 467/2024 г. от 31.01.2025 г., от които се установяват вземания на „Шиндлер България“ ЕООД срещу длъжника по Договор за основно техническо обслужване за месечни възнаграждения, най-старото от които по фактура от 21.12.2021 г.

Пред въззивната инстанция е изслушано второ заключение на ССЕ, отново изготвено от вещото лице Д. Г., по което вещото лице е изготвила вариант, при който някои посочени като краткосрочни вземания на длъжника, са приети за дългосрочни и/или несъбираеми и съответно изключени от размера на краткосрочните вземания за целите на определянето на коефициентите на ликвидност на дружеството. В този вариант на заключението вещото лице е посочила, че към 16.12.2024 г. вземанията към клиенти и доставчици в общ размер на 308 258.19 лева са формирани по фактури и известия от 2021 г. и 2023 г. и са краткосрочни. В същото време сумата от 827 881.54 лева – други вземания, вещото лице е посочила, че всъщност е сумата по заемите с „Н.

Трейд“ ЕООД, като вещото лице не разполага с тези договори и не може да каже дали те действително са краткосрочни, както са посочени в баланса на длъжника. Въпреки това е изготвен вариант на заключението, в който вземанията по договори за заем с „Н.

Трейд“ ЕООД са приети за дългосрочни и не са включени в изчислението на коефициентите за ликвидност. Коефициентите в този вариант са следните:

2020

2021

2022

2023

2024