Решение № 260118 от 16.03.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Административно наказателно дело 2155/2020
- Вид
- Решение № 260118
- Подписан
- 16.03.2021
- В сила
- 17.06.2021
- Състав
- АСЕН ИВАНОВ ДАСКАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143 ал.11 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.150а ал.2 т.4 б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.171 т.2а б. "а" · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.177 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.14 ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.9 ал.2 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№
16.03.2021г., град
ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ДАНИЕЛА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2155 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №19-0938-004610/12.11.2019 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на П.А.Т. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:
- на основание чл.175 ал.3 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП;
- на основание чл.177 ал.1 т.2 от
Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че НП е издадено от лице, без съответната материална компетентност, поради което се явява незаконосъобразно - и моли за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Представя писмени бележки с подробно развити съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство: че не е достатъчно ясно посочено кой от двата състава, уредени в чл.175 ал.3 ЗДвП е приложим в случая – дали управление на МПС, което не е регистрирано или управление на МПС, което е без табели с регистрационен номер; че не е посочена категорията, в която съобразно ЗДвП попада процесния мотоциклет, във връзка с чието управление е санкциониран жалбоподателят, а оттук – неясно е описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, като са допуснати съществени нарушения на императивните разпоредби на чл.42 т.4, чл.57 ал.1 т. 5 ЗАНН. Наред с това счита, че нарушение по чл.175 ал.3 ЗДвП не е било извършено, тъй като се касае за умишлено по характера си нарушение, а жалбоподателят не е знаел, че управляваният от негова страна мотоциклет е с прекратена регистрация. На тази основа, пледира за отмяна на Наказателното постановление и за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, възлизащи на 300 лева.
За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 89539/24.09.2019г. от страна на М.П.Н. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите П.Е.К. и П.Г.Г., както и на нарушителя – П.А.Т.. Съставен е за това, че на 24.09.2019г. около 14:05 часа в гр. ПЛЕВЕН, ул. ***, с посока на движение към с.ГРИВИЦА, управлява собствения си мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***, рама № ***, който не е регистриран по надлежния ред и е с прекратена регистрация от 17.06.2019г. по чл.143 ал.11 ЗДвП – нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; водачът не притежава съответната категория за управляваното от него МПС - нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
С Постановление от 06.11.2019г.
РП – ПЛЕВЕН прекратила наказателното производство по досъдебно производство №Д-1476/2019г. на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.ч.24 ал.1 т.1 НПК, без да е била ангажирана отговорността на Т. за извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр.ал.1 НК; приела, че не е извършено престъпление от общ характер /чл.9 ал.2 НК/, а се касае за административно нарушение по ЗДвП. Ето защо, препис от Постановлението на РП – ПЛЕВЕН било изпратено на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, по компетентност.
На свой ред, административнонаказващият орган изцяло възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа и като съобразил Постановление от 06.11.2019г. на РП – ПЛЕВЕН, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на П.А.Т.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП; на основание чл.177 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.150а ал.1 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.21 – 22 от делото/; липсват доказателства в подкрепа на твърдяната от жалбоподателя липса на материална компетентност на издателя на Наказателното постановление. Наред с това, не се споделят възраженията на жалбоподателя и неговия защитник за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство. Съдът намира, че безпротиворечиво в АУАН и НП е отбелязано, че се касае за управлениие на МПС, което не е надлежно регистрирано, тъй като е с прекратена регистрация и в този смисъл – претендираната от страна на жалбоподателя неяснота по чл.175 ал.3 ЗДвП, не е налице. На следващо място, действително, в обстоятелствената част на АУАН/НП не е изрично посочено към коя категория съобразно ЗДвП попада процесния мотоциклет, а единствено – че водачът не притежава правоспособност за „съответната“ категория МПС - мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***, рама № ***. Такова уточнение обаче не е и необходимо, защото по никакъв начин не се отразява негативно върху яснотата на описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, в т.ч. – по никакъв начин не препятства нарушителя при упражняване правото му на защита; ясно и безпротиворечиво е посочено моторното превозно средство, което е управлявано /и което е впрочем собственост на самия жалбоподател/, както и се твърди, че за същото МПС, с ясни индивидуализиращи признаци, П.Т. не притежава необходимата правоспособност.
