Решение № 6579 от 20.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6579 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100512536 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба подадена от Х. Г. Х.– длъжник по изпълнително дело № 20107900402043 по описа на ЧСИ рег. № 790 с район на действие СГС – Р.М. срещу постановление №5462/15.08.2023г. на ЧСИ по посоченото дело, с което е оставил без уважение искането за прекратяване на същото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Излага оплаквания, че към датата на сезиране на ЧСИ с молба от 07.03.2023г. е изтекъл двугодишния срок по смисъла на чл.433 т.8 от ГПК, през който не са били извършвани изпълнителни действия по процесноното изпълнително действие, поради което и незаконосъобразно съдебният изпълнител е отказал да констатира прекратяването на делото, което е настъпило ex lege.

Взискателят „ОББ“АД в срока по чл.436 ал.3 от ГПК не представя възражения срещу жалбата.

Частен съдебен изпълнител Р.М. по реда на 436 ал.3 от ГПК е депозирала мотиви по постановения отказ за прекратяване на изпълнителното производство, в които е изложил становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че по делото не са събрани разноските по изпълнението, както и по отношение на събиране на таксите от ЧСИ не се прилага преремпцията по чл.433 т.8 от ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема следното:

1

Жалбата е подадена в срока по чл.436 ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащо на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изп.д. № № 20107900402043 по описа на ЧСИ рег. № 790 с район на действие СГС – Р.М..

Обжалваният отказ е постановен по молба на жалбоподателя от 04.08.2023г., с която е заявено искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на предвидения в чл.433 ал.1 т.8 от ГПК 2- годишен срок.

От приложеното изпълнително дело се установява, че същото е образувано по издаден срещу Х. Г. Х. изпълнителен лист от 30.09.2010г. в полза на „ОББ“АД за общата сума от 51921,46 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 46930,63 лв. считано от 17.09.2010г. до окончателното й изплащане.

На 19.11.2010г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника. Извършвани са множество изпълнителни действия, включително и публична продан на недвижим имот, обявена за нестанала с протокол от 11.03.2011г., след което е насрочена втора публична продан на същия недвижим имот. С молба от 12.05.2011г. взискателят е поискал спиране на производството вкл. и публичната продан. С разпореждане от същата дата ЧСИ е уведомил СРС за спиране на публичната продан на имота. С молба от 21.08.2017г. длъжникът уведомява ЧСИ, че извършва плащания по дълга извън изпълнителното дело, като иска данни за размера на погасения дълг и дължимите от длъжника разноски. Същата молба е подал и адв. Лимберов от името на взискателя по делото. На 21.12.2017г. ЧСИ е изготвила актуална справка, която е изпратила по електронен път на страните.

С молба от 03.01.2018г. взискателят уведомява ЧСИ, че вземането предмет на изпълнителен лист е изцяло удовлетворено от длъжника извънсъдебно и моли да бъдат вдигнати запорите и възбраните и делото да се прекрати.

На 04.01.2018г. и изпратено съобщение до длъжника Х. Х. с дължимите такси и разноски по изпълнителоното дело.

На 30.11.2020г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника Х. в Първа инвестиционна банка АД. На 18.07.2023г. е изплатено отново съобщение до длъжника Х. Х. за дължимата по делото такса.

С молба от 04.08.2023г. Х. Х. подава молба до ЧСИ прекратяване на производството и по която е издаден обжалвания отказ.

Безспорен факт е, че след подаването на молба от 03.01.2018г. взискателят се дезинтересирал от изпълнителното производство, съответно не е поискал придприемане на изпълнителни действия, дори напротив поискал е прекратяване на същото, поради удовлетворяването му.

Както изрично е посочено в разпоредбата на чл.433 т.8 от ГПК перемцията е приложима между страните в изпълнителното производство – взискател и длъжник и то е санкция за бездействието на взискателя в продължение на 2 години./ С ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т.10/. Същият институт не е приложим и противопоставим на съдебния изпълнител – частен или държавен, поради което и не може да се счита, че действията му по събиране на разноските по изпълнението са по вече прекратено изпълнително дело на основание чл.433 т.8 от ГПК.

В случая приложима е хипотезата по чл.432 ал.2 от ГПК, според която изпълнителното производство се приключва при наличието на две кумулативни

2 предпоставки: изпълнение на задължението /погасяване на вземането по изпълнителния титул/ и събиране на разноските по изпълнението.

С оглед приетото, че не е налице основание за констатиране прекратяване на основание чл.433 т.8 от ГПК , поради което и не е налице и основанието по чл.433 ал. 1 т.1 от ГПК за недължимост на разноски от страна на длъжника.

Настоящият състав счита, че в „разноски по изпълнението“ несъмнено се включват както направените в хода на изпълнителното производство от взискателя и които следва да бъдат заплатени от длъжника, така и тези, които не са авансово внесени от взискателя и се събират от длъжника, когато той отговоря за тях, така и таксите в полза на съдебния изпълнител. Горният извод е направен ясно и недвусмислено и обоснован в мотивите по т.3 ТР № 2/22.11.2022г. на ОСГТК на ВКС по повод приемането, че същите се ползват с привилегията по чл.136 ал.1 т.1 от ГПК: „.. съгласно тълкувателната практика на ВКС, в понятието „разноски по изпълнението“ употребено от законодателя в разпоредбата на чл.79 и чл.435 ал.2 от ГПК, се включват и „таксите по изпълнението, като и самият законодател сочи ясно това чрез заглавието и съдържанието на чл.79 от ГПК“. В ТР 3/10.07.2017г. на ОСГТК на ВКС – т.2 се приема, че „вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнителен, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист, за това този акт представлява пряко изпълнително основание“. Отделно от това, възможността ЧСИ да претендира плащане на дължима авансово невнесена такса от взискателя по реда на чл.410 ал.1 от ГПК /чл.79 ал.3 от ЗЧСИ/, е срещу взискателя, а не срещу длъжника – т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.

На следващо място, видно от съобщенията, единствено претендирана от съдебния изпълнител спрямо длъжника е таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е задължение на длъжника, а не авансово дължима от взискателя и на още по – силно основание, следва а се приеме, че длъжникът не може да иска прекратяване на основание чл.432 ал.2 от ГПК преди заплащането й.

Отделен и различен, съответно извън предмета на настоящата жалба е дали длъжникът Х. Х. дължи определената й такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в посочения или друг размер и дали правилно е определена и начислена от ЧСИ и по които въпроси съдът не е сезиран с надлежна жалба.

Предвид гореизложеното, подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 40440/15.09.2023г. подадена от Х. Г. Х.– длъжник по изпълнително дело № 20107900402043 по описа на ЧСИ рег. № 790 с район на действие СГС – Р.М. срещу постановление №5462/15.08.2023г. на ЧСИ по посоченото дело, с което е оставил без уважение искането за прекратяване на същото на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4