Извън съмнение, всяко лице, пристъпващо към управление на МПС, следва лично да се увери в това дали притежава съответната правоспособност /категория по ЗДвП/ на управляваното МПС и при положение, че това не е така – да се въздържи от неговото управление. Начинът, по който е описано нарушението по чл.150а ал.1 ЗДвП и обстоятелствата по неговото извършване отговарят на изискванията на чл.42 т.4, чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН и дават възможност на нарушителя да реализира правото си на защита, включително – при необходимост, да представи доказателства за придобита правоспособност за управление на МПС от категорията, към която попада собствения му мотоциклет. Последният кръг въпроси обаче, е от тези по съществото на делото, поради което ще бъде засегнат по-долу, а тук е достатъчно да бъде отново подчертано, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила като претендираните от страна на жалбоподателя и неговия защитник.
Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.П.Н., П.Е.К. и П.Г.Г., както и писмени доказателства /л.12
- 14, л.19 – 20, л.42 – 43, л.52 – 53 от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите Н., К., Г.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Липсват каквито и да било разумни юридически причини показанията на тримата свидетели да бъдат преценени като необективни или тенденциозни – напротив, същите оставят убеждението за добросъвестност и обективност. Ето защо, Съдът приема за достоверни и кредитира изцяло показанията на свидетелите Н., К., Г.. Именно от показанията на същите свидетели, както и от събраните писмени доказателства - справка за нарушител от региона, справка за собствеността и регистрацията на мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***, рама № ***, справка за съдимост на жалбоподателя, изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, Съдът я приема за доказана и няма да я преповтаря, още повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП не се явява опровергана по надлежен начин.
Следва обаче да бъде отбелязано, че направените от страна на административнонаказващия орган правни изводи въз основа на така изяснената фактическа обстановка, не могат да бъдат изцяло споделени.
От една страна, макар да е безспорно установено, че при изяснените вече време, място, обстановка, П.А.Т. е управлявал МПС с прекратена регистрация, т.е. такова, което не е регистрирано по надлежния ред - мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***, рама № ***, същевременно по делото не се представиха доказателства в подкрепа на това, че към 24.09.2019г., на Т. е бил известен факта на служебната дерегистрация на същото МПС. Същевременно, в хода на съдебното следствие беше приобщен заверен препис от Заповед за ППАМ №19-0938-001060/15.06.2019г., която е служебно известна на административнонаказващия орган; видно от същата Заповед, регистрацията на мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***, рама № *** е прекратена на основание чл.171 т.2а б. „а“ ЗДвП – за срок от шест месеца. От инкорпорираната в Заповедта разписка е видно, че препис от нея е връчен на П.А.Т. на 09.10.2020г. Следователно, не са налице доказателства, от които се установява, че прекратяването на регистрацията на коментираното МПС е било известно на нарушителя към 24.09.2019г. и се налага извода, че именно на тази дата най-рано, Т. е могъл да узнае /от спрелите го за проверка по ЗДвП полицейски служители, във връзка със съставения АУАН/ обсъжданият правнорелевантен факт. При това положение обаче, незнанието на същия факт изключва умисъла относно нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, а доколкото липсват доказателства, че незнанието на фактическите обстоятелства се дължи на непредпазливост – изключена е и последната, като форма на вината /чл.11 ЗАНН вр.чл.14 ал.1 и ал.2 НК/. Следователно, деецът не е могъл да формира субективна страна /умисъл или непредпазливост/ при извършване на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДвП, т.е. същото деяние е несъставомерно от субективна страна, а П.Т. е административно наказан на основание чл.175 ал.3 ЗДвП за деяние, което не е извършил. В очертаната насока е и практиката на касационната инстанция, обективирана например в Решение № 52 от 23.01.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1381/2019 г., Решение № 126 от 18.02.2020 г. на АдмС - Плевен по к. а. н. д. № 1401/2019 г.. Поради това, в обсъжданата част, Наказателното постановление подлежи на отмяна, като неправилно.
От друга страна, от справка за собствеността и регистрацията на мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***, рама № *** е видно, че се касае за МПС, което е собственост именно на П.А.Т. и което е от категория L3e. Следователно, за управление на това МПС, съобразно чл.150а ал.2 т.4 б. „а“ ЗДвП, се изисква правоспособност в категория А. На свой ред, видно от справката за нарушител от региона на името на П.А.Т., същият е правоспособен в категории С, В, СЕ, АМ, ТКТ, ВЕ, но не и в категория А, която се явява изискуема за управлението на мотоциклет „СУЗУКИ GSX R600“ с рег. № ***. Следователно и при отчитане показанията на свидетелите Н., К., Г., при установените по-горе време, място и обстановка, П.А.Т. е управлявал МПС, за което не е бил правоспособен – така, както повелява чл.150а ал.1 ЗДвП.